О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 28.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3006/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 144 от 22.04.2019 г. по в.гр.д. № 36/2019 г. на Окръжен съд – Хасково е потвърдено решение № 411 от 28.11.2018 г. по гр.д. № 438/2018 г. на Районен съд – Димитровград, с което са отхвърлени предявените от К. З. П. и С. П. П. против Г. Н. С. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните действия и премахне състояния, с които се пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищците в ПИ с идентификатор …. по КККР, находящ се в [населено място], [улица], чрез премахване на изграденото разширение в южната част на жилищната сграда, находяща се в имота, излизащо извън очертанията на сградата; премахване на разширение от запад, представляващо достроявани баня и тоалетна под стълбище към първия етаж; премахване на метална конструкция и лозови насаждения; отстраняване на повреда във В и К инсталацията, обслужваща кухнята и санитарния възел на първия етаж.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищците К. З. П. и С. П. П. чрез техния пълномощник адв. Д. И.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че изводите на съда относно периода на извършване на пристрояванията на сградата от юг и от запад, както и относно това, че същите не създават пречки за нормалното упражняване на правото им на собственост, са изведени в противоречие със събраните по делото доказателства.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. 2/ Длъжен ли е да назначи поискана от страната повторна експертиза, когато вещото лице заяви, че за отговор на поставените въпроси е следвало да бъде назначено вещо лице с друга специалност.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. Н. С. чрез своя пълномощник адв. М. Г. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателите въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателите в настоящото производство са собственици на 1/2 ид. част от УПИ …. в кв. …. по плана на [населено място], на втория етаж от западната половина от построената в имота двуетажна жилищна сграда – близнак, таванско помещение, двете южни избени помещения и гараж. Придобили са собствеността на основание договор за покупко – продажба, сключен на 12.08.2005 г., продавач по който е Д. М. Т..
Ответникът Г. Н. С. е собственик на 1/2 ид. част от дворното място, на първия етаж от същата жилищна сграда със застроена площ 92.80 кв.м, ведно с 1/2 ид. част от общите части на сградата и от правото на строеж, както и на сграда за търговия, построена в дворното място. Имотът е придобил по договор за дарение от 20.11.2014 г., сключен с Н. Г. С. и П. Г. С..
Установено е по делото и не е било спорно между страните, че през 1969 г. М. Д. Т. продал на Н. Г. С. 1/2 ид. част от дворното място, съставляващо към този момент парцел …. в кв. …. по плана на [населено място]. Със същия нотариален акт страните си учредили взаимно право на строеж за построяване в съсобствения парцел на обща жилищна сграда на два етажа съгласно утвърден архитектурен план, като първият етаж ще бъде за Н. С., а вторият – за М. Т.. С протокол от 29.04.1969 г. съсобствениците извършили разпределение на мазетата в сградата, като се съгласили Н. С. да получи три мазета – едно южно, едно западно и едно северно, а М. Т. – две южни мазета.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че към сградата има извършени пристроявания, но чрез тях не създават пречки за ищците са ползват собствения си имот. Изводът е обоснован с установените по делото с помощта на две съдебно – технически експертизи обстоятелства относно вида, начина, параметрите и момента на извършване на пристрояванията, и създаденото в резултат на тях фактическо състояние в имота. Приел е, че пристрояването от юг на сградата представлява разширение на южното мазе, собственост на Г. С.. То е извършено през 1979 г., когато мазето е преустроено в гараж, чрез премахване на външния зид, което не се е отразило на цялостната конструкция на сградата, тъй като е била запазена носещата греда над него. През 2007 г. този гараж е преустроен в жилищна стая, като е премахната гаражната врата и е изградена стена с прозорец по южната фасада. По отношение на констатираните от вещите лица пукнатини във вътрешната стълбищна клетка, ползвана от ищците, съдът е приел, че същите са повърхностни, с големина до 2-2.5 мм, не са отворени, не засягат конструкцията на сградата, и не се дължат на извършеното разширения на южното мазе, а може да са в резултат на моментни неблагоприятни външни въздействия.
Пристрояването на жилищната сграда от запад представлява външно стълбище с антре за подход към първия етаж. То е изградено едновременно със строителството на сградата / 1969 г./, за да се осигури самостоятелен вход към първия етаж. Допълнително е поставена външна изолация, с което широчината на стълбището е увеличена със 7 см. Под външното стълбище е устроен санитарен възел, който не излиза извън рамките на стълбището.
Приел е, че металната конструкция за асми е изградена в определената с влязло в сила решение по чл. 32, ал.2 ЗС за общо ползване на страните част от дворното място. Височината на конструкцията е 2.20 м. и не пречи при извършване на евентуални ремонтни дейности по втория етаж.
За недоказано е намерено и твърдението на ищците за наличие на повреда във В и К инсталацията на ответника, причиняваща теч и влага в техните помещения, като е прието, че мивката в северното мазе на ответника, използвано като кухня, не граничи с частта от приземния етаж, ползван от ищците. Навсякъде в приземния етаж има влага, водеща до подпухване и оронване на мазилката, която се дължи на денивелацията на терена и липсата на хидроизолация под основите на сградата и около външните й стени. Подземният етаж е вкопан на 70 см. под нивото на терена и около сградата няма изграден цялостен дренаж за отвеждане на дъждовните води, което позволява проникването им във външните стени на сградата.
Съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Константна е съдебната практика, че в исковата молба ищецът по негаторния иск следва да посочи в какво се изразяват извършените от ответника неправомерни действия и по какъв начин те смущават неговото право на собственост.
В случая твърдението на ищците е било, че в резултат на извършени от ответника през 2007 г. пристроявания към сградата от юг и от запад и изграждането на метална конструкция за лози е стеснено дворното място, а пристрояването е довело до появата на пукнати в стълбищната клетка към техния етаж, тъй като са засегнати и основите на същата.
Назначените по делото две съдебно – технически експертизи са установили, че преустройствата от юг и запад са отразени в кадастралния план, одобрен през 1996 г., което сочи, че същите са били извършени преди това. Твърдението на ответника, че южното мазе е преустроено в гараж от праводателите му през 1979 г. е прието за установено въз основа на показанията на разпитаните свидетели, посочени от ответника, които съдът е преценил като достоверни с оглед представеното пред въззивната инстанция Строително разрешение № 70 от 12.04.1979 г., издадено на Н. Г. С., с което се разрешава преустройството на мазе в гараж върху 22 кв.м., и заключенията на приетите по делото съдебни експертизи. В съдебно заседание вещото лице Т. М. е пояснило, че разширението е изцяло на юг, като е била премахната външната стена, но е запазен стоманобетонния пояс над нея. Това обстоятелство е дало на вещото лице основание да заключи, че премахването на стената не се отразява на цялостната конструкция на сградата. В същия смисъл е и заключението, дадено от в.л. Св. С..
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателите процесуалноправни въпроси. При постановяване на своето решение въззивният съд е извършил съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, и е посочил кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства. Не отговаря на данните по делото твърдението на жалбоподателите, че съдът е игнорирал показанията на ангажираните от тях свидетели и не е посочил защо не дава вяра на същите. Показанията на двете групи свидетели са обсъдени от съда, но съдът е дал вяра на показанията на свидетелите на ответника, като е преценил, че същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – посоченото по- горе разрешение за строеж, заключението на първоначалната и повторната съдебно- технически експертизи, като е приел, че в своята съвкупност тези доказателства обосновават извод, че пристрояването откъм юг и от запад е извършено преди около 40 години, а не както сочат ищците и техните свидетели – през 2007 г., както и че предприетите от праводателите на ответника СМР не са в причинна връзка с появилите се повърхностни пукнатини в стълбищната клетка, ползвана от ищците, и с появата на влага и мухъл в приземните помещения.
По делото са назначени две съдебно- технически експертизи, изпълнени от вещи лица – инженери – специалисти в областта на промишленото и гражданско строителство. Същите са определени от съда като са взети предвид поставените от страните задачи, които не включват цялостно обследване на конструкцията на сградата с оглед бъдещ ремонт на покрива, тъй като доводи за смущаване на правото на собственост на ищците в този аспект не са наведени в исковата молба. Спорните по делото въпроси са били дали извършените от ответника преустройства са довели до засягане на конструктивни елементи на сградата и като резултат от това – на появата на пукнатини в стените на стълбищната клетка към втория етаж, на които въпроси вещите лица са дали отрицателен отговор след извършен оглед на сградата, при който са установили само наличието на повърхостни пукнати по мазилката, които не засягат зидовете. Поради това въпросът длъжен ли е съдът да назначи поискана от страната повторна експертиза, когато вещото лице заяви, че за отговор на поставените въпроси е следвало да бъде назначено вещо лице с друга специалност, като изведен извън конкретиката на настоящото дело, не обосновава основание за достъп до касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплатят на ответника по касация Г. Н. С. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 лв., съобразно заявеното за това искане с отговора на касационната жалба и представения към него договор за правна защита и съдействие от 23.07.2019 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144 от 22.04.2019 г. по в.гр.д. № 36/2019 г. на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА К. З. П. и С. П. П. да заплатят на Г. Н. С. разноски за адвокатско възнаграждение за защита по делото пред ВКС в размер на 500 лв./ петстотин лв./
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: