О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 29.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2934 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. К. А. и В. Х. А. против решение № 370 от 22.01.2018 г. по гр.д.№ 457/2017 г. Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение 1129 от 24.04.2017 г. по гр.д.№ 954/2017 г. на РС-Сандански.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, изразяващо се в това, че съдът не е отчел, че притежават право на собственост върху вила от 16 кв.м., което не могат да изгубят само защото трето лице е преустроило незаконно обекта в нов вид. Твърди се неправилно приложение на института на придобивната давност, тъй като собствеността е придобита с изтичане на десетгодишния срок, когато не е действал мораториума. Навежда се довод, че е без значение как е заснет обекта, а от значение е действителното състояние на обекта на правото на собственост. Касаторите твърдят допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата, защото не е отчетено, че тяхната наследодателка е декларирала нива от 16 кв.м., че съдът е следвало да изследва наличието на непълнота или грешка при заснемането на вилата, че може да се предявява иск и за неправилно заснет имот. Навежда се и довод за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се възпроизвеждат част от доводите, изложени в касационната жалба, като са формулирани два въпроса: 1. неправомерно преустройство на сграда, което променя вида на обекта / квадратура и брой нива/, изключва ли възможността за предявяване на иск при положение, че описанието на имота задължително следва да бъде по актуалното състояние на имота и то съобразно отразяването в официално издадената скица. 2. Ако е безспорно, че след направени действия на ответника, изразяващи се в незаконо преустройство на обект, той съществено е променен към настоящия момент – може ли тези промени / реални строителни дейности/ да доведат до правопогасяване правото на собственост. за които се твърди, че съдът ги е разрешил неправилно. Твърди се противоречие с ТР № 8/2014 г. на ОСГК. Като основание за допускане се сочи очевидна неправилност на решението, изразяваща се в това, че то е несправедливо, защото не може поради техническо несъответствие да се изгуби правото на собственост.
Ответниците по касация оспорва твърденията на касаторите и допускането до касация, тъй като не са обосновани основанията по чл. 280, ал. 1 – не е налице противоречие с ТР № 8/2014 г., а твърдяното преустройство не се сочи в исковата молба. Не е налице и очевидна неправилност на решението, тъй като такава трябва да се установи само от съдържанието му.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел доводът на РС, че така както е описан обекта, за който се търси защита чрез предявяване на иск по чл. 108 ЗС, той не съществува, защото по делото е установено, че вила с площ 16 кв.м. не е съществувала преди преустройството, не съществува и след преустройството. Върху земя от държавния горски фонд, която не е защитена територия без отстъпено право на строеж е изградена през 1068 г. вила от около 32 кв.м., състояща се от две стаи и коридор пред тях, в който се влиза във всяка от стаите. Според твърденията на ищците, така стаите са се ползвали от двете сестри Р. и М.. Ищецът е правоприемник на Р.. Ответникът е придобил владението върху сградата въз основа на предварителен договор, сключен с наследника на другата сестра на 01.11.2006 г. През 2016 г. Д. К. изкопал под стаите предвид голямата деневилация две сутеренни стаи, направил плоча над тях / под на съществуващите стаи/, разширил този етаж, изградил още две стаи над него. Така сега сградата е с по-голяма площ и на три етажа. Върху държавната земя не е отстъпено право на строеж на праводателите и страните по спора. Съдът е приел, че иска е неоснователен освен защото обекта не съществува във вида, описан в исковата молба, а и защото на никоя от страните не е отстъпено право на строеж върху държавна земя, а предвид забраната да се придобива по давност имот, държавна собственост и защото построеното е станало такава на основание чл. 92 ЗС, ищците не са придобили собствеността нито по давност, нито по приращение.
Ищците са признати за собственици по давност с н.а. № 166,т.1/17.10.2015 г. Съдът е приел, че изводите на нотариуса в този нот. акт, предвид изложените съображения за невъзможността да се придобива право на собственост върху държавна земя и построеното върху нея без учредено право на строеж, са неправилни, поради което с решението е отменен нотариалният акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка.
Действително в исковата молба, имота, обект на искова защита следва да е описан в актуалното си състояние. Ищците не са направили това обаче. Описали са обект, който реално не съществува, тъй като отделна стая от вилата преди пристрояването не може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост. Обстоятелството, че в КК сградата е заснета като два обекта на калкан е без значение, тъй като кадастралната карта, а и подробните устройствени планове / с изключение на тези по чл. 16, ал.1 ЗУТ/ нямат вещно действие. Кадастралната карта само отразява собствеността по аргумент в чл. 24 ЗКИР, но не създава право на собственост. ПУП предвиждат начина на застрояване, но с тях не се променя собствеността, освен ако изрично собствениците не изразят воля за това по реда на чл. 15 и чл. 17. Изготвеният ПУП за имота, в който се намира преустроената вила не е план по чл. 16 ЗУТ. Вярно е, че съдът изследва действителното право на собственост, а не начина на отразяване в плана, съгласно ТР № 8/2014 г. на ОСГК. Това са направили съдилищата по същество по настоящото дело и са установили, че на место няма вила от 16 кв.м. Дори от твърденията на самите ищци се установява, че няма такава, а се касае за стая от сграда от около 32 кв.м. Обстоятелството, че в нот. акт по обстоятелствена проверка са признати за собственици на вила от 16 кв.м. не променя този извод, тъй като нот. акт, издаден по реда на чл. 537, ал.2 ГПК не създава права, а само установява такива, ако съществуват. Ако признатите с акта права не съществуват, той няма легитимиращо действие / ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС/ В конкретния случай обект, за който ищците са признати, че са собственици не съществува, а и без учредено право на строеж не може да се придобие право на собственост върху сграда, построена върху държавна земя. Въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР № 4/2012 г., тъй като забрана за придобиване право на собственост по давност върху държавна земя е съществувал винаги. Нормата на чл. 86 ЗС изрично забранява до 1990 г. да се придобива по давност социалистическа собственост, каквато бе държавната по силата на Конституцията от 1971 г. След изменението на чл. 86 ЗС, забраната се отнася за държавната и общинската собственост, а след 1996 г. забраната е изрична за публичната държавна и публичната общинска собственост. От 01.01.1996 г. няма законова забрана за придобиване на частна държавна и частна общинска собственост, но преди изтичане на десет годишния срок, в който може да стане това е постановена нормата на пар.1 Закона за допълнение на Закона за собствеността, който постановява мораториум за придобиване на частна държавна и частна общинска собственост по давност. Този мораториум действа и сега. Затова като е приел, че предвид мораториума, вилната сграда, построена в гори – държавна собственост не може да се придобие по давност, не е формирал извод, който да е в противоречие с ТР № 4/2012 г. на ОСГК.
Така предвид изложените съображения, обжалваното решение не е постановено в противоречие със задължителната и казуална съдебна практика, а формулираните въпроси са неотносими към спора, тъй като не определят изхода от спора.
Не е налице и очевидна неправилност на решението, тъй като то не противоречи на императивна материално правна норма, а напротив, съобразено е с такива норми. При постановяването му не са нарушени принципи на гражданския процес, провъзгласени КРБ и в ГПК. Справедливостта не съществува като самостоятелен източник на правото, а е такава само в случаите, когато законът препраща към нея. Това, че имота не е собственост на ищците не означава, че е собственост и на ответника. Решението, с което се отхвърля иск за собственост установява само, че ищците не са собственици на наведеното основание върху описания в исковата молба обект, но не установява права на ответника.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в размер на 600 лв. съобразно договорът за правна помощ за настоящата инстанция, в който е отразено, че са изплатени в брой.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 370 от 22.01.2018 г. по гр.д.№ 457/2017 г. Окръжен съд-Благоевград по касационна жалба, подадена от Б. К. А. и В. Х. А..
Осъжда Б. К. А. и В. Х. А. да заплатят на Д. Х. К. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: