О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 16.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2908 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. И. С. и Л. А. И. против решение № 2433/04.04.2019 г. по гр.д.№ 7970/2018 г. на СГС, с което е обезсилено решение № 151 от 07.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 33833/2009 г. на Софийски РС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от тях иск на осн. чл. 14, ал-.4 ЗСПЗЗ срещу З. Б. С., В. К. С., М. С. Т. и Б. Н. Д. за признаване за установено, че наследниците на А. Б. Б. са били собственици на следния недвижим имот към момента на включването му в ТКЗС: нива от 1.606 дка, съставляваща имот № …. в землището на [населено място], местността „Г. крива бара“, четвърта категория, при граници: имот № …. – нива на С. А. Б., имот № …. – нива на наследниците на Н. В. Г., имот № …. – нива на Н. Д. Б. и др. и имот № …. – полски път на Столична община – кв. В., и е прекратено производството в тази част. Със същото решение е потвърдено решението на РС в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторките иск по чл. 108 ЗС против „Агенция Дамакра” ООД за същия имот.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства и доводи и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение със съдебната практика, която изиска съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните в решението си. Твърди се и противоречие на въззивното решение със съдебната практика по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и конкретно с определение № 10886/27.07.2010 г. по ч. гр.д.№ 1251/2010 г. на СГС, постановено по настоящото дело, с което е отменено определение за прекратяване на производството поради недопустимост на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците са наследници на А. Б. Б., починал на 21.01.1944 г., който е купил заедно с брат си Д. Б. три ниви с н.а. № …. г., между които по б. „б” – нива от 3,1 дка в м. „Б.” при съседи В. С., М. Г., Г. Д. и път. Няма спор, че ищците не са заявили за възстановяване своята 1/2 ид.ч. пред поземлената комисия.
С решение № 2957 от 06.07.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори, район Кремиковци, община Столична, по заявление вх. № 2957 от 28.02.1992 г., влязло в сила на 19.07.2006 г., на наследниците на С. С. Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1.606 дка., четвърта категория, находящa се в землището на [населено място], местност „Г. крива бара“, съставляваща имот № …., при граници: имот № …. – нива на С. А. Б., имот № …. – нива на наследниците на Н. В. Г., имот № …. – нива на Н. Д. Б. и др. и имот № …. – полски път на СО – кв. В..
РС първоначално е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес за ищците, тъй като те не са заявили за възстановяване процесния имот, но това определение е отменено с определение № 10886/27.07.2010 г. по ч. гр.д.№ 1251/2010 г. на СГС. В изпълнение на това определение, РС е разгледал иска по същество и го е отхвърлил, като е приел, че не се установява идентичност между имота, описан в нот. акт от 1921 г. и възстановения имот на ответниците, тъй като в разписния лист от 1958 г. не фигурирал собственик за този имот.
Въззивният съд е възприел извода за липса на идентичност, но е изложил мотиви за недопустимост на предявения иск, като се е позовал на задължителната съдебна практика – т. 3А от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че, за да е налице правен интерес за предявяване на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е необходимо според ТР № 1 от 7.10.1997 г. по гр. д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС да има висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на преклузивния срок за заявяване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
Тъй като в случая е безспорно, че ищците не са подавали заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, а не са предявили и иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в пар.22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ.в ДВ, бр.13 от 2007 г. – до 12.05.2007 г., съдът е приел, че иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим, тъй като няма висящо административно производство, по което да бъде представено евентуално решение за уважаване на иска и като последица от това да се постанови решение, с което да се измени решението, с което правото на собственост е възстановено на ответниците, като вместо това бъде възстановен на тях този имот.
Поради това, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот, защото не са поискали възстановяването му и той не им е възстановен по ЗСПЗЗ, искът по чл. 108 ЗС, насочен против дружеството, което е купило имота от ответниците, на които той е възстановен, е отхвърлен от РС и в тази част решението е потвърдено от въззивната инстанция със същия мотив.
Въпросът за обсъждане на доказателствата от инстанциите по същество е поставен с оглед извода за липса на идентичност. Този въпрос обаче не определя крайният извод на съда за липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и недопустимост на този иск. Основното обстоятелдство, от което е зависел извода за недопустимост на иска е факта на незаявяване от ищците на претендирания имот. а той е безспорно установен по делото. Затова по първия въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата и доводите на страните не се допуска касационно обжалване.
Втория въпрос касае обстоятелствата, които определят наличието на правен интерес за предявяване на иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Изводите на съда са съобразени със задължителната съдебна практика – ТР № 1/1997 г. и Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 3А. Поради това не се допуска касационно обжалване и по този въпрос. Определението, с което СГС е отменило определението за прекратяване на производството и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия е постановено преди постановяване на Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. С него е споделена тезата, която не е възприета от ОСГК на ВКС. Съгласно чл.130 ЗСВ, ТР са задължителни за всички съдилища и държавни органи в страната. Предвид изложеното, не е налице основание за допускане до касация и по втория поставен въпрос.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2433/04.04.2019 г. по гр.д.№ 7970/2018 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Ц. И. С. и Л. А. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: