О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
София, 27.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4329 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Д. Х. и З. Д. Х. против решение № 3528 от 19.07.2018 г. по гр.д.№ 124/2018 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 4596 от 24.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 102/2017 г. и вместо това е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС, предявен от касаторите против Т. И. Ч., К. Г. Д. и М. Г. Д. за премахване на строителство в ПИ …., находящ се в [населено място], [улица], съставляващо полумасивен навес, колориран в скица № 13 и № 14 от заключението на вещо лице, без стени от юг и запад, затворен от север към сграда …. с размери 2,80 м. от юг и 2,85 м. от север с дълбочина 4,30 м. и с площ 12,25 кв.м. и паянтов дървен навес, колориран в зелено на скица 13 и 14 към заключението на вещото лице, затворен от юг със стена и PVC дограма и отворен от север, изток и запад с размери 2,85 м. от юг, 2,90 м. от север с дълбочина 2,30 м. и площ 6,65 м., двата навеса покрити с общ покрив от дървена конструкция с височина 2,50 м. от сграда …. и 2,20 м. към сграда …., като ищците са осъдени да платят деловодни разноски в размер на 1440 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 109 ЗС, защото не е отчетено, че двата навеса засенчват прозорец на стая от къщата на ищците и пречат да прониква естествена светлина, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необективна преценка на доказателствата и конкретно на това, че е признат статут на търпим строеж на стария стъклен навес, а сега съществуващият е с дървена конструкция на покрива и на него не е признаван статут на търпимост и за необоснованост на извода, че не се установява да се създава пречка за упражняване правото на собственост на ищците от вида и обема на навесите.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди, че възивното решение е постановено в противоречие със задължителната и казуална съдебна практика на ВКС – ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 31/06.02.1985 г. по гр.д.№ 10/1984 г. на ОСГК на ВС, Р № 122/25.10.2016 г. по гр.д.№ 2074/2016 г. ІІ гр.о., Р № 215/26.05.2011г. по гр.д.№ 874/2010 г. Р № 14 от 09.05.2016 г. по гр.д.№ 4658/2015 г. І гр.о. по въпроса към кой момент се преценява създаването на пречки и смущаването на правото на собственост и може ли засенчването за нормалния достъп на естествена светлина да се приеме за пречене по смисъла на чл. 109 ЗС при установено незаконно строителство. Наведено е и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по формулирани шест въпроса.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, тъй като въпросите, по които се твърди противоречие със съдебната практика не кореспондират на мотивите на съда и не се установява такова противоречие, а второто наведено основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не е обосновано и има съдебна практика по поставените въпроси, включително и цитирана от касаторите, а и защото част от тях са фактически, а не правни. Основните доводи на ответниците са от заключението на вещото лице, че навесът, чието премахване се иска е на местото на съществувал по-рано навес, че той не пречи за нормалното огряване от слънцето на прозореца на стая № 2 от сградата на ищците, а пречка за това е изграденото стълбище, което не е предмет на спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищците са собственици при равни права на самостоятелен обект от сграда с идентификатор …. с площ 108,91 кв.м., разположен на първия етаж от сграда № …. в ПИ с идентификатор …., от който А. Х. е придобил 1/2 ид.ч. / н.а. за дарение № ….,т…./…. г. на нотариус Г. И./. Ответниците са собственици на 1/2 ид.ч. от същото дворно место и на сграда с идентификатор …., която е построена по-късно – през 1974 г. На сграда № …. са изградени два навеса в посока към сграда № …. последователно във времето. Първо е изграден южния навес без стена от юг, от запад – стената на сграда № …., затворен от север, с размери 2,80 м. от юг и 2,85 м. с дълбочина 4,30 м. и с площ 12,25 кв.м. След това, към 2009 г. е направен паянтов дървен навес, долепен до първия от север, колориран в зелено на скица 13 и 14 към заключението на вещото лице, затворен от юг със стена и PVC дограма и отворен от север и изток – към двора, с размери 2,85 м. от юг, 2,90 м. с дълбочина 2,30 м. и площ 6,65 м. Двата навеса сега са покрити с общ покрив от дървена конструкция с височина 2,50 м. спрямо сграда …. и са на най-малко разстояние от прозореца в стая № 1 от сграда № …. – 2,20 м. На 11.03.2016 г. е съставен констативен протокол от комисия от [община], която е констатирала, че пред входа на жилищната сграда на ответницата Т. Ч. има изграден навес с размери 6,65 / 1,60 м. и височина към жилищната сграда – 2,40,, а към другия край – 2,15 м., ограден с PVC – дограма. Навесът е изграден без строителни книжа преди 2001 г., а се е изисквало разрешение за строеж за изграждането му. Издадено е удостоверение за търпим строеж № 38/08.04.2016 г. за сгради на допълващото застрояване, между които и за остъклен дървен навес от 14 кв.м. В удостоверението е вписано, че е правен ремонт на навеса, т.е. то е издадено след подмяна на конструкцията. Според показанията на разпитаните свидетели, на навеса е извършен основен ремонт, при който са запазени размерите, но е сменен покрива, който е бил стъклен с винкел, но с изпочупени стъкла / св. Т./, а сега е дървен. Между двете сгради на страните от към ул. „Д. Г. съществува вход за двора, направен е проход с навес, над който има тераса и са изградени стълби от двора към терасата, над които има ламарина. Стълбите отстоят южно спрямо прозореца на стая № 2. Според заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание, затъмнението в стая № 1 на ищците се дължи на стълбището, а не на навеса.
Съдът е приел, че действително навесите са незаконно строителство, защото са изградени без строителни книжа, че издаването на удостоверение за търпимост не е пречка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, ако се нарушават строителни и хигиенни правила и норми, но следва да е доказано, че създаденото или подържано от ищците състояние на незаконно строителство следва да пречи на ищците да упражняват правото си са собственост. Съдът е приел, че няма причинна връзка между изградените навеси и това, че стая № 2 от етажа на ищците не може нормално да се осветява и огрява от слънцето и да се проветрява, тъй като причина за затъмняването на тази стая и невъзможността за проветрение е стълбището, а не навесите. Този извод съдът е формирал като се е съобразил, че слънцето изгрява от изток, преминава от юг и залязва на запад, а прозореца на ищците е ориентиран към запад-северозапад, от където слънцето залязва. Освен това ако има засенчване, то е от двуетажната сграда на ответниците и стълбището, а не от изградените навеси над входа на къщата им.
За изграждане на навеси няма нормативно установени правила за размери, вид на покрива и конструкцията или отстояния. Има изискване в жилище да има поне едно помещение с изложение изток, юг, запад, югоизток или югозапад, но те касаят проектиране на сградите, а не допълващото застрояване. Въпреки това, ако допълващо застрояване води до засенчване на прозорци и до невъзможност на проветряване, искът по чл.109 ЗС би бил основателен предвид забраната, предвидена в чл. 50 ЗС собственикът на имот да извършва такива действия в сво имот, кото да създават пречки за използване на съседния имот, по-големи от обикновеното.
С т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС се даде разяснения, че за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. От заключението на СТЕ, а и при приложение на естествените природни закони е установено, че причина за невъзможността да влиза естествена светлина в стая № 2 на ищците не е навесът, а стълбището, стоящо от южна страна спрямо прозореца, над което има и ламарина, двуетажната сграда в близост до сградата на ищците. Затова са неотносими въпросите, свързани с това, към кой момент се преценява създаването на пречки и смущаването на правото на собственост и може ли засенчването за нормалния достъп на естествена светлина да се приеме за пречене по смисъла на чл. 109 ЗС при установено незаконно строителство. Въззивната инстанция не е обсъждала момента на пречене и той не е стоял по делото. По втория въпрос, съдът не е приел, че засенчването на прозореца не съставлява пречка за упражняване правото на собственост, а е отхвърлил иска, защото не е установена причинна връзка между навеса и не влизането на нормална дневна светлина в стаята на ищците. Затова не се допуска касационно обжалване по тези два въпроса на основание чл. 280, ал. т.1 ГПК.
Не е налице и противоречие с посочената от касаторите съдебна практика. Решението не противоречи с ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС защото не се установява причинна връзка между вида и размера на навесите със затъмнението в сградата на ищците, ТР № 31/06.02.1985 г. по гр.д.№ 10/1984 г. на ОСГК на ВС не е приложимо, защото не се установява нарушаване на строителни правила и норми, а и съдът не е приел, че иска е недопустим. Р № 122/25.10.2016 г. по гр.д.№ 2074/2016 г. ІІ гр.о., Р № 215/26.05.2011г. по гр.д.№ 874/2010 г. Р № 14 от 09.05.2016 г. по гр.д.№ 4658/2015 г. І гр.о. не са приложими, защото не са установени предпоставките на иска по чл. 109 ЗС – не се установява навесите да са причина за затъмняването в стаята на ищците и при изграждане на навесите да са нарушени строителни правила и норми. Такива за навесите няма.
Основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е налице когато е формулиран правен въпрос по приложението на правна норма или правен институт, които са нови за правото и няма съдебна практика или по които има съдебна практика, но се налага тя да бъде променена, предвид променените обществени и социално-икономически отношения. Формулираните шест въпроса не са правни, а фактически, касаещи твърдяни, или установени факти по делото. Отговорът на тези въпроси не е принципен и няма да доведе до създаване на съдебна практика, която да е приложима по други подобни казуси. Същевременно по приложението на чл. 109 ЗС има съдебна практика, която е приложена от възивната инстанция правилно. Затова и на това наведено основание по формулираните по него шест въпроса не се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1083 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3528 от 19.07.2018 г. по гр.д.№ 124/2018 г. на Благоевградски окръжен съд по касационна жалба, подадена от А. Д. Х. и З. Д. Х..
Осъжда А. Д. Х. и З. Д. Х. да заплатят на Т. И. Ч., К. Г. Д. и М. Г. Д. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1083 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: