О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
София, 31.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1319/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 471 от 18.12.2018 г. по гр.д. № 359/2018 г. на Смолянски окръжен съд е потвърдено решение № 102 от 06.06.2018 г. по гр.д. № 361/2017 г. на Златоградския районен съд за осъждане на „Горубсо – Златоград” АД със седалище и адрес на управление гр. Златоград да прекрати неоснователните си действия, изравящи се в заливане с хвост на площ от около 100 кв.м от имот пл.№ ….,[жк], [населено място] река, който е собственост на ищеца З. Й. П. , както и да възстанови чрез очистване тази площ, като рекултивира имота за своя сметка. Отменено е допълнително решение № 133 от 13.08.2018 г. по гр.д. № 361/2017 г. на Районен съд- Златоград в частта, с която е отхвърлена молбата на З. Й. П. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 102 от 06.06.2018 г., и вместо него е постановено друго, с което е допусната поправка, като е постановено вместо ” …. да прекрати неоснователните си действия – заливане с хвост на площ от около 100 кв.м от имот пл.№ …., собственост на З. П.”, да се чете ”… неоснователните си действия- заливане с хвост на имот пл.№ …. .. собственост на З. П.”.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от „Родопи Еко Проджектс” ЕООД като универсален правоприемник на ответника „Горубсо – Златоград” ЕАД, чрез процесуалния представител на дружеството адв. А. А.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд за постоянно заливане на имота на ищеца с води от хвостохранилището, собственост на дружеството, не кореспондира със събраните по делото доказателства. Твърди, че се касае за инцидентно заливане при краткотраен проливен дъжд, за което той не може да носи отговорност. На следващо място поддържа, че по делото не е установено от водите на хвостохранилището да се отделя неприятна миризма, нито че тя е вредна за здравето на ищеца.
Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса може ли с иск по чл. 109 ЗС да се вменява отговорност на ответника за събития, които имат форсмажорен характер.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация З. Й. П. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора, доколкото не е установено заливане на имота в резултат на форсмажорно обстоятелство, каквото се твърди от жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът З. Й. П. е собственик на ПИ № …. в кв. „К.“ [населено място] , ведно с построената в него триетажна масивна сграда- източна част. Имотът граничи с коритото на р. Е.. При извършения оглед на имота вещото лице е констатирало, че пред имота има изградена дига от инертна скална маса, която в западната си част е разрушена от водите на реката, така че при повишаване нивото на реката имотът се залива периодично от отпадъчните води от флотационната фабрика на ответното дружество. Вещото лице е констатирало също, че южната част на имота с площ от около 100 кв.м е изцяло побеляла и сива от наноса на реката, с която граничи. Липсва горният хумусен слой на дълбочина от около 30 см, който е заменен от натрупания от реката нанос. Тази площ е изцяло непригодна за отглеждане на селскостопански култури и ливадни треви поради ерозията и замърсяването с тежки метали, а по отношение добиваната продукция от останалата северна част е необходимо да се провежда задължително изследване за наличие на вредни остатъци от замърсяването. Вещото лице е посочило, че към момента на извършване на огледа теренът с площ от около 100 кв.м не е бил залят с хвостова вода, но е имал следи от скорошно заливане.
По делото са разпитани двама свидетели, които са заявили пред съда, че част от имотите покрай хвостохранилището са залети от хвост, поради което някои от собствениците са се изселили. Хвостът вдига нивото си всяка година и при дъжд нивото на реката се вдига по – бързо. Според св. М. С. хвостът не мирише неприятно, а на борово масло, което се използва при флотацията. Останалите свидетели са заявили, че хвостът мирише неприятно, а през лятото вятърът го разнася като прах във въздуха, който пречи на дишането.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на предявения негаторен иск, тъй като в резултат на осъществяваната от ответното дружество производствена дейност в Ермореченската флотационна фабрика се южната част на имота на ищеца е подложена на редовно заливане със замърсен отпадък, което създава пречки за нормалното му ползване съобразно неговото предназначение като го прави негоден за отглеждане на селскостопански култури.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос не кореспондира с мотивите на въззивния съд за уважаване на предявения негаторен иск, поради което същият не се явява обуславящ изхода на спора и не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът е насочен към проверка на правилността на направените от въззивния съд фактически изводи по спора относно това дали замърсяването на имота на ищеца е резултат от естеството на извършваната от ответното дружество производствената дейност или се касае за еднократна извънредна ситуация /проливен дъжд/, каквато проверка в тази фаза на касационното производство не може да бъде направена. Обсъждайки заключението на вещото лице, неоспорено от страните, съдът е изяснил механизма, по който хвостовите води заливат имота, и е обосновал извод, че не се касае за форсмажорни обстоятелства.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на З. Й. П. на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., съобразно заявеното в отговора на касационната жалба искане и приложения към него договор за правна защита и съдействие от 14.03.2019 г., видно от който договореното възнаграждение е заплатено в пълен размер.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 471 от 18.12.2018 г. по гр.д. № 359/2018 г. на Смолянски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Родопи Еко Проджектс” ЕООД, ЕИК 120550180, да заплати на З. Й. П. разноски по делото пред ВКС за адвокатско възнаграждение в размер на 350/ триста и петдесет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: