О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
София, 02.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2421/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. И. чрез неговия процесуален представител адв. Г. Б. срещу въззивно решение № 59 от 12.03.2019 г. по в.гр.д. № 2/2019 г. на Окръжен съд – Шумен. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че по делото е безспорно установено процесният недвижим имот да е получен в обезщетение от наследодателката П. Б. срещи отчужден неин личен имот, поради което върху него не е възникнала съпружеска имуществена общност.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали е налице пълна трансформация на лично имущество, ако жилището е построено чрез ЖСК през време на брака върху имот, лична собственост на единия съпруг и той е изплатил цената на жилището с парични средства от личните си влогове.
В отговор на подадената касационна жалба ответниците по касация С. В. Б., Д. Х. Б., Х. Д. Б. и В. Д. Б. изразяват становище, че поставеният за разрешаване правен въпрос не кореспондира с фактите по делото, поради което не попада в приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация „Уникредит Булбанк” АД със седалище и адрес на управление гр. София изразява становище, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос, а по същество- че същото е неправилно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 919 от 22.10.2018 г. по гр.д. № 2552/2017 г. на Районен съд- Шумен в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на С. П. И. и „Уникредит Булбанк” АД, че С. В. Б. е собственик на 1 404.22/11010 ид. части, Д. Х. Б.- на 468.07/11 010 ид. части, В. Д. Б. – на 468.07/11 010 ид. части, и Х. Д. Б. – на 468.07/11 010 ид. части от недвижим имот, представляващ апартамент № 4, самостоятелен обект с идентификитор № …. по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.4, заедно с изба № 3, гараж № 2 и таванско помещение № 5, и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и в частта, с която е прогласена нищожността на договор за учредяване на ипотека, сключен между С. П. И. и „Уникредит Булбанк” АД , обективиран в нотариален акт № …. № …. г. на нотариус с рег. № 716, относно 2 808.44/11 010 ид. части от имота.
От фактическа страна по делото е установено, че по силата на нотариален акт № …. г. за собственост на жилище, построено върху държавна земя по стопански начин от ЖСК, П. И. Б. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот. Към този момент П. Б. е била в граждански брак с В. В. Б..
Не било спорно по делото, че П. Б. е била собственик на 2/3 ид. части от недвижим имот, който през 1970 г. е отчужден за жилищно строителство, както и че същата е обезщетена с един апартамент в жилищния блок, който ще се построи върху отчуждения имот. Делът на П. Б. от отчуждения имот възлиза на 2 584.68 лв., а стойността на придобития апартамент, посочена в нотариалния акт, е 11 010 лв.
Спорният въпрос е бил за това дали отстъпеното в обезщетение жилище е станало изключителна собственост на П. Б. на основание пълна трансформация на лично имущество.
Въз основа на посочените по горе факти, установени по делото, въззивният съд е приел, че на основание трансформация на лично имущество, доколкото по делото не е установено разликата между стойността на отчуждения и придобития имот да е била изплатена с лични средства на П. Б., последната е станала собственик на 2 584.68/ 11 010 ид. части от апартамента, а по отношение на останалите 8 425.32/11 010 ид. части е възникнала съпружеска имуществена общност между нея и нейния съпруг В. Б.. Той е починал през 2009 г. и е оставил за наследници съпругата си П. и две деца – Д. В. Б. и С. В. Б.. След прекратяване на съпружеската имуществена общност П. Б. е получила в личен дял 4 212.32/11010 ид. части, а делът на В. В. е наследена при равни дялове от тримата му наследници, като всеки от тях е получил по 1 404.22/11 010 ид. части. Или към момента на смъртта си през 2012 г. на собствено основание и по наследство от В. Б. П. Б. е била собственик общо на 8 201.56/11 010 ид. части.
Наследници по закон на П. Б. са И. М. К., С. П. И. и П. П. И., като И. К. получава половината от наследството, равняваща се на 4 100.78/11 010 ид. части от имота, а останалата половина се разделя поравно между С. И. и П. И., които получават по 2 050.39.11 010 ид. части. През 2016 г. И. К. и П. И. продали на С. И. общо 3/4 ид. части от жилището, но съдът е приел, че този договор е произвел вещнопрехвърлително действие само до обема на притежаваните от продавачите права. Затова на основание този договор и по наследяване от П. Б. С. И. се легитимира като собственик на 8 201.56/11010 ид. части, а не на целия имот. Останалите 2 808.44/11010 ид. части принадлежат на ищците при посочените в решението права в качеството им на наследници на В. В. Б..
Съгласно разясненията, дадени в т.ІІІ от ППВС № 5/72 г., когато срещу отчужден имот, който единият съпруг притежава преди брака, или по наследство или дарение, се отстъпва в обезщетение друг имот, този имот става индивидуална собственост на съпруга, чийто имот е отчужден, когато стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения е по- висока. В тази хипотеза е налице пълно преобразуване на притежаваното индивидуално имущество в друго такова, поради което съпругът запазва индивидуалното си право на собственост върху придобитото, макар това да е станало през време на брака. Когато обаче срещу отстъпеното в обезщетение жилище следва да се доплати известна разлика в цената, и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпеното жилище се включва в съпружеската имуществена общност, макар същото да е придобито срещу индивидуален имот на единия съпруг по реда на чл. 55в ЗПИНМ, тъй като в този случай отстъпването на жилището се извършва не само с оглед стойността на отчуждения имот, но и с оглед семейното положение на собственика му, а именно за задоволяване на неговите и на семейството му жилищни нужди. Тази задължителна практика дава отговор на поставения от жалбоподателя правен въпрос, което изключва наличието на основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Следва да се посочи, че самият въпрос е и некоректно зададен, тъй като изхожда от предпоставката, че процесното жилище е построено в имот – индивидуална собственост на единия съпруг, както и че разликата в цената на отчуждения имот и този, получен в обезщетение, е заплатена с лични средства на наследодателката на жалбоподателя- обстоятелства, които в случая не са установени по делото.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателят С. П. И. следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация С. В. Б., Д. Х. Б., Х. Д. Б. и В. Д. Б. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 лв., съобразно заявеното с отговора на касационната жалба искане за това и представените към него доказателства, видно от които същото е заплатено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 59 от 12.03.2019 г. по в.гр.д. № 2/2019 г. на Окръжен съд- Шумен.
ОСЪЖДА С. П. И. да заплати на С. В. Б., Д. Х. Б., Х. Д. Б. и В. Д. Б. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 500 лв./ петстотин лв./
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: