О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 30.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2795/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. К. П. чрез нейния пълномощник адв. М. Г., срещу въззивно решение № 574 от 07.05.2019 г. по в.гр.д. № 185/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 3893 от 15.11.2018 г. по гр.д. № 1095/2018 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната съдебна делба по отношение на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор …. по КККР на [населено място], с площ 460 кв.м, ведно с построените в него сграда с идентификатор …., със застроена площ 64 кв.м, с предназначение жилищна сграда, и селскостопанска сграда с идентификатор № …. със застроена площ 16 кв.м, между съделителите С. К. П. и И. Г. П. при права 3/10 ид. части за С. П. и 7/10 ид. части за И. П..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е основал извода си относно действителната цена на придобития през време на брака на страните недвижим имот на писмено доказателство – декларация от продавачите, което е било оспорено от нея както относно авторството, така и относно съдържанието. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал да открие производство по чл. 193 ГПК за оборване на истинността му.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с твърдение за наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса подлежи ли на проверка в производство по реда на чл. 193 ГПК съдържанието на частен свидетелстващ документ, при твърдения, че същото е било поправено след изготвяне на документа или е допълнено с текст след полагане на подписите, който не съответства на волята на подписалото го лице.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация И. Г. П. изразява становище, че не са налице сочените основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 06.05.2006 г., е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение от 16.12.2016 г. по гр.д. № 11573/2016 г. на Пловдивския районен съд.
Установено е по делото и не е било спорно между страните, че процесният недвижим имот е придобит от тях по време на брака на основание договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № …. г., с който съпругът И. Г. П. закупил имота от К. М. С. и Т. М. С.. В нотариалния акт е посочено, че цената на имота е 1 500 лв., която е заплатена на продавачите преди подписване на договора.
С отговора на исковата молба ответникът И. П. е направил възражение, че този имот е негова лична собственост на основание пълна трансформация на лични средства. Твърдял е, че действителната цена за придобиването му е в размер на 40 000 лв., която е покрита от него със средства в размер на 24 000 лв. от договор за банков кредит, отпуснат на негово име и съответно погасяван от него с лични средства, и от сума в размер на 16 000 лв., получена като дарение от неговия брат.
За установяване на твърдението си, че действителната продажна цена на имота е била 40 000 лв. ответникът е представил декларация от продавачите, с която декларират, че са получили от купувача И. П. сумата 40 000 лв., която представлява действителната продажна цена на имота, а не посочената в нотариалния акт продажна цена от 1 500 лв. Подписите и съдържанието на този документ са оспорени от жалбоподателката. Назначена е графична експертиза, която е дала заключение, че декларацията е подписана от лицата Т. С. и К. С., посочени като издатели на документа.
За установяване на действително платената цена за придобиване на имота и на произхода на средствата са събрани писмени доказателства – Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 21.11.2007 г. между Банка ДСК” ЕАД и И. П., видно от който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 25 000 лв.; Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 23.11.2007 г. между „Банка ДСК” ЕАД и Б. Г. П. /брат на ответника/, видно от който на същия е бил предоставен кредит в размер на 16 000 лв., и Договор за дарение от 11.12.2007 г., сключен между Б. П. и И. П., с който първият е дарил на втория сумата 16 000 лв. за закупуване на имота в [населено място].
Като свидетел по делото е разпитана майката на жалбоподателката – Г. К., която е заявила пред съда, че за закупуване на имота и двамата съпрузи са теглили кредит, но средствата били недостатъчни, поради което свидетелката продала един гараж за сумата 10 000 лв., от които първоначално дала на дъщеря си сумата 5 000 лв., а впоследствие още 5 000 лв. Тъй като парите отново не били достатъчни се наложило да вземе заем в размер на 5000 лв. от свои близки, които също предоставила на дъщеря си. Или общо е заявила, че е предоставила парични средства в размер на 15 000 лв.
Свидетелят Б. П. е заявил пред съда, че са живели заедно с родителите си, но след като брат му сключил граждански брак, жилището се оказало тясно, и това наложило ответникът и жалбоподателката да си потърсят друго жилище. За закупуване на жилището в [населено място] свидетелят предоставил на брат си сумата 16 000 лв., като уговорката между тях била ответникът да се откаже от дял от апартамента на родителите.
Свидетелят Т. Г., първи братовчед на жалбоподателката, е заявил, че доколкото му е известно от разговори с ответника, процесният имот е струвал около 40 000 лв. и е закупен със средства от банков кредит, който ответника изтеглил, и със сума, дарена от неговия брат.
Въззивният съд е приел за установено, че действителната продажна цена на имота, придобит от съпрузите през време на брака им, е 40 000 лв., а не посочената в нотариалния акт 1 500 лв. Този извод не се основава на представената с отговора на искова молба декларация на продавачите, а е формиран след съвкупна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в това число и показанията на майката на жалбоподателката, според които самата тя е дала сума в размер на 15 000 лв. Поради това следва да се приеме, че правният въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, не е обуславящ изхода на делото и в този смисъл не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. По своя характер тази декларация представлява частен свидетелстващ документ, подписан от лицата, които са го издали, който се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила – че е изявленията, които се съдържат в него, са направени от подписалите го лица. Частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно фактите в тяхното съдържание и при разрешаване на спорния по делото въпрос относно действителната продажна цена на имота въззивният съд в случая не е придал такава на посочения документ, а е преценявал верността на обективираните в него свидетелстващите изявления с оглед всички събрани по делото доказателства. По този начин въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа и затова влиза в действие само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, и че при частните свидетелстващи документи защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателката С. К. П. следва да бъде осъдена да заплати на И. Г. П. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 960 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 574 от 07.05.2019 г. по в.гр.д. № 185/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. К. П. да заплати на И. Г. П. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 960 лв./деветстотин и шестдесет лв./
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: