Определение №564 от 14.12.2018 по гр. дело №1216/1216 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 564

София, 14.12.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1216 /2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 313 от 18.12.2017 г. по въззивно гражданско дело № 292/2017 г. на Окръжен съд-Кюстендил, в частта, с което е потвърдено решение № 278 от 28.04.2017 г. по гр.д.№ 1646/2016 г. на Кюстендилски РС, в частта, с която е уважен предявения от С. К. М. и А. К. А. иск по чл. 124, ал.1 ГПК, като е признато за установено по отношение на касатора, че те са собственици реална част с площ 1330 кв.м., заключени между б. А,Б, С, Д на скица № 26581 от 29.11.2016 г. на в.л. Л.В. на л. 90 от делото на РС, от недвижим имот № 001065, землището на [населено място], целия с площ 2,602 дка., находящ се в м.”Бански мост при описани граници.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради необоснованост на изводът, че е налице идентичност между имота, за който ищците представят документи за собственост и имота, за който [община] се легитимира като собственик на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, при липса на индивидуализация на имота в нотариалния акт, на който се позовават ищците
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран следния правен въпрос: Индивидуализацията на реални части от поземлен имот, придобити на различни правни основания от ищците по установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК предпоставка ли е за уважаване на иска. По този въпрос се твърди наличие на основанието по чл.2801 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният установителен иск за собственост, ищците се позовават на сделка, оформена с н.а. № 80, т.ІІ/ 11.07.1984г., с която техният баща К. С. С. им е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане 2200 кв.м. от дворно место, цялото съставляващо 2500 кв.м. в землището на [населено място], Кюстендилски окръг, находящо се извън регулацията при граници от запад – магистрален път София-Кюстендил, от север р.Банска, от изток и юг – имоти на АПК и за всяка от тях по една сграда, находящи се в същото дворно место. Легитимирал се е с н.а. № 58,т.4/1940 г., с който е купил 1/6 ид.ч. от нива от 15 дка. с описани граници, между които път и река. Този имот, макар да е бил извън регулацията, /поради което няма в нотариалния акт сигнатура на имота и за него не е могло да се издаде скица/, не е бил внесен в ТКЗС, а е бил стопански двор към жилищната сграда и постройката на бащата на ищците. Назначените СТЕ установяват, че имота по нот. акт от 1984 г. е частично идентичен с част от имот 001065. Зоната на съвпадане е с площ 1330 кв.м., заключена между магистралния път София-Кюстендил и реката. С. площ е означена от вещите лица с б. А,Б,В,Д и е колорирани с жълто
Въз основа на тези доказателства, въззивната инстанция е приела, че ищците се легитимират като собственици на основание сделка на съвпадащата площ между двата имота, идентична с имота, описан в нот. акт от 1984 г. и е потвърдил решението на РС, в частта, с която иска е уважен до тази площ – 1330 кв.м.
Поставеният правен въпрос за индивидуализацията по искове за собственост е относим към предявения иск за собственост. Съдебната практика без противоречия приема, че имотите, предмет на искове за собственост следва да са индивидуализирани по действащия план, за съответния имот. Безспорно е и, че имотите се индивидуализират поне с три граници. Никога не е имало спор, че установяването на идентичност между имота, за който се представят документи за собственост и претендирания от ищцовата страна имот е предпоставка за уважаването на иск за собственост. В конкретния случай обаче тази предпоставка е доказана. Две от границите на имота – от запад и север са топографски знаци на местността – реката и пътя Кюстендил-София. Третата граница е останалата част от имота на ищците, в която са разположени жилищната им сграда и стопанските постройки, обслужващи имота. Известна е и площта на имота. Той е ограден. Тези факти са доказани по делото и с тях е установена идентичността на имота. Той не е бил земеделска земя, не е внасян в ТКЗС, бил е стопански двор на семейството на ищците, което е било допустимо според чл. 10, респективно 11 от Примерните устави на ТКЗС, поради което не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Ищците са запазили владението си върху него, като собственици. Тъй като имота не е внасян в ТКЗС и не е бил земеделска земя, по отношение на него е неприложима нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ, респективно Общината не може да го отдала под аренда.
Така като е приел, че ищците са доказали правото си на собственост върху процесната част от имота им, основано на сделката, оформена с н.а. № 80, т.ІІ/1984 г., съдът се е съобразил с трайно установената съдебна практика за индивидуализация на имотите. / Виж Р № 1/31.01.2014 г. по гр.д. 4495/2011 г., на ВКС, І гр.о., р.№ 254 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г., I г. о, според което е допустимо индивидуализацията на имота да се определи и чрез скица от вещо лице в хода на разглеждане на делото/. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, защото по поставения въпрос има трайно установена съдебна практика, с която се е съобразил въззивния съд.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 313 от 18.12.2017 г. по гр. дело № 292/2017 г. на Окръжен съд-Кюстендил по касационна жалба, подадена от [община].
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top