О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 29.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3610/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Районна потребителна кооперация /РПК/ „Пчела-с. Черноочене, против определение № 273 от 03.07.2019 г. по ч.т. д. № 364/2019 г. на Пловдивския апелативен съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В писмен отговор на частната жалба насрещната страна Община Черноочене изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е обезсилено определение № 474 от 13.05.2019 г. по ч.т.д. № 36/2019 г. на Кърджалийския окръжен съд, както и издадената въз основа на това определение обезпечителна заповед, и вместо него е оставена без разглеждане молбата на РПК ”Пчела”, с. Черноочене, по чл. 390 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещи искове – за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК и негаторен иск по чл. 109 ЗС чрез спиране изпълнението на Заповед № 187 от 18.04.2019 г. на Кмета на [община], и производството по делото е прекратено.
Настоящият състав приема, че това определение е преграждащо по своя характер по смисъла на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като препятства развитието на обезпечителното производство, което е уредено от закона като самостоятелно. Тъй като определението е постановено за пръв път от апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че Окръжен съд- Кърджали не е бил компетентен като обезпечение на бъдещ иск да постанови спиране на изпълнението на Заповед № 187 от 18.04.2019 г. на Кмета на [община], издадена на основание чл. 65, ал.1 ЗОбС за изземване от РПК ”Пчела” на общински недвижим имот- частна общинска собственост, тъй като тази заповед представлява административен акт, изпълнението на който може да бъде спряно по реда и условията, предвидени в чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК, от административен съд.
Обжалваното определение е неправилно.
Исковете за защита на правото на собственост, каквито са установителните искове за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК, ревандикационните искове по чл. 108 ЗС и негаторните искове по чл. 109 ЗС, са подведомствени на общите граждански съдилища. Производството по обезпечаване на тези искове е по реда на Част ІV ГПК. Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Съгласно чл. 389, ал.1 ГПК компетентен да допусне обезпечение на предявен иск е съдът, пред който делото е висящо, а разпоредбата на чл. 390, ал.1 и ал.4, които уреждат обезпечението на бъдещ иск, сочат като компетентен да се произнесе по искането съдът, който е родово компетентен с оглед цената на бъдещия иск, съответно по постоянен адрес на ищеца, по местонахождение на недвижимия имот, или по мястото на изпълнението- когато се иска допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението. Допускането на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на посочената от молителя обезпечителна мярка е обусловено от преценка за допустимостта и правната квалификация на иска, каквато може да бъде направена единствено от съда, който е родово компетентен да разгледа този иск. Административните съдилища не разглеждат и не разрешават спорове за собственост, поради което не разполагат с компетентност да се произнасят по молби за обезпечение на висящи или бъдещи искове за собственост. Това не е съобразено при постановяване на обжалваното определение, поради което въззивният съд е направил незаконосъобразен извод за липса на компетентност на Окръжен съд – Кърджали да се произнесе по подадената от РПК „Пчела”- с. Черноочене молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Основание за обезсилване на първоинстанционното определение по допускане на обезпечение на бъдещ иск би било нарушаването на правилата за родовата компетентност по чл. 390 ГПК, каквото в случая не е налице.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Апелативен съд- Пловдив за разглеждане по същество на подадената от Община Черноочене частна жалба срещу определението на Окръжен съд- Кърджали от 13.05.2019 г. по ч.т.д. № 36/2019 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 273 от 03.07.2019 г. по ч.т. д. № 364/2019 г. на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: