О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 25.10.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1005/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. К. М. чрез адв. Р. М. срещу въззивно решение № 2692 от 19.11.2018 г. по гр.д. № 4710/2017 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на съдебния акт, като се твърди, че с него въззивният съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск за собственост, предявен при липса на правен интерес. Според жалбоподателя, нотариалният акт за покупко- продажба, с който ищците се легитимират като собственици, е бил оспорен, и въпреки указанията на първоинстанционния съд, че ищците носят доказателствената тежест да установят, че са собственици на спорния недвижим имот, такова доказаване от тяхна страна не е било проведено. Затова жалбоподателят счита, че ищците нямат свое защитимо право, което би обусловило правен интерес от водения отрицателен установителен иск за собственост.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост с оглед съобразяването му с ТР № 8/2012 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и по следните правни въпроси: 1/Заявен спор между страните по отрицателен установителен иск обуславя ли априори правен интерес от предявяването му и следва ли ищецът по него да доказва наличие на защитимо право в патримониума си при оспорването му от ответника като факт, обуславящ правния му интерес. 2/ При изрично оспорване на правата на ищеца по отрицателен установителен иск за собственост с твърдение, че нито той, нито праводателите му са собственици на спорния имот, формалното представяне на нотариален акт /титул за собственост/ обуславя ли наличие на защитимо право, респ. на правен интерес, или е необходимо провеждане на пълно и главно доказване на този факт, обуславящ правния интерес. 3/ Въпрос по същество или по допустимост на иска е принадлежността на правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск за собственост в хипотезата на изричното му оспорване от ответника.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация С. И. М. и П. Д. М. изразяват становище, че не са налице основания по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1 от 02.01.2017 г. по гр.д. № 13230/2015 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предавеният от С. И. М. и П. Д. М. против К. К. М. отрицателен установителен иск за собственост, като е признато за установено, че К. К. М. не е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент с административен адрес [населено място], [улица], ет.4, с площ 62.81 кв.м, представляващ обект с идентификатор ………….. по КККР, ведно със зимнично помещение с площ 4.50 кв.м и таванско помещение с площ 9 кв.м, при описани в решението граници на обекта.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 19.12.2012 г. И. С. И. е прехвърлил на С. Х. Б. в замяна срещу прехвърляне на лек автомобил, недвижим имот, представляващ апартамент № 20 с идентификатор ……………, таванско помещение, зимнично помещение и съответните идеални части от УПИ, в който е построена сградата, като е посочено, че жилището се намира на четвъртия етаж на сградата, втора стълба. На 10.10.2013 г. С. Б. продал на ответника К. К. М. чрез неговия баща и законен представител този апартамент.
С нотариален акт № …, т…., дело № … от 06.11.2014 г. на нотариус с рег. № 2.302 Д. Б. С. продал на С. И. М. апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.4, втора стълба, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор …………, с площ 62.81 кв.м, ведно със зимнично помещение, таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата.
Назначената от въззивния съд съдебно техническа експертиза е дала заключение, че описанието на недвижимия имот в нотариалния акт на ищците и на ответника по площ, местоположение, съседи, съвпада, поради което може да се приеме, че се касае за един и същи обект. Различието е само в идентификаторите от КККР. Вещото лице е извършило оглед в имот с идентификатор ……….., за който достъпът му е бил осигурен от ищеца С. М., а по нотариален акт този имот е записан на името на ответника К. М.. До изменението на КККР, извършено със Заповед № 18-4704 от 18.06.2015 г. имот с идентификатор ………. би следвало да се намира на трети жилищен етаж с изглед към улицата, но там е разположен друг апартамент, чиято площ е два пъти по- голяма от тази по нотариален акт.
След обсъждане на събраните по делото доказателства и становищата на страните, въззивният съд е приел, че независимо от различните идентификатори по КККР, с което жилището е описано в нотариалния акт, от който всяка от страните черпи права, се касае за един и същи имот. Тъй като предявеният установителен иск за собственост е отрицателен, предмет на делото, по което ще се формира сила на пресъдено нещо, е правото на собственост на ответника, поради което негова е доказателствената тежест да установи при условията на пълно доказване, че е придобил собствеността върху имота. В този смисъл на ответника са били дадени изрични указания от първоинстанционния съд с доклада по делото за установяване, че всеки от предходните собственици- негови праводатели, е бил собственик. Тъй като такива доказателства не са ангажирани, съдът е приел предявеният отрицателен установителен иск за собственост за основателен.
Въззивният съд е обсъдил и възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес и е намерил същото за неоснователно. Приел е, че в исковата молба ищците са навели твърдения, че те са собственици на спорния имот, легитимират се с нотариален акт за покупко- продажба, въведени са във владение на същия и тези обстоятелства са достатъчни да обосноват правен интерес от воденето на иска, а въпросът за принадлежността на правото на собственост и действителното правно положение е въпрос по същество.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние, или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, като при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо.
В своята практика ВКС последователно приема, че в случаите, когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, както и при конкуренция на твърдени от двете страни права върху един и същи обект е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. По силата на диспозитивното начало в гражданския процес ищецът сам може да определи обема и интензивността на търсената защита. Отричайки претендираното от ответника вещно право със сила на пресъдено нещо, ищецът ще получи правна защита на своето материално право, засегнато от правния спор, което обосновава правния интерес от предявения отрицателен установителен иск. В тези случаи доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация, доколкото собственическите права на ищеца ще изключат тези на ответника. В този смисъл решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г., ІІ г. о., ВКС, решение № 52/19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 68 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 2767/2017 г. по описа на ВКС, II г. о. Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване на фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното, каквато не е настоящата хипотеза.
Преценката на въззивния съд относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск е съобразена конкретните данни по настоящото дело и с постановките на ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2692 от 19.11.2018 г. по гр.д. № 4710/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: