1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 10.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4548 /2018 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. М. Т. против определение № 2077 / 19.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 2094/2018 г. на ОС-Пловдив, с което е потвърдено определение № 8162 / 14.08.2018 г. по гр.д.№ 5458/2018 г. на Пловдивски РС, с което е върната подадената от нея искова молба против Т. Д. Т., като недопустима на основание чл. 126 ГПК.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като нормата на чл. 126 ГПК е неприложима поради липса на субективен и обективен идентитет между, висящото дело за делба и предявеният иск за изключителна собственост и не отчитане на пределите на силата на присъдено нещо на решенията по двата иска.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса висяшността на дело за делба в първата фаза пречка ли е по смисъла на чл. 126 ГПК за предявяване на иск за изключителна собственост от ответникът по него. По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното въззивно определение със съдебната практика на ВКС: определение № 534/ 03.11.2011г. по ч.гр.д.№ 468/2011г.І гр.о., Р № 192 / 11.02.2018 г. по гр.д.№ 639/2017 г. І гр.о., Р № 471/16.01.2012 г. по гр.д.№ 1522/2010 г. ІV гр.о.
Ответникът по частната касационна жалба Т. Д. Т. я оспорва поради това, че ако се приеме допустимост на предявения иск за собственост при висящо дело за делба ще се заобикалят процесуалните правила за преклузия, а и може да се стигне до противоречиви решения. Оспорва се допускането до касация, тъй като цитираните съдебни актове се отнасят към други хипотези.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните: От В. М. Т. е предявен иск против бившият й съпруг Т. Д. Т. за установяване, че тя е изключителен собственик на апартамент № 15 на четвърти етаж в жилищната сграда- блок 2/70 във вх.Б, в [населено място] [улица] със застроена площ 57,75 кв.м., ведно с избено помещение № 7 и 2,352% идеални части от общите части на сградата на основание брачен договор между тях от 21.08.2012 г. Същият апартамент е предмет и на иск за делба, предявен по-рано от Д. Т. Т. – син на ответника Т. Т. против В. Т.. Ищецът по иска за делба се е позовал на договор за дарение от Т. Т., като прехвърлителят е конституиран като трето лице-помагач на ищеца по иска за делба. В. Т. е заявила възражение по иска за делба, че е изключителен собственик на апартамента на основание брачен договор. Обосновава правният си интерес от предявяване на иск за собственост с това, че дори да се уважи възражението й, няма да се формира сила на пресъдено нещо относно правата й на изключителен собственик върху апартамента.
Въззивният съд е потвърдил определението на РС, с което е върната исковата молба по иска за собственост на основание чл. 126 ГПК, тъй като страните по иска за делба ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по първата фаза на делбата. Прието е, че разликата в страните не е основание за друг извод, тъй като и третото лице-помагач ще е обвързано от установителното действие на решението / чл. 223, ал.1 ГПК/, която по съществото си е сила на пресъдено нещо. За този извод, РС се е позовал на т. 3.Б от ТР № 4/2014 г. на ОСТК на ВКС.
Поставеният правен въпрос е относим към производството по частната жалба, защото от разрешаването му зависи основателността й. По този въпрос е формирана съдебна практика, видно от представените от жалбоподателката съдебни актове. Според определение № 534/03.11.2011г. по ч.гр.д.№ 468/2011г. І гр.о, висящото дело за делба е пречка за предявяване на иск за собственост само при наличие на пълен субективен и обективен идентитет. Според решение № 471/16.01.2012 г. по гр.д.№ 1522/2010 г. ІV гр.о. субективен идентитет е налице когато има пълно съвпадане на страните по делото, които са и страни по спорното правоотношение и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, Обективен идентитет е налице когато спроното право по двете дела е едно и също. Липсва обаче такъв когато предмет на едно от делата е спорно правоотношение, което е преюдициално за предмета на другото дело. В последния случай е налице условие за спиране на едното дело до разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса за съществуването на преюдициалното правоотношение. С решение № 192 от 11.02.2018 г. по гр.д.№ 639/2017 г. І гр.о. е прието, че висящото дело за делба в първата фаза не е пречка за предявяване на иск за собственост защото дори да се уважи възражението за изключителна собственост и да се отхвърли иска за делба това няма да формира сила на пресъдено нещо по възражението
С определение № 142 от 06.07.2016 г. по гр.д.№ 1707/2016 г. на ВКС ІІ гр.о. е разгледан аналогичен казус на процесния и е даден отговор на поставения въпрос по настоящото дело. Прието е, че правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за собственост е налице и в случаите, когато оспорването на съсобствеността е извършено в срока по чл.342 ГПК чрез възражение, защото по преюдициалните спорове, повдигнати с възражение в делбеното производство не се формира сила на пресъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Затова за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост. Тази съдебна практика се споделя и от настоящия състав.
Тъй като въззивното определение не е съобразено със съдебната практика, следва до си допусни касационно обжалване на основание чл. 280, ал. т.1 ГПК.
В конкретният случай не е налице субективен идентитет между двете дела, тъй като искът за делба е предявен от Д. Т. Т. против частната жалбоподателка В. М. Т.. Ответникът по настоящото дело Т. Т. е конституиран като трето лице-помагач на ищеца по делото за делба. Ищец по иска за собственост е В. Т., а искът е предявен против Т. Т.. Установителното действие на решението се формира между третото лице и насрещната страна, съгласно чл. 223, ал.1 ГПК, а задължителна сила се формира в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна – ал.2 на същия текст. В особеното исково производство по делба обаче страните имат двойно качество в зависимост от становището си, а по преюдичиалните въпроси, повдигнати само с възражение, съдът се произнася само в мотивите / с някои изключения, като например на възражението по чл. 76 ЗН и чл. 30 ЗН/ По възражението на В. Т. за изключителна собственост, съдът ще се произнесе само в мотивите и ако го намери за основателно, ще отхвърли иска за делба, а ако го намери за неоснователно – ще допусне делбата при определени квоти между главните страни. При уважаване на иска за делба ще се формира сила на пресъдено нещо за правата на страните от съсобствения имот. Но ако съдът отхвърли иска за делба, с решението няма да се формира сила на пресъдено нещо между бившите съпрузи В. Т. и Т. Т. защото с отхвърляне на иска за делба не се установяват правата на никой от съделителите, а само това, че не е налице съсобственост. Между третото лице-помагач на ищеца и ответницата по иска за делба не се формира сила на пресъдено нещо относно правата им върху делбения имот, нито задължителна сила по аргумент от чл. 233, ал.2 ГПК. При уважаване на иска за делба се установяват правата на съделителите върху имота, предмет на иска, т.е. приема се, че възражението е неоснователно, но мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Тъй като въпросът за действието на брачният договор в частта относно уговорката за изключителна собственост на бившата съпруга след прекратяване на брака е преюдициален по отношение на иска за делба, а и за да не се стигне до противоречиви решения, е налице основание за спиране на производството по иска за делба на основание чл. 129, т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на спора за собственост, а не за прекратяването му на настоящия спор на основание чл. 126 ГПК.
Или в обобщение, частната касационна жалба е основателна. Обжалваното определение, като постановено в противоречие с процесуалните правила е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2077 от 19.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 2094/2018 г. на ОС-Пловдив по частна касационна жалба от В. М. Т.
ОТМЕНЯ определение № 2077 от 19.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 2094/2018 г. на ОС-Пловдив и потвърденото с него определение № 8162 от 14.08.2018 г. по гр.д.№ 5458/2018 г. на Пловдивски РС, с което е върната подадената от В. М. Т. искова молба против Т. Д. Т., като недопустима на основание чл. 126 ГПК.
Връща делото на РС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: