2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 10.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия В. А. ч.гр.д. № 1498/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба подадена от И. И. У., чрез адв. Н. Н., АК – П., срещу определение № 68 от 21.01.2019 г. по в. гр. дело № 623/2018 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е оставена без уважение молбата на И. И. У. за изменение, на основание чл. 248 ал.1 ГПК, на решение № 446 от 15.11.2018 г. по в. гр. дело № 623/2018 г. на Окръжен съд – Плевен в частта за разноските и отхвърляне на претенцията на Г. Д. У. за присъждане на сумата 720 лв. разноски, направени в първоинстанционното производство.
Ответната страна по частната жалба Г. Д. У. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Исковото производство е образувано по подадена на 21. 12. 2017 г. искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да премахне незаконна постройка – външна тоалетна, построена в собствения му имот, пречеща на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея съседен имот. Отговор на исковата молба е депозиран на 14. 02. 2018 г., а приложеното към отговора уведомително писмо изх.№ 9400 – 66 (2)/31.01.2018г., издадено от кмета на Община – Гулянци, съдържа данни, че при извършена на 31.01.2018г. проверка от служители от отдел „УТС и ИП“ към Община Гулянци било констатирано, че външната тоалетна, за премахването на която били дадени предписания през 2014 г., била премахната и изградена съобразно изискванията на ЗУТ. Други доказателства в подкрепа на твърдението на молителя-ответник по иска, че незаконната постройка била премахната преди предявяване на иска не са ангажирани.
При тези данни съставът на окръжния съд е приел неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за предявяване на иска по чл. 109 ЗС и по аргумент на чл. 78, ал. 2 ГПК дължи на ищцата съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство, възлизащи на 720 лв.
Изводът е съответен на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК, възлагаща в тежест на ответника отговорността за разноските при отхвърляне на предявения срещу него иск, ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая, ангажираните от ответника доказателства съдържат данни, че към 31. 01. 2018 г. постройката е била премахната, но не установяват твърдението му това да е станало преди 21. 12. 2017 г. (предявяване на иска). Оплакването в частната жалба за необоснованост на този извод е неоснователно. След като към предявяване на иска на 21. 12. 2017 г. соченото от ищеца поведение на ответника, изразяващо се в поддържане на незаконна постройка, пречеща на ищцата да упражнява собствеността си върху съседен имот, не е било преустановено, следва да се ангажира отговорността му за извършените от ищцата разноски, възлизащи на 720 лв., включващи сумата 600 лв. – платено в брой, на 20. 09. 2017 г., при сключване на договора за правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение, 30 лв. – държавна такса за предявяване на иска и 90 лв. възнаграждение за вещо лице.
Като законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 68 от 21.01.2019 г. по в. гр.д. № 623/2018 г. на Окръжен съд – Плевен, ГК, 7 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: