О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 18.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1088 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. П. К. против решение № 422 от 21.12.2018 г. по гр.д.№ 405 / 2018 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 58/05.02.2018г. поправено с решение № 514/04.06.2018г., постановени по гр.д.№1710/ 2017г. по описа на Пернишкия районен съд. С последното е допусната съдебна делба на два недвижими имота : 1. апартамент № ….., находящ се в [населено място], [улица], бр. № ….. вх. ….., ет. ….., при квоти: 1/2 за К. К. К.. и по 1/4 за Г. В. К. и К. П. К.; 2. на самостоятелен обект в сграда, заемащ целия втори етаж от масивна жилищна сграда, намираща се в [населено място], [улица], заедно с целия тавански етаж от жилищната сграда както и с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ….. , върху който е построена сградата, при квоти : по 1/ 2 ид.ч. за Г. В. К. и за К. П. К.. Със същото решение е отхвърлен предявеният от К. П. К. против Г. В. К. насрещен иск за установяване, че той е изключителен собственик поради трансформация на лично имущество и липса на принос на ищцата на двата процесни имота.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 21 и чл. 23 СК, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства и нарушение на възивната инстанция, която не е коригирала пропуските на РС в доклада по делото и за необоснованост на изводите, че не е оборена презумпцията за съвместен принос.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. следва ли извънсъдебното признание на страна за неизгодни за нея факти да се цени заедно с всички факти по делото. 2. длъжен ли е въззивния съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, тъй като няма относими към спора и мотивите на съда въпроси.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция е обсъдила следното: Ищцата и ответника са бивши съпрузи, чийто граждански брак е склучен на 07.04.1999 г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 29.07.2016 г. Вторият имот, находящ се на [улица] придобит по време на брака на основание продажба, оформена с н.а. № ….. ,т. …. .04.2013 г. от родителите на ответника П. и А. М.. Другия имот – апартаментът, находящ се в [населено място], [улица], бр. № ….. вх. ….., ет. ….. е придобит с договор от 26.07.1976 г. от дядото и бабата на ответника И. К. М., починал на 15.01.2005 г. и Г. С. М., починала на 1.10.1998 г. Наследници на двамата са дъщерите им А. И. М. и Б. И. П.. А. М. е продала наследствените си права на ответника К. К. с договор за продажба на наследство от 28.02.2013 г., надлежно вписан. Тъй като наследствените й права са 1/2 от останалото наследство от родителите й, включително и апартамента на [улица][жилищен адрес] двамата бивши съпрузи са придобили по 1/4 ид.ч. след прекратяване на брака. Б. И. П. е прехвърлила своята 1/2 ид.ч. от апартамента, придобита по наследство от родителите си на ищеца К. К. К. с н.а. № ….., т. …. от 02.10. ….. г. Въззивният съд е приел, че при тези квоти правилно е допусната делбата между бившите съпрузи за първия имот и между тях и сина им за втория имот.
Съдът е приел за неоснователен насрещния иск на ответника за установяване, че е изключителен собственик на двата процесни имота. Той основава претенцията си на частен писмен документ „договор”. Документът носи дата 28.12.2013 г., но тя не е достоверна, съдържа изявления от представилия го ответник, че неговата съпруга Г. В. К. няма никакъв принос в придобиването на имуществата от родителите му и не желае да има нищо общо с ползването и разпореждането. Този частен документ е подписан от ответника. Носи и подписа на Г. В. и на двама свидетели. Ищцата е оспорила подписът си под този документ, като е твърдяла, че е подписала бял лист, който в последствие е изписан от ответника. Обяснява полагането на подписа с упражнено над нея психическо и физическо насилие.
Въззивната инстанция е приела, че този документ съдържа единствено изявление на ответника, което е изгодно за него и тъй като не съдържа изявление от ищцата, той не доказва признание за липса на принос от нея. Въззивният съд е приел, че ответникът не доказва симулативност на продажбата от родителите му като прикриваща дарение, тъй като не е представил обратно писмо, с което да установи, че волята на страните е била различна. Останалите доказателства също не установяват сделката да е дарение.
В изложението на касатора пред ВКС е посочил, че не е имал възможност да доведе родителите си, които да бъдат разпитани като свидетели за установяване, че са имали дарствено намерение при сключване на сделката и не са получили пари от нея.
По първият поставен въпрос не е налице противоречие със съдебната практика, изискваща съдът да обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и да изведе изводите си от тях. Видно от изложеното съдържание на решението, събраните доказателства са обсъдени и от тях са изведени изводи. Представеният от ищеца „договор” с дата 28.12.2013 г. не съдържа насрещни изявление на бившата съпруга. Възпроизведени са само декларации от ответника Кириов, които са благоприятни за него. В договора няма изявления на Г. В., а още по-малко неизгодни за нея. Тъй като въпрос за това, как съда следва да цени неизгодните извънсъдебни признания на страна по делото, не кореспондира на фактите по делото, не е основание за допускане до касация.
По втория въпрос – „длъжен ли е въззивния съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания”, се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2. В мотивите към тази точка е разяснено, че за допуснатите нарушения от първата инстанция при изготвяне на доклада, възивната инстанция не следи служебно, а само ако във въззивната жалба е направено твърдение за конкретни нарушения. Ако тези твърдения са основателни, въззивния съд следва да извърши нов доклад предвид това, че макар и при ограничен въззив, тя остава инстанция по същество. Видно от въззивната жалба, в нея се съдържа оплакване, че в доклада, РС е квалифицирал насрещния иск като възражение. Въззивната инстанция е установила този пропуск и е върнала делото на РС за произнасяне с отделен диспозитив по насрещния иск. От гледна точка на указанията, дали те ще са дадени по възражение, или по иск със същото съдържание, не е налице разлика. Второто оплакване във връзка с доклада е за това, че РС не е разпределил доказателствената тежест по насрещния иск – не е посочил за кои факти и обстоятелства ищецът по този иск не сочи доказателства. Видно от 11.07.2017 г., съдът изрично е указал, че ответникът следва да докаже фактите, на които основава иска си по чл. 23, ал.2 СК. Допуснати са по двама свидетели на страните, изискано е нотариалното дело. В първото съдебно заседание е обсъдена тежестта за доказване на оспореното авторството на „ договора” от 28.12.2013 г. Във второто съдебно заседание са разпитани допуснатите по двама свидетели на страните. Свидетелите, доведени от ответника са касаели автентичността на договора и оборване твърдението на ищцата, че го е подписала поради упражнено от него върху нея насилие.
Този договор не съставлява обратно писмо, тъй като не изхожда от насрещната страна по сделката. Ищцата черпи права от сделката по силата на закона – чл. 21 СК. Тя не е страна по сделката и не би могла да се снабди с обратен документ. Тя се ползва от оформената в нотариална форма сделка и презумпцията за съвместен принос. Ответникът се позовава на относителна симулация на сделката. Като страна по сделката, той е могъл да се снабди с обратно писмо от другата страна по сделката, но не представя такова. Той не може да опровергае съдържанието на официалния документ – нотариален акт, по който е страна със свидетели, предвид забраната на чл. 164, ал.1, т. 2 ГПК. Дори да се приеме, че самото изявление в нотариалния акт не е официален документ, до колкото е подписано от него, е приложима забраната на чл. 164, ал.1 т.6 ГПК. Поради това не допускането на свидетели от въззивната инстанция за установяване, че сделката е била дарение са недопустими. За оборване на презумпцията за приноса на ищцата в придобиването на наследството и на етажа от къща, таван и идеална част от дворното место, ищецът е твърдял, че е дал пари на родителите си, които те са му върнали. За доказване на това твърдение, съдът е дал указания на ищеца по насрещния иск. допуснал му е двама свидетели. От обстоятелството, че той не е успял да обори призумпцията за принос, не означава, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не му е указал доказателствената тежест. Правилата на доказателствена тежест се прилагат, когато страната не е ангажирала доказателства за подлежащите на доказване факти, а не когато с ангажираните доказателства не е успяла да ги докаже. В този смисъл не е налице процедиране на въззивната инстанция в нарушение на съдебната практика – ТР № 1/2013 г.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по нито едно от наведените основания. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 ТРК в размер на 600 лв., платени в брой, съгласно представения договор за правна помощ.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 422 от 21.12.2018 г. по гр.д.№ 405 / 2018 г. на Пернишки окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. П. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: