О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 13.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3566/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЧЕЗ Разпределение България” АД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез ю.к. В. Н., срещу въззивно решение № 2554 от 25.05.2018 г. по в.гр.д. № 222/2018 г. на Окръжен съд- Благоевград. С него е отменено решение № 344 от 10.01.2018 г. по гр.д. № 1882/2016 г. на Районен съд- Благоевград и е постановено ново по същество на спора, с което на основание чл. 109 ЗС „ЧЕЗ Разпределение България” АД е осъдено да преустанови действията, с които пречи на ищцата К. Д. Д. да упражнява правото си на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ …., пл.№ …. в кв. 17 по плана на [населено място], като отстрани от имота изградения в него стоманенобетонов стълб с въздушна мрежа и монтираното на него електрическо табло с електромери, както и да преустанови влизането без нейно съгласие и неправомерното отсичане на дървета в имота.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че спорният електрически стълб се намира извън границите на урегулирания поземлен имот, определени с одобрения през 1982 г. регулационен план, съществувал е към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ/ отм./, поради което не подлежи на премахване.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация изразява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано, съобразено със събраните по делото доказателства.
В. касационен със, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на основание наследство, давностно владение и покупко- продажба ищцата К. Д. е придобила правото на собственост върху поземлени имоти пл.№ …. и пл.№ …., за които по плана на [населено място], одобрен през 1982 г., допълнен и изменен през 2001 г., е отреден УПИ …. в кв. …. По този план части от имот пл.№ …. и от пл.№ …. попадат в терен, отреден за [улица], по отношение на които не е проведено отчуждително производство. Улицата не е реализирана. На място имотите се владеят по имотни граници и се обслужват от черен път покрай дерето на [населено място]. В частта от имот пл.№ …., попадаща в обхвата на нереализираната улица, на границата с имот пл.№ …., е изграден стоманобетонов стълб от мрежа ниско напрежение/ МНН/, върху който е монтирано електрическо табло. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза не е установила наличието на издавани строителни книжа в полза на ответника или неговия праводател, както и данни за извършено отчуждаване на имоти за улица.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че процесният електрически стълб е изграден през 2003 г. Обосновал е този извод с показанията на разпитаните свидетели, в това число и посочените от ответника, според които МНН е изградена след 2000 г., както и с отбелязаната върху стълба година на вдигане – 2003. Оттук е заключил, че този стълб не представлява съществуващ енергиен обект по смисъла на чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ/ отм./, а нов такъв, поради което за ответното дружество не е възникнало сервитутно право по силата на закона.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е дали електроразпрделителните дружества, като правоприемници на държавата, имат право да държат енергийни съоръжения, находящи се върху тротоара на неотчуждена улица, когато тези съоръжения са били изградени от държавно предприятие преди придобиване на собствеността върху имота, т.е. когато собствеността не е била частна. Въпросът не е от значение за изхода на делото, тъй като се основава на твърдения, които не са доказани по делото. На първо място, няма доказателства относно това електрическият стълб да е бил изграден преди влизане в сила на ЗЕЕЕ/ отм./, за да се приеме, че има качеството на „съществуващ енергиен обект” по смисъла на чл. 60, ал.2, т.1 от този закон като предпоставка за възникване на сервитутно право по силата на закона. На следващо място, субективното разбиране на жалбоподателя, че към момента на изграждането на стълба имотът не е бил частна собственост, не е съобразено с обстоятелството, че след изменението на чл. 39 ЗПИНМ/ ДВ бр. 54/1956 г./ и при действието на ЗТСУ/отм./ улично-регулационните планове нямат отчуждително действие. При липса на доказателства за проведена отчуждителна процедура по отношение на частта от имот пл.№ …., отредена за улица, не може да се приеме, че тази част, по силата на улично- регулационния план, е станала държавна собственост. Затова поставения от жалбоподателя въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване на сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2554 от 25.05.2018 г. по в.гр.д. № 222/2018 г. на Окръжен съд- Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: