О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 11.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 377 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Росбулинпекс” ООД против решение № 5467/15.08.2018 г. по гр.д.№ 3497/2016 г. на СГС, с което е отменено решение № I-49-95, постановено на 16.11.2015г. по гр.д. № 52753/2013г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, в частта, в която е бил уважен предявеният от В. Н. Б. против касатора иск с правно основание чл.72, ал.1 от СЗ, за разликата над сумата от 6 452, лева до размера от 7 332 лева, представляваща увеличената стойност на апартамент № …, находящ се в [жилищен адрес] [населено място], [улица], в следствие на извършени от ищеца подобрения както и в частта, с която е признато право на задържане върху недвижимия имот в полза на ищеца В. Б. до заплащане на сумата над 6 452 лева до сумата от 7 332 лева, така и в частта на присъдените на страните разноски, като вместо това е отхвърлен предявения от ищеца иск за разликата над сумата от 6 452, лева до уважения размера от 7 332 лева, представляваща увеличената стойност на апартамент № 119, находящ се на посочения адрес в следствие на извършени от ищец подобрения като погасен чрез прихващане.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 72 и 74 ЗС и чл. 103 ЗЗД, за допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че не са изправени всички пропуски на първата инстанция и при анализа на доказателствата и за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК не са формулирани ясни въпроси. Може да се изведе / макар, че касационната инстанция няма задължение да извежда въпроси от изложението/, че се твърди неправилно определяне на момента, от който има действие възражението за прихващане и за предпоставките за прилагане на чл. 103 ЗЗД. Представя и се позовава на Р № 103 от 01.08.2017 г. по т.д.№ 61323/2016 г. на ВКС, ІV гр.о.
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация поради това, че не са формулирани въпроси.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
С решение от 27.02.2008г. на СГС, влязло в сила на 25.03.2008г на основание чл.19, ал.3 от ГПК е обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба на апартамент № …, находящ се в [жилищен адрес] [населено място], [улица], сключен между ЖСК „Български художник“, като общател – продава на В. Н. Б.. Безспорно е че е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от „Росбулинпекс” ООД, като В. Б. е осъден да предаде владението на дружеството върху същия апартамент. По делото не е представено решението, не е установено кога е предявен този иск, а е представен само изпълнителен лист от 22.11.2013г. на САС по гр.д.№ 2134/2013 г. Образувано е изпълнително дело и по твърдения на страните, въвода на дружеството е проведен на 01.02.2014 г. Според приетите СТЕ и допълнителна СТЕ от РС, стойността на СМР, извършени в апартамента по пазарни цени, към датата на извършавенето им е 10 707,30 лева, а увеличената стойност на процесния имот по средни пазарни цени към датата на заключението е 7 332 лева. Свидетелски показания установяват какви СМР са извършвани и какво е било състоянието на същия преди и след извършването им.
Предвид направеното възражение за признаване право на задържане и за прихващане от ответното дружество, пред въззивна инстанция са изслушани две съдебно – технически експертизи, които установяват общият размер на пазарния наем за процесния имот н периода от 25.07.2008г. до 01.02.2014г. в размер на 35673 лв., както и стойността на необходимите за възстановяване на жилището разходи след използването му от наемателя – 7640 лв..
Въззивният съд е приел, че ищецът е бил добросъвестен владелец който има правата по чл. 72 ЗС, предвид решението за уважаване на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, който е годно основание да прехвърли собственост, а в последствие с решението по иска по чл. 108 ЗС са отречени правата на праводателя му. Като неоснователено е преценено оспорването на фактурите за материали и СМР, тъй като те са частен документ, който може да бъде оспорен само относно авторството си, каквото оспорване не е достатъчно. Стойността на подобрения обаче може да се установява и без представяне на фактури. Като основателно е преценено възражението за прихващане, заявено от дружеството-ответник. Вземането, с което иска да се прихване претендираното вземане на ищеца е за обезщетение, че за периода от лятото на 2008 г. до 01.02.2014 г. дружеството е било лишено от възможността да получава граждански плодове от имота. СГС е приел на основание чл. 70, ал.3 и чл. 71 ЗС, че ищецът, като владелец по предварителен договор има право на добивите от веща до момента на предявяване на иск за връщането й / чл. 71 ЗС/ . Гражданските влодове са добивите от имота. Тъй като не е установено кога е предвен иска по чл. 108 ЗС от ответното дружество, който е за връщане на имота, въззивната инстанция е взела предвид датата, на която е издаден изпълнителият лист по делото по чл. 108 ЗС е приела, че след тази дата до извършването на въвода, ответното дружество има насрещно вземане на обезщетение за лишаване от ползване, като общо средния пазарен наем за този период е 880 лв. и с тази сума е извършено прихващането. За разликата, решението на РС, с което иска за увеличената стойност е уважен, е потвърдено.
Неотносим към мотивите на съда е поставеният без да е формулиран въпрос за момента, от който прихващането погасява двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. / чл. 104, ал.2 ЗЗД/ Както се посочи вече, съдът е приел, в съответствие с нормата на чл. 71 ЗС, че ищецът, тъй като е получил владението по предварителен договор, има правата на добросъвестен владелец и като такъв има право да получи гражданските плодове от имота, който е владял, но само до прекъсване на владението му с предявяване на иск за връщане на веща. Такъв иск е предявеният от ответното дружество иск по чл. 108 ЗС, но не е доказал на коя дата е предявен този иск, тъй като от тази дата собственикът / дружеството-касатор/ има право на гражданските плодове. За периода след тази дата до въвеждането му във владение, дружеството има вземане за гражданските плодове. Представен е единствено изпълнителния лист. Не е представено доказателство кога е постъпила исковата молба по чл. 108 ЗС в съда или кога е влязло в сила решението по чл. 108 ЗС и затова съдът е приел датата на издаване на изпълнителния лист като дата на смущаване на владението. Касаторът не е доказал по-ранна дата, когато е прекъснал владението на ищеца. Видно от изложеното, въпросът за ретроатктивното действие на прихващането не е поставян в мотивите на обжалваното решение и по него не се допуска касационно обжалване.
Предпоставките за прихващане по чл. 103, а в случая – по чл. 104 ЗС са ясни. Съдът е извършил прихващане с обезщетението за част от претендирания с възражението период. Частта от претенцията за обезщетение за лишаване от ползване на собственик е отхвърлена за разликата поради недоказаност на изискуемост на вземането за част от периода, а не поради неправилно прилагане на предпоставките за прихващане. Затова е неприложима съдебната практика, на която се позовава касатора /Р № 103 от 01.08.2017 г. по т.д.№ 61323/2016 г. на ВКС, ІV гр.о./
Ако РС не се е произнесъл по възражението за прихващане, касаторът е разполагал с процесуалната възможност да иска допълване на решението. Обстоятелството, че въззивната инстанция уважава частично за първи път възражението за прихващане не съставлява процесуално нарушение. С т.4 ГП № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по новия ГПК изрично е прието, че „възражението за прихващане може за първи път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Вземането, притендирано за прихващане от касатора е зоявено пред РС, но поради това, че РС не е приел за основателна претенцията за обезщетение по чл. 59 ЗЗД, не е извършил прихващане. Според цитираната задължителна съдебна практика, при определени предпоставки въззивната инстанция може да се произнесе за първи път и това не нарушава правата на страните.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, ответникът по касация има право на разноски в претендирания размер 800 лв., съставляващ адвокатски хонорар, изплатен в брой, за доказването на което е представена разписка
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5467/15.08.2018 г. по гр.д.№ 3497/2016 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от „Росбулинпекс” ООД със седалище [населено място], [улица], ЕИК 040202668.
Осъжда „Росбулинпекс” ООД със седалище [населено място], [улица], ЕИК 040202668 да заплати на В. Н. Б. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: