Определение №543 от 29.11.2019 по гр. дело №1822/1822 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 543

София, 29.11.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1822/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Българска банка за развитие” АД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез ст. ю.к. Х. А., срещу въззивно решение № 4 от 03.01.2019 г. по в.гр.д. № 221/2018 г. на Софийски окръжен съд. С него е отменено частично решение № 248 от 04.12.2017 г. по гр.д. № 510/2016 г. на Районен съд – Костинброд, и в отменената част е постановено друго по същество на спора, с което по предявения от Д. Т. Н. и Е. Т. Г. срещу ответниците „Българска банка за развитие” АД и Т. Д. Т. отрицателен установителен иск за собственост е прието, че Т. Д. Т. не е собственик на частта над 2/3 ид. части от недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м, находяща се в строителните граници на [населено място], махала ” Д.”, ведно с принадлежащите към този етаж общи части от сградата и от таванско и зимнично помещение. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Т. Н. и Е. Т. Г. против „Българска банка за развитие” АД и Т. Д. Т. отрицателен установителен иск за собственост на 1/2 ид. част от поземлен имот, целият с площ 800 кв.м, находящ се в строителните граници на [населено място], м. ”Д.”, при посочени в решението граници.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че ответникът Т. Д. Т. е имал качеството на добросъвестен владелец на процесния имот, тъй като към момента на придобиването му през 1991 г. не е знаел, че праводателката му не е изключителен собственик на целия имот. Поради това е придобил по давност собствеността върху чуждата идеална част с изтичане на 5-годишен давностен срок през 1996 г., и направеният от него отказ от придобивна давност през 2016 – 2017 г. не е валидно осъществен, тъй като към този момент той е бил собственик.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, като поддържа, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС. Позовава се на т.9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д. № 9/74 г.; Решение № 210 от 27.01. 2017 г. по гр.д. № 2309/2016 г на ВКС, І г.о.; решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр.д. № 4951/2015 г. на ВКС, І г.о.; ТР № 10/2012 г. по тълк.д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС; ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация Д. Т. Н. и Е. Т. Г. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 440 ГПК. Твърдението на ищците Д. Т. Н. и Е. Т. Г. е , че недвижимият имот върху който е насочено изпълнението по изп.д. № 20169270400342/2016 г. по описа на ЧСИ с рег. № 927 за парично вземане с взискател „Българска банка за развитие” АД и длъжник Т. Д. Т., представляващ 1/2 ид. част от поземлен имот, целият с площ 800 кв.м, находящ се в строителните граници на [населено място], махала ”Д.”, ведно с втория етаж от построената в него двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ 80 кв., 1/2 ид. част от общите на сградата и от таванско и зимнично помещение, не принадлежи изцяло на длъжника.
По делото е установено, че през 1970 г. братята Д. Т. Н. и П. Т. Н. са признати за собственици на основание придобивна давност дворно място с площ 800 кв.м, неурегулирано, находащо се в землището на [населено място],[жк], ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Към този момент Т. Д. Н. е бил в граждански брак с Л. Н., а П. Н. – с Ф. Н..
П. Н. е починал през 1981 г. Негови наследници по закон са съпругата му Ф. Н., която наследява заедно с бащата на наследодателя – Т. Н. К.. Тъй като бракът на П. Н. и Ф. Н. е продължил повече от 10 години, тя е придобила 2/3 ид. части от наследството на П., а бащата – 1/3 ид. част.
Т. Н. К. е починал през 1989 г. Негови наследници по закон са ищците Д. Т. Н. и Е. Т. Г..
През 1991 г. Ф. Н. продала на ответника Т. Д. Т. 1/2 ид. част от дворното място, заедно с построената двуетажна жилищна сграда.
През 2014 г. между Д. Т. Н. и Т. Д. Т. е сключен договор за доброволна делба на дворното място и построената в него двуетажна жилищна сграда, по силата на който Д. Н. получил в собственост 1/2 ид. част от дворното място, ведно с първия етаж от жилищната сграда, а Т. Д. Т.- останалата 1/2 ид. част от поземления имот, ведно със втория етаж от къщата. На 11.04.2014 г. Т. Т. учредил договорна ипотека в полза на „Българска банка за развитие” АД за обезпечаване на част от вземанията на банката, произтичащи от договор за банков кредит, предоставен на „Еко флама” АД.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че договорът за продажба, с който Ф. Н. е продала на Т. Т. 1/2 ид. част от поземления имот, ведно с втория етаж от сградата, е произвел вещнопрехвърлително действия само до размер на 5/12 ид. части, колкото е притежавала прехвърлителката на собствено основание и по наследство от П. Н.. По наследство от своята майка Л. Н., починала през 2006 г., Т. Т. е придобил още 1/8 ид. част, или към момента на сключване на договора за ипотека той е бил собственик на 13/24 ид. части от дворното място и от втория етаж от жилищната сграда. Съдът е намерил за неоснователно възражението на кредитора „Българска банка за развитие” АД за придобиване по давност от длъжника Т. на целия втори етаж, като е приел, че същият се е отказал от последиците на придобивната давност преди да се позове на нея, както и че по делото не е установено длъжникът да е владял имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите съсобственици.
Макар жалбоподателят не е формулирал изрично конкретни правни въпроси, по които иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, от доводите в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и практиката на ВКС, на която се позовава, става ясно, че се твърди да е налице противоречие по приложението на чл. 70, ал.1 ЗС, и по въпросите за възможността при бездействие на длъжника, неговият кредитор да се позове на придобивна давност, както и относно момента, до който владелецът може да направи отказ от придобивна давност. Така уточнени, въпросите нямат самостоятелно значение на изхода на спора, и в този смисъл не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е отрекъл възможността на жалбоподателя като кредитор да упражни правото на своя длъжник да се позове на придобивна давност. Напротив, обсъдил е това възражение, но е намерил същото за неоснователно поради недоказаност на обективния и субективния елемент на владението – ответникът- длъжник да е упражнявал фактическа власт върху втория етаж от жилищната сграда за себе си, и да е отблъснал владението на останалите съсобственици. В тази връзка следва да се посочи, че освен обясненията на ответника Т., дадени по реда на чл. 176 ГПК, в които той заявява, че от раждането си живее на първия етаж на сградата, заедно с родителите си, по делото не са събрани други доказателства за установяване на факта, че той е владял втория етаж , при това изключително за себе си. С оглед на това какъвто и отговор да бъде даден на въпроса до кой момент владелецът може да се откаже от изтичането на придобивната давност в негова полза, това не би променило изхода на делото.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 03.01.2019 г. по в.гр.д. № 221/2018 г. на Софийски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top