О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 29.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4440/ 2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. С. – Б. чрез нейния процесуален представител адв. Я. С.- П., против въззивно решение № 511 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 1173/2019 г. на Окръжен съд- Стара Загора. С него е потвърдено решение № 286 от 05.03.2019 г. по гр.д. № 3886/2018 г. на Районен съд – Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от Д. А. С. – Б. против Н. Т. Т. обективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да демонтира поставените камери за видеонаблюдение около входната врата и стълбищната площадка на първия етаж на сградата, находяща се в [населено място], [улица], и да преустанови неправомерното заснемане с тях, с които действия се нарушават неприкосновеността на имота на ищцата и правата й, свързани със свободното и несмущавано ползване, както и искът с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. за времето от 26.12.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е формирал решаващите си изводи по спора въз основа на писмено доказателство, което не е било събрано по надлежния ред, както и на показанията на свидетел, който следва да се счита заинтересован от изхода на спора, тъй като е извършил монтажа на камерите.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните правни вопроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново всички събрани делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в качеството си на втора инстанция по същество. Съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила липсата на произнасяне в мотивите относно причините, поради които част от приетите по делото доказателства се кредитират от съда с по – голямо доверие, отколкото останалите. Дължи ли въззивната инстанция собствен анализ на доказателствата по делото, и следва ли съдът да изложи в мотивите си какви са конкретните основания и предпоставки да възприеме или не определено доказателство при изграждане на крайния извод. 2/ Представлява ли процесуално нарушение на съда мотивирането на крайния решаващ извод по спора на база на доказателство, което не е прието по предвидения в ГПК ред. 3/ Представляват ли противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както и поведение, нарушаващо правото на духовна неприкосновеност и зачитане на личния и семеен живот по смисъла на чл. 32 КРБ, както и поведение, което предизвиква опасно или вредно въздействие, което ограничава правото на собственика по смисъла на чл. 109 ЗС да упражнява правата си необезпокоявано, онези действия, изразяващи в „поставяне и поддържане на устройства, насочени към обитаван от физическо лице имот без негово съгласие, охранителни камери, които са абсолютно истински и реални, на база на приети доказателства, дори и симулиращи чрез периодични светлинни сигнали, извършващи непрекъснато видеонаблюдение, дори и само това, ако се приеме, че няма записващо устройство, в състояние ли са подобни камери до породят у физическото лице впечатление за непрекъснато следене чрез видеонаблюдение, което от своя страна да предизвика у лицето чувство на напрежение, притеснение, безпокойство, или най – общо психически дискомфорт”. По тези въпроси твърди да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Н. Т. Т. изразява становище, че в частта срещу решението по иска по чл. 45 ЗЗД касационната жалба е процесуално недопустима, както и че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска по чл. 109 ЗС по повдигнатите въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката в настоящото производство е предявила при условията на обективно кумулативно съединяване два иска: по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Н. Т. да демонтира поставените камери за видеонаблюдение и преустанови неправомерното заснемане с тях, както и за осъждането му да й заплати сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – дискомфорт в нормалния бит и ограничаване на контактите й с близки и познати. Не се установява размерът на иска за парично вземане да увеличен по реда и в сроковете по чл. 214, ал.1 ГПК.
При тези данни настоящият състав намира, че касационната жалба срещу въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният от Д. С. – Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 1 500 лв., е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от касационнен контрол – чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. В случая този иск не се явява обуславящ по отношение на обективно съединения с него иск по чл. 109 ЗС, поради което не са налице предпоставките за прилагане на предвиденото в тази норма изключение поради връзка на делата, при която е допустимо касационно обжалване на въззивните решение по искове под посочения размер.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта по иска по чл. 109 ЗС е процесуално допустима, но не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Този иск има за предмет осъждане на ответника Н. Т. да премахне поставените от него 3 бр. камери за видеонаблюдение около входната врата и стълбищната площадка на първия етаж на сградата в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], и да преустанови неправомерното заснемане с тях. При разглеждане на делото от въззивната инстанция е установено, че ответникът е продал жилището си на трето лице, и че процесните камери са демонтирани. Това обстоятелство е изрично признато от ищцата. При тези данни поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не се явяват обуславящи изхода на спора по негаторния иск, тъй като независимо от това какъв отговор ще бъде даден по тях, това не би могло да обоснове друг резултат. За уважаване на негаторния иск по чл. 109 ЗС е необходимо да бъде установено, че ответникът неправомерно извършва действия или поддържа състояние, които смущават или пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху вещта. Ако действията са преустановени, искът е би бил основателен само ако тези действия са довели до създаване на трайно състояние в имота, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Поради това в тази част въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. А. С. – Б. чрез нейния процесуален представител адв. Я. С.- П. касационна жалба против въззивно решение № 511 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 1173/2019 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от получаването му.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 511 от 25.07.2019 г. по гр.д. № 1173/2019 г. на Окръжен съд- Стара Загора в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: