О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София, 18.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 577 /2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Българската държава, представлявана от МРРБ, чрез областен управител на административна област с център гр. Бургас против решение № ІV-54 / 05.10.2017 г. по гр.д.№ 958/2017 г.- на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 56 от 13.04.2017 г. по гр.д.№ 209//2016 г. С последното е признато за установено по отношение на касатора, че Потребителна кооперация „Г. С.” [населено място] е собственик на следните обекти: търговски обект – кафе аператив с площ 240 кв.м. от двуетажната / с едноетажно продължение на север/ масивна сграда с пл. № 163 и търговски обект – магазин, със застроена площ 120 кв.м., разположен в северната етажна част на същата сграда, построена в УПИ ІІІ, кв.9 по действащия ПУП-ПР от 1975 г. [населено място] и държавата е осъдена да заплати деловодни разноски.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.1 ЗДЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на всички събрани доказателства и за необоснованост на изводите за наличие на правоприемство между Селкооп [населено място] и ищцовата кооперация, която според касатора е новорегистрирана и за това, че сградата е построена с кооперативни средства. Касаторът счита, че от доказателствата не може да се направи извод и за изключителна собственост на ищеца върху двата процесни обекта.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани следните правни въпроси: 1.допустимо ли е с гласни доказателства да се установи пререгистрация и промяна на наименованието на кооперация по чл. 7 от Закона за кооперативните организации / ДВ бр. 102/30.12.1983 г., изм. ДВ бр.№ 46 /16.06.1989 г. отм. ДВ бр. № 63/ 03.08.1991 г. / и допустимо ли е с гласни доказателства да се установява правоприемство между ЮЛ и конкретно между кооперации: 2. когато е установено, че кооперация е вложила средства за изграждане на сграда, която е в режим на съсобственост, необходимо ли е да бъде доказван размера на вложените средства, квотата в съсобствеността и допустимо ли е с гласни доказателства да се установява размера на вложените средства, и за кои обекти са вложени при липса на доказателства за извършена делба или за разпределение на реалното ползване на сградата. По тези въпроси се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. В изложението се иска допускане до касация и поради противоречие на въззивното решение със съдебната практика по пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, тъй като е прието, че кооперацията е придобила по давност процесните обекти, а те са държавна собственост, тъй като са получени от кооперации по пар. 12 ЗСПЗЗ, чиято собственост след прекратяването им става държавна собственост щом не е за земеделско ползване – основание за допускане по чл. 290, ал.1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касация възразява срещу допускането до касационен контрол, тъй като преобразуването и правоприемството са установени с писмени доказателства, сградата не е съсобствена и изцяло е изградена с кооперативни средства, поради което е и неприложим пар.1 ЗДЗС.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Потребителна кооперация „Г. С.” [населено място] е предявила установителен иск за собственост против държавата за два търговски обекта: кафе аператив с площ 240 кв.м. от двуетажната /с едноетажно продължение на север/ масивна сграда с пл. № 163 и търговски обект – магазин, със застроена площ 120 кв.м., разположен в северната част на същата сграда, построена в УПИ ІІІ, кв.9 по действащия ПУП-ПР от 1975 г. [населено място]. Позовава се на това, че със собствени средства е изградила обектите в края на 60-те години на миналия век, а при условията на евентуалност и на придобивна давност.
Въззивната инстанция е възприела изводите на първата инстанция за уважаване на предявения иск, като е приела, че сградата, в която се намират двата процесни обекта е построена от кооперацията в [населено място] и е въведена в експлоатация към 1977 г., признат й е статут на „търпим строеж”. Прието е, че регистрацията на ищцовата кооперация в Бургаски окръжен съд на 25.10.1989г. е направено не защото кооперацията е новоучредена, а предвид изменението през 1989 г. на чл. 7 от Закона за кооперативните организации / ДВ бр. 102/30.12.1983 г., изм. ДВ бр.№ 46 /16.06.1989 г. отм. ДВ бр. № 63/ 03.08.1991 г. /, според което регистрирането им и промените се извършва вече от окръжните съдилища. Въз основа на писмените доказателства – извлечения от регистъра на кооперациите от РС-Поморие е прието, че кооперация „Г. С.” [населено място] е съществувала още към 1952 г. и в нея се е вляла ПК.с. Б. въз основа на решение за окрупняване на кооперациите на Окръжен кооперативен съюз [населено място] през 1971 г., вписано през 1972 г. Проследено е и записването на процесните обекти и на цялата търговска сграда в счетоводството на ПК [населено място]. Въз основа на писмените доказателства, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на пар. 26 ЗК, предвиждащ облекчен ред за доказване правото на собственост на кооперация, изградила сграда в периода 09.09.1944 г. – 1989 г. Посочено е, че по този текст не е необходимо установяване на придобивна давност, но в конкретния случай се доказва и необезпокоявано владение от построяване на сградата до настоящия момент. Затова е прието, че искът за признаване право на собственост на ищцовата кооперация е основателен и правилно уважен от РС.
Първият формулиран въпрос не обуславя допускане до касация, тъй като не кореспондира на установеното по делото и на мотивите на въззивния съд. Видно от извлечението от регистъра на кооперациите в РС-Поморие, на 16.10.1952 г. Всестранна кооперация ”Н.” [населено място] се преименува на Всестранна кооперация „Г. С.”. На 31.V.1958 г. в нея се влива друга кооперация. / л. 125 от делото на РС/. На основание решение на Окръжен кооперативен съюз, взето с протокол № 11 / 18.12.1971 г. се преименуват и вливат в Потребителната кооперация в [населено място] четири кооперации между които и потребителната кооперация в [населено място], като РПК [населено място] става самостоятелно ЮЛ към Окръжен кооперативен съюз.. Вписването е от 07.07.1972 г. / л.12, 13,14, 127-128 от делото на РС/. Видно от у-ние № 50/ 03.02.1989г., издадено от РС-Поморие с решение по протокол № 2/ 29.09.1988г РПК [населено място] е преименувана на ПК „Г. С.”, и това обстоятелство е вписано в регистъра на кооперациите, който към този момент се е водил от РС, съгласно първоначалната редакция на чл. 7 от Закона за кооперативните организации от 1981 г.
Предвид изложеното, тъй като нито преименуването, нито вливането на ПК [населено място] в ПК [населено място], преименувана в ПК”Г. С.” са установени с гласни доказателства, поставеният въпрос не кореспондира на доказателствата по делото, не определя изхода от спора и не обосновава допускане до касационно обжалване
Същевременно ищцовата кооперация не е възстановена, а през целия период от 1952 г. е действаща, видно от извлеченията от счетоводните книги, установеното плащане на данък „ сгради”, отдаването под наем за обекти от построената търговска сграда в [населено място].
Изводът, че ищцовата кооперация е изградила сградата, в която се намират процесните обекти също е формиран от писмените доказателства по делото. Установено следното: На заседание на ИК на ОНС [населено място] т.2 е взето решение в [населено място] да се изгради кооперативен дом в п. VІІ-126 от кв. 58. На 04.03.1968 г. комисия по пар. 85 ППЗПИНМ оценява имоти, между които и имот 126, който се отчуждава и парцел VІІ-126 от кв. 58 по плана от 1927 г., изменен относно предвидените обществени мероприятия през 1968 г. При това изменение, парцел VІІ-126 от кв. 58 се отрежда са Селкооп. На 09.06.1970 г. е одобрен архитектурен проект за изграждане на „търговска сграда и младежки дом”. Освен от главният архитект на ОНС Бургас, проекта е одобрен и от Окръжен кооперативен съюз като горестояща организация във връзка с изискването на Правилника за капитално строителство от онзи момент. Изградената в обекта търговска сграда, заснета с пл. № 163 съответстсва на одобрения архитектурен проект, а двата процесни обекта се намират на първия етаж от същата сграда. Втория етаж не е предмет на спора и няма данни той да е актуван за държавна или общинска собственост. От гласните доказателства е видно, че на първия етаж е имало гостилница и бюфет и магазин за хранителни стоки, а на втория – смесен магазин за платове и железария и канцеларията на председателя, респективно отговорника на кооперацията. Тази сграда е заснета с отделен пл. № 163, записана в разписната книга на „Селкооп”. Към 1976 г. търговската сграда [населено място] с балансова стойност 77 396 лв. е записана в счетоводните книги на кооперацията и е декларирана за плащане на данък „сгради” /л.21/ .Магазинът, ресторант-кухня и ресторант – бюфет са записани като основни средства в счетоводните книги на кооперацията / л. 22/, към 1981 г. / л. 31-34/ и към 1985 г. като търговска сграда / л. 35/, към 1988 г. /л. 37/ За него кооперацията е плащала данък „сгради”. Показанията на разпитаните свидетели Р. и Д. излагат установеното от писмените доказателства относно това че сградата е строена около 1971 г., за начина на използване на обектите в нея и, че съседната сграда на процесната в същия имот е била на ТКЗС.
Вторият въпрос „когато е установено, че кооперация е вложила средства за изграждане на сграда, която е в режим на съсобственост, необходимо ли е да бъде доказван размера на вложените средства, квотата в съсобствеността и допустимо ли е с гласни доказателства да се установява размера на вложените средства и за кои обекти са вложени при липса на доказателства за извършена делба или за разпределение на реалното ползване на сградата” също не кореспондира на изложените доказателства, събрани по делото.
От заключението на СТЕ се установява, че в имота, в който е изградена търговската сграда с двата процесни имота – п. VІІ-126 от кв. 58, идентична с УПИ ІІІ, отреден за ТКЗС, РПК и младежки дом” от кв. 9 по плана на [населено място] е построена и друга сграда, заснета с пл. № 164, записана на ТКЗС. По кадастралния план одобрен 2005 г., парцел ІІІ от кв. 9 е заснет с пл. № 138. В него са заснети четири сгради, от които сгради 3 и 4 съставляват двата процесни обекта, заснети като отделни сгради, въпреки, че няма калканен зид между тях. Сгради № 1 и 2 са записани на ЗК [населено място]. На 27.04.1995 г., представителите на двете земеделски кооперации в [населено място] подписват разделителен протокол, в който не фигурират сгради с описание и предназначение, идентични на процесните.
В отговорът на исковата молба, касаторът е направил възражение, че тълговската сграда, в която се намират двата процесни обекта е държавна собственост на основание пар. 29 ЗСПЗЗ, тъй като е принадлежала на прекратена организация по пар.12 от същия закон. От заключението на СТЕ и приложените скици по делото е видно, че в същия имот е имало сграда на бившето ТКЗС. Фурната, изградена в парцел ІІІ от кв. 9 е принадлежала на земеделската кооперация в [населено място]. Организации по пар. 12 ЗСПЗЗ, създадени с имущество на бившето ТКЗС се прекратяват и съгласно пар. 29, ал.9 ЗСПЗЗ, тяхното имущество, ако не е за земеделско ползване, става държавна собственост. Търговската сграда, в която се намират двата процесни обекта е различна от сградата на ТКЗС и по отношение на нея не се прилага пар. 29, ал.9 ЗСПЗЗ. Възражението на касатора в този смисъл не е подкрепено с никакви писмени доказателства освен писмото на МЗХП, но няма доказателства към него, които да опровергават представените писмени доказателства за изграждане на сградата с процесните два обекта за нуждите на селкооп [населено място], за записването й в счетоводните книги на кооперацията и за отдаването й под наем от 1991 г. до сега. Не се установява от никакви доказателства вторият етаж от сградата, или друга реална или идеална част да е собственост на държавата, на общината или на друг правен субект. Вторият етаж не е предмет на спора. Твърдението на касатора, че е налице съсобственост не е подкрепено с никакви доказателства.
Поради това, че не се установява търговската сграда, в която се намират процесните обекти да е съсобствена, вторият правен въпрос е неотносим към спора и не е основание за допускане до касация.
Относно позоваването на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за противоречие на въззивното решение със съдебната практика по пар.1 ЗДЗС, следва да се отбележи следното. Основанието „ придобивна давност” е посочено от ищеца при условията на евентуалност. Искът е уважен на първото предявено основание – изграждане на сградата с кооперативни средства в края на 60-те години на миналия век. Тези факти следва да се подведат под първоначалната редакция на чл. 2, ал. 3 ЗОбС в сила от приемането на Закона за общинската собственост – 01.06.1996 г., съгласно който не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен. Този текст с изменен със ЗИДЗОбС, , публ. ДВ, бр. 101/2004 г. но предпоставките за придобиване право на собственост от кооперации са възпроизведени с пар. 26 ЗК от 1999 г. И двете норми не изискват нито отстъпване право на строеж, нито владение за придобиване на имотите по давност. В този смисъл пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността е неприложим към спора, а и не се установява процесните обекти да са били държавна собственост. Затова третият формулиран въпрос за приложението на пар.1 ЗДЗС не обосновава допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-54 /от 05.10.2017 г. по гр.д.№ 958/2017 г.- на Бургаски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: