О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 11.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1553 /2018 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Т. Р. против решение № 8 от 31.01.2018 г. по гр.д.№ 273/2017 г. на Окръжен съд-Силистра, в частта, с която е потвърдено решение № 378 от 13.10.2017 г. по гр.д.№ 1686/2016 г. на РС-Силистра. С потвърдената част е отхвърлена претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН, заявена по реда на чл. 346 ГПК от касаторката против К. Т. Т. за заплащане на сумата 4 000 лв., съставляваща половината от сумата, с която се е увеличила стойността на наследството, оставено от Т., Т. Т. и Р. Д. Т. в резултат на изграждане от нея на гараж с площ 25 кв.м. в делбения имот приживе на наследодателите.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 12, ал.2 ЗН поради това, че не е отчетено, че касаторката се е гирижила за наследодателите и поради това е живяла в имота, т.е. ползването на имота от нея и семейството й не е възнаграждение за изградения гараж, а за полаганите грижи.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран следния правен въпрос: може ли безвъзмездното ползване на дома на наследодателя, което е в причинна връзка с полаганите грижи към него от наследника да се квалифицира и като възнаграждение за увеличаване стойността на наследствената маса. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответницата по касация оспорва допускането до касационно обжалване поради неотносимост на поставения въпрос към конкретните факти по делото. .
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Страните са наследници на Т. Т. Т., починал на 05.02.2008 г. и съпругата му Р. Т., починала на 26.02.2013 г. Съсобствения имот – дворно место с жилищна сграда и други постройки в него е допуснат до делба при равни квоти между двете съделителки и е възложен в дял на основание чл. 349, ал.2 ГПК на касаторката Д. Р.. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В срок Д. Р. е заявила претенция по чл. 12, ал.2 ЗС за изграждане на гараж-хангар със застроена площ 25 кв.м. приживе на наследодателя – през 1993 г. Твърдяла е, че наследството се е увеличило с 8 000 лв. и е претендирала половината от тази сума – 4 000 лв. Стойността на гаража към датата на смъртта на наследодателката Р. Т. е 5490 лв. Ответницата е оспорила тази претенция, включително и като е твърдяла, че Д. Р. е възнаградена, като е живяла в имота.
Въззивният съд е приел, че гаражът е изграден приживе на наследодателите от касаторката и съпругът й и, че с изграждането му се е увеличила стойността на наследството, но е отхвърли претенцията, защото Д. Р. е живяла в имота приживе на наследодателите и е възнаградена, като не е заплащала за това ползване. Въззивният съд е приел, че стойността на ползването за период от около 20 години дори при минимална сума за това е по-голяма от стойността на увеличението на наследствената маса с построяването на гаража. При постановяване на този резултат, съдът се е позовал на решения на ВКС, постановени по отменения и по действащия ГПК.
Поставеният правен въпрос не обуславя допускане до касационно обжалване, защото не кореспондира на фактите по делото, по него има формирана съдебна практика, като по настоящия спор не е налице специфика, която да налага отклонение от нея.
Формулираният правен въпрос се извежда от твърдението, че касаторката се е грижила за родителите си и затова е трябвало да живее в имота, а не като възнаграждение за изградения гараж. По делото няма доказателства родителите на страните да са се нуждаели от специални грижи и те да са полагани в целия период от 1993 г. до смъртта на всеки от тях. Касаторката се позовава на чл. 124, ал.5 СК, според който пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители. Текстът определя задължение на навършилите пълнолетие деца към родителите им, но не предвижда изискване пълнолетните деца да бъдат възнаградени за тези грижи, т.е. родителите не са дължали насрещна престация за това, че касаторката се е грижела за тях.
Полаганите грижи за наследодателя от този наследник, който е живял в едно домакинство с него е основание той да претендира обикновената покъщина, съгласно чл. 12, ал.1 ЗН и уважаването на тази претенция не зависи от това дали е бил възнаграден по друг начин. Касаторката не е предявила такава претенция.
За претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН полагането на грижи за наследодателя не е въведено като предпоставка. Същевременно нормата на чл. 12, ал.2 ЗН не изисква изрично наследодателите да са изразили воля да възнаградят увеличилия стойността на имуществото им бъдещ наследник. Достатъчно е обективно да е установено че спомогналия за увеличението стойността на наследственото имущество е възнаграден с дарение, завещание, ползване на имота на наследодателите докато са били жили или по друг начин. Законът не определя формата, в която да е станало възнаградяването. Доктрината и съдебната практика приемат, че ползването на имота приживе на наследодателите от спомогналия да се увеличи стойността на наследственото имущество е форма на възнаграждение на бъдещия наследник, ако периода на ползване е бил приживе на наследодателите и е бил значителен. В случая касаторката е живяла в наследствения имот винаги, т.е. и след навършване на пълнолетие, включително и след като е създала семейство през януари 1993 г. до откриване на наследството след смъртта на баща й на 05.02.2008 г. и на майката – на 26.02.2013 г. Периодът е значителен спрямо стойността на увеличението / половината от стойността на гаража е 2745 лв. /.
По изложените съображения, формулираният въпрос не обуславя общото основание за допускане до касация. Не е налице и допълнителното основание, тъй като съдебната практика нееднократно е приемала, че ползването на имота от увеличилия стойността на наследството наследник приживе на наследодателя съставлява възнаграждение по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН, а полаганите грижи за наследодателя от наследник, който живее с него в едно домакинство е основание за друго субективно право по чл. 12, ал.1 ЗН – да претендира обикновената покъщина и двете претенции не следва да се смесват като предпоставки и последици.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски до доказания с договора за правна помощ размер 360 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8 от 31.01.2018 г. по гр.д.№ 273/2017 г. на Окръжен съд – Силистра по касационна жалба, подадена от Д. Т. Р.
Осъжда Д. Т. Р. да плати на К. Т. Т. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 360 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: