О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София 17.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3833/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Е. Ш., А. Б. Р. Ш., Н. С. П. – Я., М. Н. фон К., Н. Н. Р., Ан М. Б. дьо М., С. М. Р. – Л., Ф. К. И. Р., А. А. М., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И. – Р., К. К. Р., Ф. Ф. Р., Е. Р. Р.- П., Б. В. К. и Т. В. К. чрез техните процесуални представители адв. П. П. и адв. Д. Г., срещу въззивно решение № 145 от 05.01.2018 г. по в.гр.д. № 13 897/2012 г. на Софийски градски съд.
В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на решението, обосновани с твърдението, че същото е постановено по отношение на починала страна – Д. Ф. С., както и че съдът не е конституирал по надлежния ред всички наследници на починалата в хода на производството ищца И. М. М. Ф., като е сторил това само за трима от тях, а не е конституирал наследницата М. Ф.. На следващо място, при условията на евентуалност, се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите оспорват като необоснован и противоречащ на събраните по делото доказателства изводът на въззивния съд, че към датата на влизане в сила на изменението на чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ – 22.11.1997 г., процесният недвижим имот не е бил в партимониума на Столична община. Считат също, че в противоречие с материалния закон съдът е приел изплащането на номиналната стойност на акциите, притежавани от наследодателите на жалбоподателите към момента на одържавяване на имота, да съставлява пречка за реституция по смисъла на чл. 4, ал.1 ЗВСОНИ, тъй като изплащането на номиналната стойност на акциите не е равнозначно на изплащане на паричната равностойност на имота.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост, а в условията на евентуалност, по следните правни въпроси:
1/ Длъжен ли е въззивният съд по своя инициатива да направи необходимото за събиране на липсващите доказателства, ако от фактическа страна спорните отношения са останали неизяснени, независимо по каква причина. По този въпрос се твърди противоречие с т.5 от ППВС № 5/75 г. и № 6/ 68 г.
2/ Има ли характер на обезщетение по смисъла на чл. 4, ал.1 ЗВСОНИ изплащането на номиналната стойност на акциите от Д. в полза на акционерите от бившите акционерни застрахователни дружества, чието имущество е било отчуждено по реда на ЗДЗИ от 1946 г. По този въпрос се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК с цел преодоляване като неправилна на съдебна практика, обективирана в решение № 49 от 11.09.2012 г. по гр.д. № 1540/2010 г. на ВКС, І г.о.
3/ Предаването на един имот за безвъзмездно ползване по реда на т.15 от НДИ от ИК на СГНС в полза на определено учреждение или предприятие означава ли, че се прехвърля и правото на собственост върху този имот. Твърди се, че по този въпрос въззивното решение противоречи на решение № 234 от 01.12.2014 г. по гр.д. № 1737/2014 г. на ВКС, І г.о. и решение № 428 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 914/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Позовават се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „С. груп” АД изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за достъп до касационно обжалване.
Останалите ответници- Столична община и „Д. инвестмънтс холдинг” АД, не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението от 28.05.2012 г. по гр.д. № 27180/2007 г. на Софийски районен съд, с което:
– е отхвърлен предявеният от А. Е. Ш., А. Б. Р. Ш., Н. С. П. – Я., М. Н. фон К., Н. Н. Р., А. М. Б. дьо М., С. М. Р. – Л., Ф. К. И. Р., А. А. М., Н. П. Р., А. М. Б., А. М., Б. Н. И. – Р., К. К. Р., Ф. Ф. Р., Е. Р. Р.- П., Д. Ф. С., Б. В. К. и Т. В. К. против Столична община иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследствено правопроимство и реституция по чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ на следния недвижим имот: 22.04901101% ид. части от масивна триетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ 225.20 кв.м, и на 22.04901101 % ид. части от мястото, в което е построена, съставляващо УПИ …..-….. в кв. ….., м. ”Ц.” по плана на [населено място], с обща площ на мястото по нотариален акт от 235.40 кв.
– е отхвърлен предявеният от ищците против „ Д. инвестмънтс холдинг” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за признаване за установено по отношение на ответника, че на основание наследствено правоприемство и реституция по чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ ищците са собственици на 22.0490101% ид. части от поземлен имот с площ от 250 кв.м, съставляващ ПИ № …., УПИ ….. в кв. ….. по плана на [населено място], м.”Ц.” и на същите идеални части от следните помещения, представляващи части от масивната триетажна сграда, построена в него: в сутерена- център за услуги със застроена площ 116, 06 кв.м., състоящ се от четири помещения, санитарен възел и коридор; в партера – център за услуги със застроена площ 116, 06 кв.м., състоящ се от едно помещение и галерия над част от него – кота „+“ 2, 45 метра, със застроена площ от 93 кв.м. и санитарен възел; на втори етаж – обособена част със застроена площ от 18, 64 кв.м., състояща се от едно помещение.
-е отхвърлен предявеният от ищците против „С. груп” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за признаване за установено по отношение на ответника, че на основание наследствено правоприемство и реституция по чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ ищците са собственици на 22.0490110 % ид. части от следните обособени помещения, представляващи части от масивната триетажна сграда: в сутерена – обособена част със застроена площ от 43, 67 кв.м., състояща се от две помещения, санитарен възел и коридор; в партера – обособена част, със застроена площ от 82, 01 кв.м., състояща се от едно помещение и галерия над него – кота „+“ 2, 45 м., санитарен възел; на първи етаж – обособена част със застроена площ от 114, 39 кв.м., състоящ се от санитарен възел, кухня № 1, стая № 2, помещение № 3, коридор, стая № 4, стая № 5, стая № 6, стая № 7 и коридор; на втори етаж – обособена част, със застроена площ от 205, 10 кв.м., състоящ се от санитарен възел, кухня № 1, стая № 2, коридор, стая № 3, стая № 4, стая № 5, стая № 6, стая № 7, стая № 8 и кухня № 2; в мансарден етаж – обособена част, със застроена площ от 136, 07 кв.м., състоящ се от офис с площ от 101, 27 кв.м., склад с площ от 25 кв.м. и два санитарни възела.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че ищците не се легитимират като собственици на идеални части от процесния имот на соченото от тах основание- наследствено правоприемство и реституция по чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ. На първо място е посочил, че те не доказват да са наследници на акционери от Народно осигурително дружество” Б.- живот”, което е било собственик на имота и от което същият е бил одържавен на основание Закона за държавния застрахователен институт от 1946 г., тъй като същите на са представили по делото удостоверения за наследници, с които да обосноват качеството си на правоимащи по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗВСОНИ.
На следващо място е приел, че от първото допълнително заключение на съдебно- счетоводната експертиза, изготвена от в.л. Н. Д. /л. 685-692 от първоинстанционното дело/ се установява, че на акционерите в осигурителното дружество „Б. – Живот” е изплатен акционерен капитал и дивиденти за периода 01.01.1947 г.- 30.06.1953 г., което налага извод, че същите са били обезщетение съобразно чл. 10 ЗДЗИ /1946 г., отм./, в който е предвидено, че на акционерите от акционерните застрахователни дружества Д. връща внесения от тях основен капитал в размер на номиналната стойност на акциите им. Поради това е заключил, че е налице пречка за реституция на имота по чл. 4, ал.1 ЗВСОНИ.
Съдът е приел също, че към момента на влизане в сила на изменението на чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ процесният недвижим имот не е бил в патримониума на някой от субектите по чл. 2, ал.3 ЗВСОНИ. След одържавяването му имотът е бил предаден на основание ПМС № 2187 от 27.08.1950 г. от Д. на държавата, като одържавяването се счита от 01.09.1950 г. Съставен е Акт № 4734 по актовата книга на І райсъвет- С. за завземане на недвижим имот за държавен, в който е посочено, че на същата датата имотът е предоставен за стопанисване и управление на С. ”Софжилфонд”. Със Заповед № 9 от 06.05.1971 г. на зам. председател на ИК на СГНС е наредено СГНС да предаде безвъзмездно на Главна дирекция за комунално – битови услуги, местна и кооперативна промишленост при СГНС за строеж на „Дом на услугите”, няколко имота, в това число и парцел ….. от 235.40 кв.м, ведно с триетажната масивна сграда, одържавена с акт № 4734, на [улица]. В заповедта е посочено предаването и приемането да се извърши между представители на отдел „Държавни имоти” и СП ”Жилфонд” и приемащото ведомство, и да се отрази по актовите книги на държавните имоти, като отписването на имотите от основните средства на СП „Софжилфонд” и вписване в счетоводните книги на ГДКМБВКП да стане при разчистване на сградите във връзка със строителството, докогато СП „Софжилфонд” да събира наемите. Върху съставения Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 4734 от 07.07.1950 г. е направено отбелязване с дата 18.06.1971 г., че на основание посочената заповед имотът се прехвърля безвъзмездно на Главна дирекция ”Комунално- битови услуги”.
С решение на ИК на СГНС/ДВ бр. 64/1976 г./ е образувано, считано от 01.01.1976 г., ПУ „Комплексни услуги” на базата на ПУ ”Всестранни услуги”, „С.” и ПП ”В.” към Главна дирекция „Местна промишленост и битови услуги”.
С решение на СНС от 14.04.1989 г. е учредена общинска фирма „Комплексни услуги” с уставен фонд 2 594 хил. лв. и се прекратява, считано от датата на обнародване в ДВ на решението на съда за регистриране на фирмата ПУ ”Комплексно обслужване”, като общинската фирма поема активите и пасивите на това предприятие по баланса към датата на прекратяването му, както и другите му права и задължения.
С Решение от 03.05.1989 г. по ф.д. № 476/1989 г. на СГС е регистрирана Общинска фирма ”Комплексни услуги”. С решение от 25.07.1989 г. по същото фирмено дело е регистрирана промяна в наименованието на фирмата от Общинска фирма „Комплексни услуги“ в Общинска фирма „С.“.
С решение № 24 по протокол № 64 от 12 и 13 04.1995 г. на СОС капиталът на ОФ ”С.” е намален чрез изваждане на недвижимите имоти, представляващи Д., по приложение № 4, и същите са предоставени за стопанисване и управление на кмета на Столична голяма община. Със същото решение ОФ ”С.” е преобразувана в ЕАД с общинско имущество „С.” с капитал 30385000 лв., формиран на базата на основния капитал по баланса към 31.12.1994 г. Новообразуваното дружество поема всички активи /с изключение на недвижимите имоти по т.1/ и пасиви на общинската фирма. В приложение № 1 към решението на СОС са посочени недвижимите имоти, които се предлага да останат в капитала на преобразувана общинска фирма, сред които и Административна сграда на [улица] балансова стойност 983419 лв.
С договор от 05.09.1997 г. Столичният общински съвет, чрез изпълнителния директор на „Столична общинска агенция за приватизация” е прехвърлил на „С. информ” АД 23 144 броя поименни акции с право на глас, представляващи 80 % от капитала на Едноличното търговско дружество с общинско имущество „С.“ ЕАД. С решение № 5 от 19.11.1997 г. по ф.д. № 476/ 1989 г. е регистрирана настъпилата промяна в собствеността на капитала, като е вписана промяна в наименованието на фирмата от „С.“ ЕАД в „С.” АД.
Проследявайки тези промени въззивният съд е заключил, че към 22.11.1997 г., когато влиза в сила изменението на чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ, с което в обхвата на реституционния закон са включени и имотите, отчуждени по Закона за държавния застрахователен институт от 1946 г., процесният имот не е бил собственост на Столична община или на еднолично търговско дружество по чл. 61 ТЗ.
Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради вероятна недопустимост с оглед твърдението на жалбоподателите, че същото е постановено по отношение на починалата страна Д. Ф. С., както и поради това, че съдът не е конституирал по реда на чл. 120 ГПК/ отм./ всички наследници на починалата в хода на производството ищца И. М. М. Ф.. Данните по делото са, че ищцата Д. Ф. С. е починала по време висящността на делото пред въззивната инстанция след подаване на въззивната жалба. Нейни наследници по закон, видно от представените удостоверение за наследници и справки от НБД за населението, са нейните синове Б. В. К. и Т. В. К. , които са били страни- ищци по делото на собствено основание. Настъпилото в хода на делото процесуално правоприемство е констатирано от въззивния съд, който с нарочно определение е възобновил спряното на основание чл. 182, б.”б” ГПК/ отм./ производство и е заличил починалата ищца като страна. При тези данни обстоятелството, че с въззивното решение Д. Сафонова е осъдена за разноски, наред с останалите страни по делото, в това число и нейните универсални правоприемници Т. К. и Б. К., не може да обоснове извод за недопустимост на въззивното решение по съществото на спора, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд. В частта му за разноските въззивното решение има характер на определение, което може да бъде поправено или изменено от постановилия го съд по реда на чл. 192 ГПК/ отм./.
Невярно е твърдението, че съдът не изпълнил процесуалните си задължения да издири наследниците на починалата страна И. М. М. Ф.. На основание чл. 120 ГПК/ отм./ същата е конституирана като страна като наследник на починалия в хода на делото ищец Д. И. Е. П. с определение от 01.02.2012 г. По данни на пълномощниците на ищците за настъпила в хода на производството пред въззивната инстанция смърт на същата, въззивният съд е спрял производството по делото, разпоредил е да се изискат по реда на Регламент /ЕО/ 1206/2001 г. на Съвета доказателства за смъртта и наследниците й. С молба от 14.12.2016 г. адв. П. П. е представил на съда удостоверение от 26.10.2016 г., издадено от нотариус в Република Франция, с което същият е удостоверил, че И. М. М. Ф. е починала в П. на 28.03.2016 г. и е оставила за наследници по завещание лицата А. Б. Р. Ш., М.-Н. П.-Я. /М. Н. ф. К./ и Н.-С. П.-Я., които са конституирани като страни. След последното по делото заседание пред въззивната инстанция, в което делото е прието за решаване, пълномощниците на ищците са представили на съда ново удостоверение за наследници на И. М. М. Ф. от 13.09.2016 г., видно от което, освен посочените по- горе наследници по завещание, тя е оставила за наследник по завещание и лицето М. Ф., която с декларация, получена от нотариуса на 13.06.2016 г. е заявила, че се отказва изцяло от наследството, която декларация е вписана в Секретариата на Окръжния съд в П. на 01.09.2016 г. Предвид направения от М. Ф. отказ от наследството на И. М. М. Ф., тя няма качеството на наследник на починалато лице. Това обстоятелство е съобразено от въззивния съд, който с определение 05.01.2018 г. е отказал да отмени определението си даване ход на делото по същество.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за задължението на съда по своя инициатива да направи необходимото за събиране на липсващите доказателства, ако от фактическа страна спорните отношения са останали неизяснени, независимо по каква причина. Значението на този въпрос за изхода на делото отразява виждането на касаторите, че наследственото правоприемство между физически лица може да се установява със съдебна експертиза, и след като страната, която черпи права от наследяване, не представя доказателства относно качеството си на наследник на определено лице, съдът има задължение служебно да установи това. Направеното позоваване към разясненията, дадени ППВС № 5 от 28.05.1975 г. за допълнение и изменение на указанията, дадени с ППВС № 6 от 23.12.1968 г. е неуместно и не може да обоснове твърдяното противоречие по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като това постановление е прието при действието на ГПК /отм./ преди изменението в ДВ бр. 124/1997 г., с което служебното начало в гражданския процес бе силно ограничено и отпадна задължението на съда по чл. 4, ал.2 и 3 „ да участва дейно за всестранно изясняване на действителните права и отношения на страните и да ги напътства при извършване на съдопроизводствените действия”. След това изменение тежестта на доказване в исковия граждански процес лежи изключително върху страните съобразно правилото на чл. 127, ал.1 ГПК/ отм./, според което всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. На настоящия състав не е известна съдебна практика, а и жалбоподателите не сочат такава, според която наследственото правоприемство може да се доказва със съдебно-счетоводна експертиза. В контекста на настоящия правен спор, тази експертиза е годно доказателство за установяване на акционерите в акционерното дружество и притежавания от тях брой акции на база акционерната книга и други счетоводни документи на акционерното дружество към момента на одържавяваването му, но не и за доказване на наследственото правоприемство между тях и ищците по делото.
Следващите два въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, нямат самостоятелно значение за изхода на делото. Дори да се приеме за неправилна съдебната практика, обективирана в решение № 49 от 11.09.2012 г. по гр.д. № 1540/2010 г. на ВКС, І г.о., според която изплащането на номиналната стойност на акциите на акционерите от застрахователните дружества, чиято дейност и имущество преминават към Д. по силата на закона от 1946 г., не представлява обезщетение по смисъла на чл. 4, ал.1 ЗВСОНИ и не препятства реституцията на имотите, отчуждени по този закон, и да се възприеме тезата на жалбоподателите, с оглед установеното по делото обстоятелство, че към момента на влизане в сила на изменението и допълнението на чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ процесният имот е бил в капитала на субект, различен от посочените в чл. 2, ал.3 ЗВСОНИ, отговорът на поставения въпрос не може да обоснове извод, че имотът е реституиран на ищците по силата на закона.
Следващият въпрос-дали предаването на един имот за безвъзмездно ползване по реда на т.15 от НДИ от ИК на СГНС в полза на определено учреждение или предприятие означава, че се прехвърля и правото на собственост върху този имот, също не е обуславящ изхода на делото. По делото е проследено предаването на имота през годините за стопанисване и управление между различни държавни учреждения и предприятия: установено е предаването му за стопанисване през 1950 г. на С. ”Софжилфонд”, което е предприятие към СГНС; през 1971 г. – от „Софжилфонд” на Главна дирекция за комунално – битови услуги, местна и кооперативна промишленост при СГНС; през 1976 г.- на ПУ „Всестранни услуги”; включването при действието на Указ № 56 за стопанската дейност в уставния фонд на Общинска фирма „Комплексни услуги”, преименувана в Общинска фирма ” С.”; при преобразуването на същата в еднолично акционерно дружество с общинско имущество с наименования „С.” – в капитала на същото. Обстоятелството, че на л. 17 от въззивното решение съдът неточно е посочил, че на Главна дирекция ”Комунално- битово обслужване” е било прехвърлено право на собственост, а не право на стопанисване и управление, доколкото държавните учреждения и предприятия не са били носители на свое право на собственост, а са упражнявали правото на собственост на държавата чрез стопанисване и управление на предоставените им държавни имоти, не може да разколебае извода, че към момента на влизане в сила на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ/ 22.11.1997 г./ имотът не е бил в патримониума на държавата, общината или техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК като очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, решението трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. При проверка на съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира въззивното решение да е засегнато от такива пороци. Преценката доколко анализът на доказателствата и становищата на страните е пълен и прецизен, както и дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 05.01.2018 г. по в.гр.д. № 13 897/2012 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: