О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
С., 19.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 586 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Т. Й. против решение № 394 от 19.10.2018 г. по гр.д.№ 536/2016 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 327 от 02.06.2016 г. по гр.д.№ 2215/2015 г. на Хасковски РС и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 109 ЗС да бъдат осъдени ответниците Т. А. М., М. С. М. и А. С. М. да премахнат изградената в североизточната част на имот с идентификатор ….. лятна кухня, представляваща сграда с идентификатор ….. и касатора е осъден да плати на ответницата М. деловодни разноски в размер на 3162,50 лв. и на другите двама ответници – 3408,56 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.16 ЗУТ, чл. 49,50 и чл. 51 ЗУТ, за допуснати съществени процесуални нарушения – чл. 5,9,10 ГПК и чл. 229, 216 ГПК и чл. 235 ГПК и чл. 266 ГПК. и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК. Твърди се противоречие с казуалната и задължителна съдебна практика по повдигнатите с касационата жалба въпроси, за значение на тези въпроси за развитие на правото и за това, че решението е очевидно неправилно поради противоречие с чл. 17 от Конституцията на Република България и поради изложените в касационата жалба неправилности.
Ответниците по касация оспорват жалбата и допускането до касация, тъй като решението е съобразено с установените факти по делото и съдебната практика и не е налице очевидна непраливност.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът Й. Т. Й. е собственик на ПИ № ….. по КК на [населено място], за който е отреден УПИ ….. от кв. …. . Ответниците Т. А. М. и наследниците на починалия в хода на производството С. М. М. са собственици на съседния от юг имот ….. , за който е отреден УПИ ….. от кв. ….. и на построената сграда с идентификатор ….., чието премахване иска ищеца. Твърди, че му пречи защото иска да застрои гараж в дъното на двора си и да влиза в него през улицата тупик, където сега се намира сграда № …. на ответниците, а и защото водата от покрива й наводнява имота чу. За тази сграда през 2008 г. е издадено удостоверение на основание пар. 16 ЗУТ, като е прието, че е строена 1964 г. и е допустим по действащия регулационен план от 1977 г. През 2011 г. ищецът е инициирал производство по попълване на кадастралната карта като се заснеме улица тупик между двата имота, предвидена с регулационния план от 1977 г. Нанесена е ул. тупик между двата имота и върху нея попада процесната постройка, ползвана като лятна кухня от ответниците. С н.а. № …..,т……/2015 г. Т. и С. са признати за собственици по давност на 190/620 от имот с идентификатор ….. и на сграда с идентификатор ….. с площ 23 кв.м. От свидетелските показания е установено, че сградата е строена през 1964 г. От СТЕ се установява, че водите от покрива на сградата се улавят в улуци и не изтичат в двора на ищеца. Вещото лице установява още, че по плана от 1957 г. се предвижда изграждане на улица-тупик между двата имота. По плана от 1977 г. също се предвижда прокарване на задънена улица.
РС е уважил иска по чл. 109 ЗС, като е постановил премахване на сградата лятна кухня, съобразявайки събраните пред него доказателства, като е приел, че предвижданията на плана, според които между двата имота трябва да се прокара улица тупик са реализирани, т.е че регулацията за това обществено мероприятие е приложена.
В хода на производството пред въззивната инстанция е издадена заповед № 1164/14.09.2016 г., в мотивната част на която е прието, че регулацията по предходните планове, предвиждаща изграждане на улица тупик не е била приложена, защото не е извършено отчуждаване за предвиденото обществено мероприятие – задънена [улица], ал.2 т.1 ЗУТ вътрешните регулационни линии преминават по имотните граници. Одобрен е нов ПУП в района на процесните имоти, като западната част на улица-тупик остава непроменена, а източната част се присъединява към УПИ ….. – на ответниците, в която част се намира процесната сграда. Тази заповед е обжалвана пред Административен съд [населено място] от Й. Й.. С решение по адм.д.№ 572/2016 г. жалбата е оставена без уважение. Така със сила на пресъдено нещо между страните по настоящия спор е установено, че са били налице предпоставките на пар.8, ал.2, т.1 ЗУТ, т.е. че регулацията по плана от 1957 г. и от 1977 г. относно предвижданията за улица тупик не е приложена, защото улично- регулационните планове при действието на редакцията на чл. 39 ЗПИНМ след измененията от 06.07.1956 г. и при действието на З. /отм./- чл. 63, ал.1 т.2, нямат отчуждително действие, а при действащия ЗУТ, отчуждавания за нереализирани обществени мероприятия в приклузивните срокове по чл. 208 ЗУТ не могат да се предприемат. Това решение е потвърдено от ВАС и е влязло в сила на 23.07.2018 г. Следствие от това решение е, че между имота на ищеца и имота на ответниците няма улица тупик, т.е. площта върху която е изградена лятната кухня е част от имота на ответниците и лятната кухня попада изцяло в имота на ответниците
Въззивният съд, съобразявайки влязлото в сила решение по административния спор, след който е влязла в сила и заповед № 1164/14.09.2016 г., е приел, че оспорването на удостоверението за търпимост е неоснователно, защото запазването на сградата лятна кухня не противоречи на действащия регулационен план и на предвижданията по него. Тъй като сградата има статут на търпим строеж, то разположението на сградата до регулационната граница не е в противоречие със законовите изисквания за отстояние. Съдът е изложил съображения, че дори да се нарушават строителните правила и норми за отстояние и сградата да представлява незаконен строеж, това само по себе си не е достатъчно за уважаване на иска по ч. 109 ЗС, ако не се установи, че пречи на ищеца по този иск да упражнява правото си на собственост. В конкретния случай не спазването на изискването за отстояние само по себе си не е по естество такова, че да пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Установено е, че водите от покрива се улавят от улуци и се отвеждат в изградената канализаця и имота на ищеца не се наводнява с води от покрива на процесната сграда. Относно това, че процесната сграда пречи на ищеца да изгради гараж в дъното на собствения си двор в, съдът е приел, че няма причинна връзка. Съдът е приел, че не разположението на лятната кухня е осуетило изграждането на гараж от ищеца, а това, че е предвиждал да влиза в него през улицата тупик. Общината обаче му е отказала, защото няма достъп до тази част на имота му, защото уличната регулация по отношение на улицата-тупик не е приложена и трябва да се учреди право на преминаване през имота на ответниците на основание чл. 192 ЗУТ. Съдът е изградил тези си изводи въз основа на отговор по искане на ищеца до общината за издаване на виза за проектиране на гараж. Крайният извод на съда е, че не спазването на отстоянието при изграждане на лятната кухня до регулационната линия между имотите на страните не е пречка, ищеца да изгради гараж в своето место.
По основанията за допускане до касация.
Касаторът твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 4/2015 г., защото съдът следвало преюдициално да се произнесе по правото на собственост на страните. В мотивите по т. 1 към това тълкувателно решение е разяснено, че „предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо”. Съдът е изложил в мотивите коя от страните на кой имот е собственик, включително и това, че на нереализираната улица-тупик въз основа на влязлата в сила заповед след проведения съдебно-административен контрол, собственик са ответниците, тъй като тя е част от техния имот. Съдебната практика е последователна относно това, че площта на имот не е индивидуализиращ белег, а границите му. По делото е установено, че имота на ищеца е с граница подпорната стена. По планът от 1957 г. съседен от юг е имот ….. на праводателите на ответниците. Идентично е положението и по плана от 1977 г. Регулацията за улицата-тупик не е приложена според разрешения вече административен спор. Неприложимо към спора е ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, тъй като правата на ответниците не произтичат от заснемане в кадастралната карта, а от документите за собственост, а регулационния статут на двата имота е изяснен с влязлото в сила решение по административния спор със сила на пресъдено нещо.
Тъй като относно законосъобразността на заповед № 1164/14.09.2016 г. е проведен пряк съдебен контрол, в настоящото производство не могат да се пререшават въпросите, които са разрешени с нея относно това дали е приложена регулацията за улицата-тупик и дали са били налице предпоставките за приложението па пар. 8 ЗУТ. Решението на административния съд относно това дали административния акт е валиден и законосъобразен е задължително за гражданския съд, съгласно чл. 302 ГПК. Гражданският съд не провежда косвен съдебен контрол на административен акт, когато е проведен пряк административен контрол /виж мотивите към ТР № 5/2011г. на ОСГК на ВКС/. Затова изложените от касатора доводи за допускане до касация, свързани с валидността и законосъобразността на влязлата в сила заповед № 1164/14.09.2016 г. и относно това дали е приложена регулацията за улицата-тупик не могат да се преразглеждат. Влязлото в сила решение на административния съд следва да се съобрази – чл. 302 ГПК.
Неприложимо към спора е решение № 227/28.06.2010 г. по гр.д.№ 735/2009 г. на І гр.о. С него е прието, че за мероприятие за уличната регулация трябва да има отчуждаване, тъй като този план няма непосредствено отчуждително действие. Съдът е приел, че е трябвало да се издаде заповед за отчуждаване, независимо че съгл. чл.262, ал.5 З. /отм/ прокарването на задънена улица е за сметка на заинтересованите лица. Тъй като по посоченото дело било установено, че терена е завзет и фактически, улицата съществува от 30 години, съдът е приел, че терена е придобит от общината по давност. По настоящото дело общината не е ответник, а никой от нейно име не може да се позовава на давност. Установено е и че терена за улицата не е завзет и конкретно терена, върху който се намира процесната сграда. И в хипотезата на чл. 78, ал.1 ППЗПИНМ е трябвало да се издаде заповед за отчуждаване. / Р № 1115/09.07.1968 г. по гр.д.№ 871/68 г. ІІІ гр.о. на ВС/ Текста касае това, че при завземане до 6 метра не се плаща обезщетение, а не, че не следва да има отчуждаване. Както е посочено в решението на ВАС, улицно-регулационния план няма отчуждително действие за терените, предвидени за обществено мероприятие / чл. 39 ЗПИНМ, редакция след 06.07.1956 г. и чл. 81 ППЗИНМ/
С първото касационно решение по настоящия спор № 238 от 17.07.2012 г. по гр.д.№ 1081/2011 г. на І гр.о. при отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е прието, че „при разрешаването на въпроса дали един строеж е законен и дали представлява пречка за ищеца да упражнява правото на собственост върху своя имот гражданският съд има правомощието и следва във всички случаи да преценява валидността и обвързващото значение на актовете на техническата администрация, свързани със спора”. С второто въззивно решение, предмет на обжалване сега е прието, че сградата лятна кухня е незаконен строеж предвид неспазеното отстояние от страничната регулационна линия. Искът обаче е отхвърлен, защото това разположение на сградата не пречи на ищеца да изгради гараж в дъното на своя имот от другата страна на имотната граница. Действително предвид това, че улицата-тупик не стига до тази част на имота му, няма да може да влиза директно от улицата-тупик в гаража, които иска да изгради, но причина за това е, че до тази част не стига улицата-тупик, а не самото разположение на лятната кухня. То не е пречка да се изгради гараж в дъното на двора на ищеца.
С разясненията по т. 3 от ТР № 4/2015 г. е прието, че по някога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че е неоснователно и с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем и като такива са посочени случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Процесния случай не е такъв, тъй като процесната сграда не е в имота на ищеца. В същия тълкувателен акт е посочено, че дори действието да е неоснователно, т.е. да е налице неспазване на строителните правила и норми, следва конкретно да се преценява дали създаденото състояние пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. А дали пречките са повече от обикновено по смисъла на чл. 50 ЗС се решава във всеки конкретен случай Въззивното решение е съобразено с тази задължителна съдебна практика, а и с последващата такава, напр. Р № 53/30.04.2018 г. по гр.д.№ 3540/2016 г. І гр.о. Разположението на сградата на имотната граница ако не се покрива със сграда от другата страна в съседния имот нарушава строителните правила, но не е пречка за застрояването на съседния имот.
Твърди се противоречие на въззивното решение с ТР № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС поради участието на Т. М. в производството като съпруга на ответника С. М., тъй като тя не била необходим задължителен другар. Въпросът дали Т. М. е следвало да участва в производството е разрешен с решение № 88/03.04.2014 г. по гр.д.№ 56/2014 г. на ВКС, ІV гр.о. в производство по отмяна на основание чл. 304 ГПК със задължителна сила между страните, поради което този въпрос не може да се обсъжда отново. Отделно от това Т. М. участва в производството и като наследник на починалия в хода на процеса ответник С. М. и като такава има право на разноски. Същото се отнася и за доводите във връзка с допуснатото от възивната инстанция спиране на делото до приключване на административния спор. С влязло в сила определение по ч. гр.д.№ 513/2017 г. въпроса е разрешен със задължителна сила между страните.
Въззивното решение не е постановено в нарушение на съдебната практика по приложение на чл. 266 ГПК и на ТР № 1/2013 г., с което тя е обобщена, както и на постановената след това, тъй като решението по приключилото административно дело е нововъзникнало обстоятелство след приключване на делото през РС. При действието на ясната норма на чл. 302 ГПК не е необходимо допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: следва ли съдът да съобрази решението по административен спор на основание чл. 235, ал.3 ГПК. Въпросът за това, че решението по административният спор има значение по иска по чл. 109 ЗС е разрешен още с потвърждаване на определението за спиране на делото с определението по ч. гр.д.№ 513/2017 г. на ВКС, ІІІ гр.о. Преюдициалното значение на това решение по отношение на настоящия спор не зависи от това, че то няма вещно действие. С него е разрешен въпроса за регулационния статут на имота на ответниците, а този въпрос е преюдициален и относим към настоящия спор по негаторен иск.
Тъй като със сила на пресъдено нещо се преклудират всички факти и обстоятелства, които са от значение са спора, настъпили до приключване на устните състезания пред последната инстанция по същество, съдебната практика изисква те да се съобразят при постановяване на решението. /Р № 871/22.02.2011г. по гр.д.№ 1285/2010г. І гр.о. Р № 871/22.02.2011г. по гр.д.№ 1285/2010г. на І гр.о. Р № 882 от 11.01.2010г. по гр.д.№ 4011/2008г. ІV гр.о./ Същевременно съдената практика изисква спорът за собственост да се разглежда съобразно актуалният регулационен статут на имота. /Р № 628/09.12.22009г. по гр.д.№ 559/2009г. ІІ гр.о./
Не е от значение за развитието на правото изложеният фактически въпрос, свързан с признаването на процесната сграда на статут на търпим строеж. Освен, че е конкретен фактически, въпросът е и без значение за изхода от делото, тъй като този статут на имота показва само, че не подлежи на премахване по административен ред. Въззивнят съд е приел, че е без значение дали сградата е незаконен строеж щом конкретното й разположение не пречи на ищеца да изгради гараж в дъното на своя имот. Този извод е съобразен със съдебната практика, включително и задължителната такава – т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК.
В касационната жалба се твърди и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Като такава се сочи нарушението на чл. 17 от Конституцията, защото според касатора се нарушава правото на частна собственост. Като очевидна неправилност се сочат и изложените по-горе основания за допускане.
Според чл. 281, т.3 ГПК неправилно е решението ако е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и/или ако е необосновано. Неправилността е очевидна, ако порока е в особено тежка степен в някое от тези три форми, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита.
Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В случая ищцата твърди, но не установява нарушение на императивни правни норми. Твърди се нарушение на чл. 49,50 и 51 ЗУТ. Процесната постройка е заварена от ЗУТ, но чл. 46 от същия закон допуска изграждане на сгради на допълващото застрояване / летни кухни и др./ Нормата на чл. 47, ал.1 ЗУТ допуска летни кухни да се изграждат свободно и свързано без да определя изискване за отстояние от границата. Алинея 2 на този текст изисква да има отстояние от 3 м. от границата само за басейни, кладенци, чешми и временни тоалетни. Второстепенни постройки на допълващото застрояване като лятни кухни не са посочени. Когато заварени строежи от ЗУТ не противоречат на определените с него правила, нормата на пар.16 ЗУТ допуска предоставяне на статут на „търпим строеж”. Затова в конкретния случай не са нарушени императивни норми, касаещи застрояването.
Гарантираната с чл. 17 от Конституцията неприкосновеност на частната собственост се отнася за всички собственици, включително и за ответниците, а конкретното приложение на този текст е прокарано в действащото право чрез ЗС, ЗУТ, ЗКИР и другите закони. Чрез разрешаване на конкретния спор за собственост не е нарушен чл. 17 от Конституцията.
Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Касаторът твърди нарушение на правилото на чл. 22 ГПК защото не се е отвела съдия М.Д., защото тя е разглеждала друг спор по чл. 109 ЗС за сграда в съседен имот между други страни. Спорът по иска по чл. 109 ЗС, предмет на обжалваното решение е отделен през 2015 г. от другото дело и решението на РС е постановено от друг съдия. Съдът се е произнесъл по искането за отвод на посочения съдия, като не е намерил основание за отвод. Постановяването на решение по друг спор между други страни, дори да има някакви общи факти не е основание за отвод, предвидено в чл. 22 ГПК, а няма данни по отношение на съдия М. Д. да са налице основания, които да пораждат съмнение в безпристрастността й.
Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Мотивите на съда са подробни и ясни и от тях се извежда постановения диспозитив.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на нито едно от наведените основания. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски в размер на 600 лв., чието плащане в брой е доказано с договорът за правна помощ.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 394 от 19.10.2018 г. по гр.д.№ 536/2016 г. на Хасковски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Й. Т. Й..
Осъжда Й. Т. Й. да заплати на Т. А. М. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: