О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 09.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4189 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. Б. против решение № 754 от 19.06.2019 г. по гр.д.№ 458/2019 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 4669 от 19.11.2018 г. по гр.д.№ 1820/2018 г. в частта му, с която са уважени предявените против него искове по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на него, че Н. Д. Д. и А. Д. Д. са собственици на по 1/8 ид.ч. от сгради с идентификатор …. и …., Ю. Т. П. е собственик на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор …. и 1/2 ид.ч. от двете посочени сгради, построени в него, и Д. Б. С. – на 1/4 ид.ч. от имота с идентификатор …. и ответникът е осъден за предаде владението върху тях.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69 ЗС и правилата на придобивната давност, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в незадълбочено обсъждане на свидетелските показания и несъобразяване с нот. акт от 2015 г., с който ответникът е признат за собственик по давност, за необоснованост на извода, че ответника не е владял за себе си процесния имот повече от 10 години..
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1. След като не е оборена презумпцията по чл. 69 ЗС, то на какво основание може да се приеме, че не е налице субективния елемент на владението, още повече, че в полза на касатора е бил издаден констативен нот. акта на основание давностно владение чрез обстоятелствена проверка? 2. След като показанията на свидетелите на ищецовата страна касаят един период от време съществено отдалечен от периода на повече от десет годишното владение на касатора, то следва ли на базата на техните показания да се приемат обстоятелства, които са в противоречие с установените от свидетелите на касатора факти и обстоятелства на десет годишното негово владение, през който период са били налице обективният и субективният елемент на владението? 3. След като придобивната давност е самостоятелно правно основание, какво правно значение биха могли да имат твърденията от ищцовата страна на обстоятелства по наследство и правоприемство на процесния имот?. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, като счита че за точното прилагане на закона и за развитието на правото, разглеждането на касационната жалба би било допринесло за изясняване на давностното владение като самостоятелен придобивен способ, статута на владелеца по смисъла на закона, презумпцията по чл. 69 ЗС, обективният и субективният елемент на владението.
Ответниците по касация оспорват жалбата и основанията за допускане до касация в изложението към нея. Считат, че формулираните въпроси не определят изхода от спора, тъй като касаторът е само държател, а не владелец до 2015 г., а презумпцията по чл. 69 ЗС се прилага когато още от самото начало е установено владение, каквото писмените доказателства и свидетелските показания не установяват да е установено.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено, че ищците са придобили посочените от тях идеални части, както следва: А. Т. Б. е придобил хавра от 2,5 дка с н.а. № …. г. С н.а. № …. г. и н..а. № …. г. той дарява на дъщеря си Е. и на съпругата си З. Т. по 1/2 ид.ч. Последната дарява на племенницата си Д. С. 1/4 ид.ч., а другата 1/4 ид.ч. е наследена от Ю. Т. П.. Частта на Е. А. Т., починала на 01.01.2011 г. е наследена от децата й – ищците Н. Д. Д. и А. Д. Д.. През 1976 ч. част от имота с площ около 280 кв.м. е отчуждена за обществено мероприятие. Сега имота е с площ 1428 кв.м. и е заснет в одобрената през 2008 г. КК с идентификатор …. В него са построени две сграда, заснети с номера 1 и 2 в КК. С влязло в сила решение № 1702/28.04.2016 г. по приложеното гр.д.№ 10130/2015 г. на Варненски РС е признато за установено по отношение на ответника В. Б., че ищците и по настоящото дело Н. Д. Д. и А. Д. Д. са собственици на по 1/4 ид.ч. от дворното място,, но ответникът не предава имота на ищците. В отговорът на исковата молба по същото дело, ответникът Б. е твърдял, че се е настанил в имота, защото не е имало къде да живее, разчистил го е и го е подобрил, за да може да живее в него със сина си. От настоящото дело се установява, че в имота е допуснат от ищеца Ю. П. – негов братовчед. От показанията на свидетелите се установява, че през лятото, когато идвал в имота П. със семейството си, ответникът се изнасял от сградите на палатка в двора. По делото е представено и писмо от Б. до П. с приложено копие от вестник от 2005 г. във връзка с изготвяне на кадастралната карта в района, от което е видно, че Б. не се счита собственик и търси съдействието на ищеца П. за посочване на граници и представяне на документи. Ответникът се позовава на н.а. № …. г., с който е признат за собственик на процесния имот и сградите в него на основание придобивна давност.
Въззивният съд е приел, че ответникът по иска Б. е бил само държател, допуснат в имота на основание заем за послужване, че той не е демонстрирал намерение за своене до 2015 г., а напротив, съобразявал се е с уговорката със съсобственика П., когато дойде със семейството си да ползва имота. Извършваните от него действия за ремонтиране и възстановяване на щетите от дъждовете през 2014 г. са преценени като такива за подобряване условията на живот за себе си още повече като се има предвид, че не е живял безвъзмездно в него. Ако до 2015 г. е имало намерение за своене, то е преценено като скрито, не демонстрирано на ищците като собственики, въпреки, че те като носители на правото на собственост са били известни, поради което то не води до придобиване по давност.
Първият въпрос е некоректно зададен, не кореспондира на фактите по делото и не определя изхода от спора. Презумпцията на чл. 69 ЗС видно от съдържанието на текста, ползва само владелците и се отнася за случаите, когато е установено владение. В настоящия случай се установява, че ответникът е бил допуснат от един от съсобствениците да ползва имота, защото бил без жилище със сина си. Подобна уговорка сочи на заем за послужване, при която ползващият се от нея е само държател. В негова тежест е да докаже че е променил основанието, на което е във фактическа власт на имота. В този случай не се прилага презумпцията по чл. 69 ЗС / В този смисъл виж Р № 41/26.02.2016 г. по гр.д.№ 4951/2015 г. на ВКС, І гр.о. и цитираните в него, Р № 159/14.06.2013 г. по гр.д.№ 1492/2013 г. на ВКС, ІІ гр.о. и др./ В конкретния случай, ответникът се е съобразявал с условията на уговорката до 2015 г., видно от показанията и на доведените от него свидетели. Свидетелят Д. заявява, че В. не му е споменавал да е собственик на имота. Всичко изложено сочи, че той е бил само държател до 2015 г. и в негова тежест е било да докаже, че е установил владение за себе си, което от събраните доказателства не установява. Затова този въпрос е разрешен от въззивната инстанция в съответствие със съдебната практика на ВКС и не обуславя допускане до касация..
Показанията на разпитаните свидетели не касаят само период от време преди 50 години, а установяват относимите към спора факти, че когато един от съсобствениците идвал със семейството си, сградите в имота са освобождавани от ответника. Затова освен, че е конкретен, втория въпрос не кореспондира и на установените факти по делото. Ответникът не е доказал субективния елемент на владението, поради което е бил само държател на имота.
Третият въпрос – след като придобивната давност е самостоятелно правно основание, какво правно значение биха могли да имат твърденията от ищцовата страна на обстоятелства по наследство и правоприемство на процесния имот” също не обуславя касационно обжалване. Този въпрос не държи сметка за характера на иска по чл. 108 ЗС и предпоставките, които подлежат на доказване по него. Ищците са доказали правото си на собственост по наследство и сделки и това е първата предпоставка за уважаването му. Ответникът не е доказал, че е придобил процесния имот по давност, поради което го ползва без основание. Затова по този въпрос не се допуска касационен контрол.
На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, касаторът иска допускане до касация за разясняване на въпроси за субективния и обективния елемент на владението и статута на владелеца. Въпросът е общо зададен, а и касаторът не е бил владелец на имота до 2015 г.. По въпросите на владението има постановена богата съдебна практика, включително и относимата към настоящия спор, цитирана по-горе такава. Предвид липсата на ясно формулиран въпрос и наличието на многобройна съдебна практика, касаеща владението, не се допуска касационно обжалване и по третия поставен въпрос.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване на нито едно от наведените основание по чл. 280 ГПК. Съобразно този резултат, на ответниците по касация Н. Д. Д. и А. Д. Д. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за настоящата инстанция в размер по 600 лв. Ю. Т. П. също претендира деловодни разноски, но не представя доказателства за направени такива пред ВКС, поради което неговата претенция е неоснователна.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 754 от 19.06.2019 г. по гр.д.№ 458/2019 г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. А. Б..
Осъжда В. А. Б. да плати на Н. Д. Д. и А. Д. Д. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер по 600 лв. на всеки по отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: