О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
София, 29.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2936 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Й. Д. и К. Т. Д. против решение № 395 от 29.03.2019 г. по гр.д.№ 142/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4200/23.10.2018 г. по гр.д.№ 18096/2017 г. на Варненски окръжен съд. С последното са отхвърлени субективно съединените искове по чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявени от касаторите против А. Г. Б., Д. Г. Р. и И. С. Р. за 34 кв.м., попадащи между границите на имоти …. и …. / в т.н. тупик/, против М. В. С., А., М. Ш. С. – за 1 кв.м., заключен между имотните граници на имоти …. и …. и против Община гр. Варна за 39 кв.м. попадащи в реализирана улица.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 54, ал.2 ЗКИР, за допуснати съществени процесуални нарушения поради несъобразяване със установеното от вещото лице и формиране на изводи по предположения и за необоснованост на извода, че не е налице грешка в кадастралната карта по отношение заснемането на спорните площи към имотите на ответниците, вместо към имота на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Ответниците по касация Д. и И. Р. оспорват касационната жалба и допускането до касация, поради това, че основанията по чл. 280 ГПК са общо формулирани и необосновани, налице е съдебна практика по повдигнатите въпроси. Претендира разноски в размер на 500 лв.
Ответникът А. Г. Б. оспорва допускането до касация на всички наведени основания, тъй като формулираните въпроси касаят по-скоро правилността на решението, приложените решения са неотносими към спора, налице е съдебна практика, с която решението е съобразено и не е налице очевидна неправилност на решението. Претендира разноски в размер на 500 лв.
Ответникът Община Варна оспорва допускането до касация, тъй като не са формулирани ясни въпроси, от които да зависи изхода от спора, а представените решения не са свързани с казуса по настоящото дело. Претендира юристконсулско възнаграждение.
Ответниците М. В. С., А., М. Ш. С. не са подали отговор по касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Данните по делото са следните: С н.а. № …. г. А. Г. П. купува лозе с площ 3800 кв.м. През 1937 г. е изготвен първият кадастрален план на този район и купеният имот е заснет с пл.№ …. в кв. …. по плана на вилна зона [населено място]. Целия имот е с площ 4356 кв.м. Съседен от запад е имот …., от който 1/2 ид.ч. е държавна собственост на основание присъда на друго лице. Следващият кадастрален план е от 1956 г. и в него имотът на А. П. е заснет с площ 4313 кв.м. и с пл. № …. Първият регулационен план на този район е от 1961 г. Той отрежда за този имот парцели ….-вила на БТС с площ 2059 и п. …. с площ 894 кв.м. От имот …. са предадени по регулация 585 кв.ч. съм съседния държавен парцел ….-БТС и за това е съставен АДС № 13880/21.04.1978 г. Това приложение на регулацията не касае спорните терени. Първото изменение на плана от 1961 г. е извършено около 1979 г. /заповедта не е запазена/, но то се изразява в това, че площта на парцел ….-БТС и на п. …. е преразпределена по нов начин и са обособени с нова конфигурация двата парцела …. с площ 1174 кв.м. и …. с площ 1789. При действието на това изменение Г. К. М. дарява на дъщеря си А. Г. М. овощна градина от 1100 кв.м., която съставлява парцел …., Е. Г. Г. дарява 1/3 ид.ч. от парцел …. с площ около 1700 кв.м. на БТС. За другата 1/3 ид.ч. от този имот е съставен АДС № 28 от 25.10.1979 г. на основание наследяване от Е. К.. Останалата 1/3 ид.ч. е собственост на К. М. Н.. През 1981 г. е извършена втора промяна на плана от 1961 г. Основанието, на което е извършено изменението не е установено, но се изразява в това, че от площта на парцели …. и …. са образувани нови два парцела – п. ….-„вила горско стопанство” с площ 2115 кв.м., но няма данни за отчуждаване за това обществено мероприятие и п. …. с площ 848 кв.м., като до този парцел се достига през тесен участък / виж скица № 5 към заключението на вещото лице. По гр.д.№ 2617/1982 г. на РС-Варна е допусната съдебна делба на парцел …. между Държавата, БТС и Г. К. М.. Парцелът / …./, но с площ 910 кв.м. е възложен на Г. К. М..
С третото изменение на планът от 1961 г., направено през 1990 г. , за което също не се знае основанието, само от площта на двата парцела ….-вила на горско стопанство и …. са образувани три нови парцела: п. …. с площ 1174 кв.м., п. …. с площ 1005 кв.м. и парцел …. с площ 784 кв.м., като всички измервания са само по скици / виж комбинирана скица № 6/. При действието на това изменение, с н.а. № …. г. А. Г. продава на Д. Р. от овощната градина от 1100 кв.м. само 600/1100 ид.ч. В н.а. е посочено, че идеалната част, която се продава е от п. …., тя обаче е собственик на парцел …. – овощна градина, който баща й и е прехвърлил през 1978 г. Според съдебната практика сигнатурата на имота не е определящ признат, както и площта, а индивидуализиращ белег са границите на имота, т.е. предмет на прехвърляне е парцела, който А. Г. е придобила от баща си. Същият парцел …. от кв. …. е бил предмет на делбено дело № 6273/2006 г. между А. Г. и Д. Р. и съпругата му И. Р.. По повод тази делба, през 2015 г. е одобрен ПУП / план за регулация и план за застрояване/, който съставлява изменение на регулационния план от 1961 г. От новообразуваният имот пл. № …. са образувани три УПИ: УПИ …. с площ 540 кв.м., УПИ …. с площ 560 кв.м. и улица-тупик с площ 140 кв.м. / скица № 7./ Заповедта за одобряване на това изменение е обжалвана от ищеца по настоящото дело В. Й., но жалбата му е оставена без уважение от административния съд с решение по адм.д.№ 1776/2015 г. По делбеното дело е сключена спогодба на 15.12.2017 г., по силата на която А. Г. получава в дял новообразуваният УПИ …. с площ 560 кв.м., а И. и Д. Р. получават в дял УПИ …. с площ 540 кв.м. и в общ дял тримата съделители получават площ от 140 кв.м., съставляваща пътна отсечка от южната граница на имота с ширина 3,5 м.,
Парцелът, който Г. К. М. придоби по делба – …. с площ 910 кв.м. е продаден от него, К. Г. М. и А. Г. на З. К. Д. и О. А. Д. с н.а. № …. г. Преобретателите на този парцел го продават на К. Х. Д. с н.а. № …. г. Той дарява майка си Г. С. Д. с 1/3 ид.ч. от този парцел …. с площ 910 кв.м. с н.а. № …. г. Двамата – К. Д. и Г. Д. продават на „Антикор-Варна” ЕООД с н.а. № …. г. същия парцел …. с площ 910 кв.м. С н.а. № …. г. дружеството продава на ответницата М. В. С. …. с площ 963 кв.м. Площта нараства поради придаваеми места от други имоти, не от имота на ищците.
През 2001 г. с н.а. № …. г. Г. К. М. дарява сина си К. Г.М. с 1/3 ид.ч. от парцел …. / образуван при третото изменение през 1990 г. на плана от 1961 г./ Според забележката на вещото лице, площта и границите на имота съответстват на тези по плана от 1961 г. С н.а. от …. г. К. Г. М. е признат за собственик на още 1/3 ид.ч. от парцел …. В н.а. е посочено след ид. ч. „ или 263,33 кв.м.”. С н.а. № …. г. за замяна срещу движима вещ, ищците В. Й. Д. и К. Т. Д. придобиват 2/3 ид.ч. от парцел …. от кв. …. Със забележка в края на акта е посочено да се счита, че прехвърляната ид.ч. е 2/3 ид.ч. от парцела, тъй като в съдържанието на акта е записано, че предмет на замяната е целия имот. По делото не е установено на кого е третата 1/3 ид.ч..
Кадастралната карта за този район е одобрена на 14.10.2008 г. Тя заснема поземлени имоти с последни цифри …. с площ 1137 кв.м., ПИ …. с площ 731 кв.м. ПИ …. с площ 963 кв.м. и улица № „27-ма” като имот …. През 2009 г. е изменена КК, като се изменя само западната граница на имот …., като 31 кв.ч. се придават към съседен имот, а 131 кв.м. от този съседен имот се придават към новообразуваният нов имот …. с площ 1240 кв.м. /виж скица № 6/. Това изменение не касае площите, предмет на спора. Изменението на КК през 2017 г. е за отразяване на постигнатата спогодба от 15.12.2017 г. на УПИ …. при която са образувани парцели …. и …. и е обособен път от южната граница с площ 140 кв.м., предоставен в общ дял.
По действащата КК, УПИ …., от който ищецът е придобил 2/3 ид.ч. е имот с идентификатор с последни цифри …. Новообразувани парцели …. и …. са съответно имоти с идентификатори …. и …., образувани от първоначални имоти …. и …. Придобитият от ответницата М. С. УПИ …. е имот с идентификатор с последни цифри …. Улицата от североизток е общинска и е с идентификатор ….
Според отговорът по т.3 от заключението на СТЕ, площите от 31 кв.м. и 131 кв.м., от които се образува нов имот …. не касаят имота на ищеца …., а имот …. и имотите, разположени северозападно от него. . Имот …. също има несъответствие в границите си, но със съседни имоти – 36 кв.м. от север и 11-16 кв.м. от югозапад, където са парцели …. и п. …., т.е. и това разминаване не касае собствеността на ищеца. Същото се отнася и за имот 1090 на ответницата М. С.. Отклонението от регулационните граници по плана от 1961 г. засяга други имоти, но не този на ищеца.
Според вещото лице при съпоставка между третото изменение на РП от 1961 г. и КК, имот …., в който съсобственик е ищеца се установява следното: имот …. по КК е с площ 731 кв.м. Той е ситуиран на местото на УПИ …., който е с площ 784 кв.м. Разликата произтича от това, че 39 кв.м. са останали в улица от север. 34 кв.м. от имота попадат в съседния от северозапад т.н. тупик, образувана при делбата на бивш парцел …. и предоставен в общ дял на ответниците А. Б. и Р.. От обясненията на в.л. в с.з. се установява, че на место границите са материализирани по лилавите очертания в скица № 8 към заключението на вещото лице, т.е. отразяват границите по актуалната кадастрална карта съответстват на фактическите граници, материализирани с огради. Улицата съществува на место и е отразена в КК, одобрена през 2008 г.
В последното съдебно заседание е допуснато изменение на иска против ответниците А. Г. Б. и Д. и И. Р. – за 34 кв.м., срещу Община гр. Варна – за 39 кв.м. и срещу ответниците М. и А. С. – за 1 кв.м., съобразно установеното от вещото лице разминаване в отрзяването на имотите по регулациония план и по кадастралната карта, идентична с фактическото състояние на место. Ищецът е посочил, че не поддържа иска по отношение на ответниците С., но изменението е поискано и допуснато след това и по отношение на тях. Ищецът е признал, че границата между неговия имот и имота на Б. и Р. не е променяна от 1990 г. и владението върху спорната площ е установено от 1990 г. съобразно материализираните граници на место, поради което не са разпитвани свидетели.
За да потвърди решението на РС, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд се е позовал на заявеното от вещото лице в с.з. при приемане на заключението, че при изменение на регулационния план не може да се говори за грешка или непълнота. Съдът е приел, че разминаването с 34 кв.м. при отразяване на северозападната граница на имота на ищците по регулационния план и по КК не се дължи на непълнота или грешка, а на неправилни измервания през годините и неточности при сканирането и оцифряването, тъй като регулационния план е графичен, а кадастралната карта е с цифров модел. За да приеме, че иска срещу ответниците е неоснователен, съдът се е позовал на фактическото положение на место, което правилно е отразено в КК. Съдът се е позовал и на признанието, че имотите се владеят в границите по кадастралната карта от 1990 г., материализирани и на место, включително и по отношение на улицата, която на место е прокарана.
В изложението, касаторът се позовава на грешна правна квалификация на фактите по делото. Първият въпрос е допустимо ли е съдът да основе решението си на предположения относно фактите по делото. Въпросът е поставен предвид отразеното от вещото лице, че, в н.а. № …. г., с който А. Г. продава на Д. Р. от овощната градина от 1100 кв.м. само 600/1100 ид.ч. от п. …. е допусната грешка относно номера на парцела, защото тя е била собственик на парцел …., който баща й и е прехвърлил през 1978 г. Както вече се посочи, според съдебната практика сигнатурата на имота не е определящ признат, както и площта, а индивидуализиращ белег са границите на имота, т.е. предмет на прехвърляне е парцела, който А. Г. е придобила от баща си. Именно този парцел …. от кв. …. е бил предмет на делбено дело № 6273/2006 г. между страните по тази сделка А. Г. и Д. Р.. По повод тази делба, през 2015 г. е одобрен ПУП / план за регулация и план за застрояване/, който съставлява изменение на регулационния план от 1961 г. и заповедта за изменение е била предмет на обжалване от ищеца, видно от приложеното решение по адм.д.№ 1776/2015 г. Следователно за посоченият факт от вещото лице има достатъчно доказателства по делото и решението не почива на предположения. Въпросът е неотносим към мотивите на съда.
Следващият въпрос касае задължението на въззивната инстанция да отстрани процесуалните нарушения, които е допуснала първата инстанция. Не е посочено по отношение на кои нарушения се отнася този въпрос, но до колкото е формулиран непосредствено след първия въпрос, съдът приема, че се отнася и е свързан с него. Поради това, че първата инстанция не е постановила решението въз основа на предположения, въззивната инстанция не е процедирала в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изискващи въззивната инстанция да поправи процесуалните пропуски на първата инстанция ако касаят оплаквания във въззивната жалба.
Следващият въпрос е при позоваване на давност следва ли да се доказва извършване на действия по завладяване на идеалните части, които се твърди, че са придобити по давност. Твърди се противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Този въпрос не кореспондира на фактите по делото. Както вече се посочи, в последното съдебно заседание ищецът е признал, че имотите се владеят по съществуващите на место огради от 1990 г., т.е. спорната площ се владее от ответниците-физически лица. Безспорно е, че и улицата е прокарана и процесните 39 кв.м. попадат в нея. Вещото лице изрично е заявило, че границите на место са материализирани според кадастралната карта. При това положение страните са се отказали да водят и да разпитват свидетели. Отделно от това, между ищеца и ответниците не съществува съсобственост. Тъй като въпросът не кореспондира на фактите по делото и защото не е налице съсобственост, ТР № 1/2012 г. на ОСГК, на което се позовават касаторите е неприложимо.
Следващият въпрос е може ли съдът да изисква отговор от вещото лице дали разминаванията между начина на отразяване на имота по регулационните планове и в КК се дължи на грешка или непълнота, след като това е правен въпрос, изискващ юридически знания. В конкретният случай вещото лице е заявило при приемане на заключението, че според него когато става въпрос за изменение на плановете не се касае за грешка и непълнота. Това действително е така, когато изменението се извършва по волята на собствениците. Този извод на вещото лице е цитиран от съда. Той обаче не е бил единствения мотив и решаващия мотив за отхвърляне на иска. Този отговор на вещото лице е обосновал тезата на съда, че няма придаваеми места по регулация, поради което не е изследван въпроса за прилагането й. Съдът е изходил от грешки при пренасянето на начина на заснемане на имотите от един план в друг, сканирането и изготвянето на цифров модел на графичните регулационни планове, което е довело до погрешно изчисляване на площите и отразяването им в документите за собственост. Поради това, че не се съхраняват документите за трите изменения на регулационния план от 1961 г., не може да се установи на какво основание е извършено всяко от трите изменения на плана. Установено е от вещото лице обаче и от становищата на страните в последното съдебно заседание, че от 1990 г. границите на имотите на спорещите страни не са променяни. Към 1990 г. е действал ЗТСУ /отм/ и съгласно чл. 33, ал.1, изр.2 от същия закон, при изменение на регулационния план на основание грешка или непълнота в него, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на заемане на придаваемите места са изминали десет години. Този текст кореспондира на придобивната давност, на която са се позовали ответниците и в този смисъл е приложимо ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. Макар да не се е позовал на това ТР, изводите на съда, че ответниците са придобили спорните площи от 39 кв.м., 34 кв.м. и 1 кв.м. по давност кореспондират на тази задължителна съдебна практика.
Касаторите се позовава и на Р № 70 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 6305/2015 г. ІІ гр.о. на ВКС относно силата на пресъдено нещо на решението по чл. 54, ал.2 ЗКИР. и твърдят, че обжалваното решение му противоречи. С посоченото решение на ВКС се приема, че не е неправилно решението, с което съдът по иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР е разгледал правото на собственост на предявените в исковата молба основания – грешка или непълнота и е проследил правото на собственост до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, но вместо да се произнесе относно принадлежността на правото на собственост към същия момент в диспозитива на решението е посочил, че установява правото на собственост към момента на одобряване на кадастралната карта. Тази практика е формирана предвид разясненията, дадени в т.4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК за характера на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР като иск за собственост към настоящия момент, тъй като кадастралната карта следва да отразява актуалното състояние на имотите и с оглед правилното им отразяване по тези искове следва да се изследва правото на собственост към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество. Нормата на пар.1 т.16 ЗКИР, даваща дефиниция на понятията „ грешка” и „непълнота” на кадастралната карта след изменението на ЗКИР през 2016 г. също изисква правото на собственост да се изследва не към минал момент – на одобряване на кадастралната карта, а към актуалния момент.
Видно от данните по делото, в исковата молба, ищците са поискали установяване правото им на собственост върху спорните три площи към момента на одобряване на кадастралната карта и към момента на приключване на съдебното дирене. Съдът се е произнесъл в диспозитива за правото на собственост към момента на одобряване на кадастралната карта. Изложеното обаче не сочи на недопустимост на решението поради произнасяне по непредявен иск. В практиката си, ВКС приема че в този случай е налице очевидна фактическа грешка, защото има противоречие между мотиви и диспозитив, която подлежи на поправка от съда, който е постановил решението, а не по реда на обжалването. / Р № 70 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 6305/2015 г. ІІ гр.о. на ВКС и Р № 121/22.10.2018 г. по гр.д.№ 4368/2018 г. ІІ гр.о./ В производство по отстраняване на очевидна фактическа грешка следва да се отстрани и пропускът на съда да посочи номерата на имотите на спорещите страни в диспозитива на решението.
Касаторите твърдят и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, но не формулират точен въпрос, а считат, че решението противоречи на чл. 2, ал.5 ЗКИР, защото е установено, че границите не съответстват на правото на собственост и въпреки това исковете за установяване на грешките и отстраняването им е отхвърлен. Твърдяното основание от касаторине не е обосновано. В случая не се касае за липсваща съдебна практика по неясна или противоречиво прилагана правна норма. Не е налице и неактуална съдебна практика. Към настоящия момент нормата на чл. 2, ал.5 ЗКИР, на която касаторът се позовава, твърдейки това основание, е изменена и допълнен /ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г./ Съгласно новият текст, данните относно правото на собственост и другите вещни права и ограниченията за ползване са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение. Този тест не влиза в противоречие с обжалваното решение, тъй като съдът е приел, че отразените граници в КК съответстват на пространствените предели на правото на собственост, като е съобразил и действието на нормата на чл. 33, ал.1 изр.2 ЗТСУ /отм/ и разясненията на този текст, дадени в ТР № 3/1993 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените причини не е обосновано основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Според касатора, обжалваното решение е и очевидно неправилно, защото закона е приложен в обратен смисъл, при явна необоснованост и при нарушение на формалната логика. Такива пороци настоящата инстанция не констатира. Съдът е приел, че вещото лице е установило несъответствие между границата по регулационните планове и по КК, но се е съобразил с приложените граници на место, материализирани с огради и непроменяни от 1990 г. според непротворечивите изявленията на страните. Съобразил се е и с установеното реално владение на место, за което също се е позовал на безспорните твърдения на страните. Отговорите на вещото лице са възпроизведени в протокола на съдебното заседание при приемане на заключението. Протоколът от съдебното заседание е доказателство за извършените процесуални действия в това съдебно заседание. Касаторите не са искали поправка на протокола, поради което той се ползва с доказателствена сила за отразените в него процесуални действия, съгласно чл. 152 ГПК.
По изложените съображения не се налице наведените основания за допускане до касационен контрол. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски съобразно представените договори за правна помощ, в които е отразено, че са изплатени по 500 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба. На основание чл. 78, ал.8 ГПК следва да се присъди на ответната община юрисконсултско възнаграждение в същия размер съобразно чл. 9, ал.3 от Наредбата за минималният размер на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 395 от 29.03.2019 г. по гр.д.№ 142/2019 г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. Й. Д. и К. Т. Д..
Осъжда В. Й. Д. и К. Т. Д. да платят на А. Г. Б. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.
Осъжда В. Й. Д. и К. Т. Д. да платят на Д. Г. Р. и И. С. Р. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.
Осъжда В. Й. Д. и К. Т. Д. да платят на Община Варна юристконсулско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 500 лв.,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: