О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
София, 08.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4440/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Павел баня, представлявана от кмета Ст. Р., чрез процесуалния представител адв. К. Г., против въззивно решение № 240 от 13.07.2018 г. по в.гр.д. № 1108/2018 г. на Старозагорския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, като се твърди, че същото е постановено по непредявен иск. На следващо място, жалбоподателят сочи доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Иска се същото да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ Допустимо ли е в производство по иск за собственост върху имот, възстановен с влязло в сила решение на ОЗС- П. баня в полза на Община Павел баня по реда на ЗСПЗЗ и на основание картата на възстановената собственост да се признае, че част от този имот не е земеделска земя; че върху тази част може да тече придобивна давност върху земята и незаконните строежи, извършени от ищците; ищците да се признаят за собственици на тази част от имота по граници, очертани в скица- проект като за делбено дело, без тези граници да са посочени в исковата молба. 2/ В кой момент имот, находящ се извън регулацията на населеното място по план от 1950 г. и 1988 г., ще се превърне в имот за задоволяване на жилищни потребности на лице, което към този период не е собственик на имота и не представя доказателства да е закупило имота от неговия собственик. 3/ След като картата за възстановената собственост, изготвена на основание ЗСПЗЗ и правилника за приложението му е влязла в сила и на общината е признато право на собственост върху имота в неговата цялост като земеделска земя, и не е имало оспорване на тази карта от ищците в частта на претенцията им за част от имота, от кой момент за тях ще тече придобивна давност: от влизане в сила на картата за възстановена собственост; от влизане в сила на решението, с което общинската служба по земеделие възстановява и признава правото на собственост на общината; от датата на влизане в сила на решението по ЗСПЗЗ; от приложението на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ; след отмяната на глава ІІ от ЗСГ. 4/ При наличие на влязло в сила решение на ОСЗ, с което на общината е признато право на собственост върху земеделска земя, възможно и допустимо ли е съдът в исково производство да отменя или изменя решението на ОСЗ за част от имота, предмет на претенцията, и сам съдът да определя дали тази част от имота е земеделска земя или част от дворищен имот за задоволяване на жилищни нужди, като се има предвид, че: отмяна или изменение на решение, постановено от ОСЗ може да стане в исково производство, образувано по ред, определен в ЗСПЗЗ и в срокове, посочени в този закон /който срок за обжалване е изтекъл преди образуване на настоящото исково производство/; че картата на възстановената собственост е влязла в сила и не може да бъде изменяна по отношение на имоти, признати за собственост на посочените в решението лица; че очертаването на границите на тази част от имота, която е предмет на иска, вече ще представлява площ извън целия имот и няма да има самостоятелен номер по КВС, както и че ищците, претендиращи право на собственост върху тази част не са били негови собственици към момента на коопериране на земята в ТКЗС или други образувания. 5/ Допустимо ли е съдебно решение, с което съдът очертава границите на имот, за който ищците претендират да са собственици на идеални части спрямо общата площ на имота. Според жалбоподателя, така формулираните въпроси осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тях не е налице трайна съдебна практика. Позовават се и на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Ю. С. М., А. Ю. М., С. Ю. М. и Н. Ю. М. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на решението до касационна проверка по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 4 от 05.01.2018 г. по гр.д. № 2476/2017 г. на Районен съд- Казанлък в частта, с която се признава за установено по отношение на Община Павел баня правото на собственост на ищците, вместо което е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Община Павел баня, че Ю. С. М., А. Ю. М., С. Ю. М. и Н. Ю. М. са собственици на основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с площ 462 кв.м, представляващ 462/4459 ид. части от имот № ….. по КВС на [населено място], с начин на трайно ползване- ливада, реално представляващ петоъгълник с неправилна форма, очертан в черен цвят, заключен между б. А-Б-В-Г-Д-Е-А по приложената комбинирана скица от допълнителното заключение на вещото лице от 05.06.2018 г., представляваща неразделна част от решението, ведно с реално построените в имота жилищна сграда № ….. с площ 75 кв.м, жилищна сграда № ….. с площ 16 кв.м , сграда № …..- сграда с друго предназначение с площ 10 кв.м и сграда № ….. – сграда с друго предназначение с площ 22 кв.м., и е потвърдено решението на районния съд в останалата му част/ ?/.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният имот е бил заснет в кадастрален план на селото, одобрен през 1950 г. с пл.№ ….. , а в следващия кадастрален план, одобрен през 1988 г. – с пл.№ ….. , като и по двата плана е бил извън регулация, записан на физическо лице- наследници на М. Д.. Ищецът Ю. М. е закупил имота с неформален договор през 1978 г. и оттогава упражнява фактическа власт върху него заедно със семейството си с намерение да го придобие по давност. Имотът е застроен с жилищни и други сгради, като строителството е осъществено преди 1988 г. Макар и извън регулация, е имал селищен характер, върху него не е било установено кооперативно земеползване, поради което не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Упражнявайки косвен съдебен контрол върху решение № 13 от 08.05.1996 г., с което Общинска служба ”Земеделие” – П. баня е възстановила на Община Павел баня правото на собственост върху ливада с площ 4.459 дка в м.” Ю.”, съставляваща имот № ….. по картата на землището на [населено място], в границите на който попада процесния имот, съдът е приел, че същото е незаконосъобразно и не е породило реституционно действие, тъй като по преписката общината е заявила за възстановяване отчужден имот от 1 дка и не са представени доказателства процесният имот да е бил общинска собственост. Посочил е, че когато имоти или части от тях, застроени с жилищни или стопански сгради, или използвани като дворни места, са останали извън регулация, или са били изключени по реда на ПМС 216/61 г. са запазвали селищния си характер, и ако собствениците на такива места не са били членове на ТКЗС и земите им не са били отнети фактически, те са запазили правата си върху тях. По отношение на такива земи забраната на чл. 86 ЗС не намира приложение. При действието на ЗСГ ищците не са могли да придобият правото на собственост по давност, с оглед забраната на чл. 29 във вр. с чл. 28 от този закон, но след отмяната на глава ІІ от ЗСГ- ДВ бр. 21/1990 г. те са упражнявали фактическа власт за себе си за срок по – дълъг от 10 години, поради което се легитимират като собственици на имота на оригинерно основание.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. Същите не кореспондират със събраните по делото доказателства и с направените въз основа на тях фактически и правни изводи, обусловили уважаване на предявения иск.
Първият въпрос отразява тезата на касатора, че след като процесният имот е бил извън регулация, то той представлява земеделска земя и за него е приложима разпоредбата на чл. 86 ЗС. В редица свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и по отношение на такъв имот забраната на чл. 86 ЗС за придобиване по давност не се прилага. В този смисъл напр. решение № 197 от 10.05.2011 г. по гр.д. № 430/2010 г. на І г.о., решение № 380 от 04.08.2010 г. по гр.д. № 110/2009 г. на І г.о., решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 3255/2008 г. на І г.о., решение № 338 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 27/2011 г. на ІІ г.о. и др. По настоящото дело е безспорно установено, че недвижимият имот, предмет на спора за собственост, е част от имот пл.№ 761, заснет в кадастралния план от 1950 г. и записан на името на физическо лице. При липса на доказателства върху имота да е било установено кооперативно земеползване по силата на ПУ на ТКЗС, да е одържавяван или фактически отнет от държавата или ТКЗС от неговия собственик, както и с оглед на обстоятелството, че процесния имот е бил заснет като самостоятелен и в следващия кадастрален план от 1988 г., записан в разписния лист отново на името на физическо лице, само поради това, че с регулацията от 1950 г. имот пл.№ ….. е разделен на две реални части, едната от които /процесната/ е останала извън регулация, не може да се направи обоснован извод, че тази част попада под действието на чл. 86 ЗС или подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Вторият въпрос не е от значение за изхода на делото, защото необходимостта от преценка дали собственикът на имота е запазил правото си на собственост в реални граници, тъй като имотът е бил застроен със жилищни и стопански сгради, предполага доказателства за това, че същият е бил член на ТКЗС, каквито по настоящото дело не са събрани.
Останалите въпроси са правно неясни и неточни, тъй като не отчитат различията между прекия и косвения съдебен контрол върху административните актове, както и обстоятелството, че съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК в правомощията на гражданския съд е упражняването на косвен съдебен контрол за валидността и материална законосъобразност върху реституционното решение. В резултат на осъществяването му съдът може да зачете или да не зачете породените от него гражданскоправни последици, които обуславят съществуването или несъществуването на претендираното с иска материално право, без това да означава, че изменя или отменя административния акт. По приложението на цитираната законова разпоредба има създадена трайно установена съдебна практика, която изключва необходимостта от допускане на въззивното решение до касационно обжалване, за да се даде отново отговор на тези въпроси.
Последният въпрос също не е обуславящ изхода на делото. Макар и непрецизен, диспозитивът на въззивното решение не оставя съмнение, че ищците са признати за собственици на реална част с площ 462 кв.м от имот № ….. по КВС на [населено място], границите на която са определени графично в скица към заключение на вещото лице.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателят Община Павел баня следва да заплати на всеки от ответниците по касация на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на по 500 лв., съобразно заявеното с отговора на касационната жалба искане за присъждането им и представените 4 бр. договори за правна защита и съдействие, доказващи плащане на договореното възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 240 от 13.07.2018 г. по в.гр.д. № 1108/2018 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Павел баня да заплати на Ю. С. М., А. Ю. М., С. Ю. М. и Н. Ю. М. по 500 лв./ петстотин лв./ на всеки от тях, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: