О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 30.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 325 /2020 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Б. П. против решение № 4036 от 05.06.2019 г. по гр.д.№ 12543/2018 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 206132 от 01.09.2017 г. по гр.д.№ 25608/2010 г. на Софийски районен съд, с което е допусната съдебна делба на жилище с идентификатор…………., находящо се в [населено място], [улица], ет.2 в сграда с идентификатор ……………., заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворно място с площ 329,40 кв.м. / по скица 333 кв.м./, съставляващо ПИ с идентификатор …………..между съделители и квоти, както следва: за Н. Б. П. – 9/12 ид.ч., за А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. – по 1/12 ид.ч. Отхвърлен е иска за делба на гарсониера, находяща се на петия етаж в същата жилищна сграда, със застроена площ 35 кв.м., състояща се от кухня, дневна антре и санитарен възел.
В касационната жалба, подадена от П. се прави оплакване за нищожност на съдебното решение поради факти, изложени в сигнал до Вътрешна сигурност на МВР, касаещи отношенията между страните и останалите етажни собственици.
В жалбата, подадена от пълномощникът й адв.И. М. се прави оплакване за неправилност на решението поради необоснованост на изводите, че касаторката не е придобила по давност идеалната част на брат й, въпреки представеният нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка и обстоятелството, че тя е живяла в имота, а брат й и наследниците му са възприемали този факт и не са се противопоставили. Затова счита, че не е било необходимо, касаторката да демонстрира намерение за своене пред брат й и наследниците му по отношение на втория етаж, тъй като той е живял със семейството си на таванския етаж и се е знаело, че втория етаж е за нея и не се е противопоставял на това. Наведено е оплакване за противоречие с материалния закон – чл. 115 и чл.116 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, тъй като давността й не е нито спирана, нито прекъсвана до изтичането й. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като от приключване на съдебното дирене до постановяване на решението от РС е изминал период от четири години и шест месеца, период през който има нови факти, които въззивната инстанция е отказала да съобрази – конкретно това, че третото лице Т. Г., на която ответникът Б. Т. е продал гарсониера на таванския етаж с приемо-предавателен протокол от 15.06.2015 г. е признала правата на касаторката, но въззивната инстанция е отказала да приеме този протокол.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, като е формулирала чрез пълномощника си два въпроса, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулираните въпроси са следните: 1. „Когато семействата на брат и сестра живят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта, един от които е собственост на сестрата на основание наследство и покупко-продажба на идеална част и това е известно на брата и неговото семейство, необходимо ли е сестрата изрично да демонстрира, че жилището е нейно, като сменя бравата и ключовете на входната врата и слага надпис на вратата, при положение, че семействата са много близки, децата играят заедно и непрекъснато някой влиза от едно от двете жилища, като семейните празници се празнуват винаги от всички заедно?” 2. „Може ли да се смята за жилищен обект таванско помещение с размери на гарсониера и санитарен възел, годно за живеене, но неузаконено, което не е пречка това жилище да бъде продадено и отдадено под наем на трето лице?”.
Ответниците по касация А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. оспорват жалбата и допускането до касация. Считат, че решението кореспондира на доказателствата по делото и е обосновано. Молят да не се допуска касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и не е обосновано значението им за развитието на правото, не се твърди и обосновава наличие на противоречива или неправилна съдебна практика, която да се уеднакви, няма и непълнота в закона.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
От А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. е предявен иск за делба на жилище с идентификатор ………….., находящо се в [населено място], [улица], на втори етаж, заедно с едно мазе при описани съседи, 1/4 ид.ч. от таванските помещения, заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворното място. С отговорът на исковата молба, ответницата Н. П. /сега касатор/ е поискала да се включи в делбата и таванското помещение, преустроено в гарсониера. По отношение на втория етаж, се е позовала на прехвърлителна сделка от майка си за 1/2 ид.ч. и придобивна давност за частта на брат си.
По делото е установено следното: С н.а. № …, т…./17.02.1966 г. съпрузите Б. и Б. Т. купуват жилището на втория / първи надпартерен/ етаж, 1/4 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел … от кв…. по плана на ІІІ-та извънградска част на [населено място], като в забележка към акта е добавено, че предмет на покупката е и конкретно мазе при описани граници и 1/4 ид.ч. от таванските помещения. Със заявление по чл. 56, ал.2 З. /отм/ на 10.11.1973 г., Б. и Б. Т. отстъпват на сина си Г. право да надстрои притежаваното от тях таванско помещение и 1/4 от останалите тавански помещения. Няма доказателства за разпределение на таванските помещения и за учредяване право на надстрояване от останалите съсобственици на дворното място. Представен е позволителен билет от 05.12.1973 г. и одобрен проект от 28.11.1980 г. Общият наследодател Б. Г. Т. е починал на 30.12.1083 г. и е оставил преживяла съпруга Б. и деца Г. и Н.. Синът Г. е починал на 10.07.2000г. и е оставил за свои наследници ищците А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т.. С н.а. № …,т…. от 06.07.2001 г., касаторката Н. П. е призната за собственик по давност на 1/4 ид.ч. апартамента на втория / първия надпартерен/ етаж, 1/4 от общите части на сградата и от дворното място. Този нот. акт е оспорен от ищците. С н.а. № …, т. …../07.04.2009 г. Б. Т. дарява на касаторката Н. П. своята 1/2 ид.ч. от апартамента на втория /първия надпартерен/ етаж, ведно с избено помещение, 9/10 ид.ч. от друго избено помещение и 7/10 ид.ч. от дворното място. С н.а. № …,т….от 17.12.2002 г. наследниците на Г. Б. Т. – ищците А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. са признати за собственици на основание давност и наследство на гарсониера на пети етаж с площ 35 кв.м., състояща се от кухня, дневна, антре и санитарен възел при описани граници. Този нот. акт е оспорен от ответницата с отговора на исковата молба. С н.а. № …., т. …/20.12.2002 г. А. и М. Т. даряват на Б. Т. своите части от гарсониерата. Той я продава с н.а. № …, т. …. от 13.08.2010 г. на конституираната като трето лице-помагач Т. Д. Г.. Тази сделка е сключена след постъпване на исковата молба в съда на 03.06.2010 г. След приключване на съдебното дирене и преди постановяване на решението от РС е починала на 25.07.2016 г. Б. Т..
От свидетелските показания се установява, че Н., майка й и семейството й са живели в жилището на втория етаж, а семейството на сина Г. – в гарсониерата на петия етаж, като и Г. е имал неограничен достъп в жилището на втория етаж, а майката Б. е имала достъп до тавана. Когато Г. се разболял, майка му се грижела за него на петия и на втория етаж. След смъртта на Г., в жилището на петия етаж живял сина му Б. Т. с приятелката си докато го продаде през 2010 г. Отношенията между страните и между брата и сестрата били добри. Не се установява наследниците на Г. да са имали претенции да ползват втория етаж или да претендират обезщетение за него.
РС е приел, че Н. П. не е придобила по давност 1/4 ид.ч. от апартамента на втория етаж, наследена от брат й Г., защото той не е спирал да използва имота и да има свободен достъп до него. Съдът се е позовал и на декларациите, подавани по ЗМДТ, Б. Т. е декларирала наследствените части от имота. По отношение на гарсониерата на таванския етаж, съдът е приел, че Г. Т. и съпругата му са станали собственици на основание отстъпеното право на строеж на основание чл. 56, ал.2 З. /отм/ Съдът е приел, че нотариалното удостоверяване правото на собственост било излишно предвид отстъпеното право на строеж, като не е коментирал, че учредителите са притежавали само 1/4 ид.ч. от правото на собственост от терена и от тавана и няма данни и останалите съсобственици да са учредили право на надстрояване.
Въззивният съд е потвърдил решението на РС. Приел е, че Н. П. не е демонстрирала намерението си за своене на втория етаж пред брат си и наследниците му и не е упражнявала давностно владение. Позовал се е на това, че данъчните в декларации, подадени от майката Б. Т. и Н. П. имота е деклариран като съсобствен с Г., респективно с наследниците му въпреки, че първоначалната декларация на П. не е налична, но в последващата от 2000 г. били записани наследниците на брат й. Едва през 2008 г., П. декларирала целия имот. По отношение на гарсониерата, съдът е приел, че е придобита в собственост от съпрузите Г. и А. Т. на основание отстъпеното право на строеж, а Н. П. няма никакви права върху нея.
Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос, но в преформулиран в следния вид: когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици. Този въпрос е свързан с фактите по делото и с мотивите на въззивната инстанция. По него няма съдебна практика до колкото хипотезата е по специфична, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Въпросът касае само частта от решението на окръжният съд, с която е потвърдено решението на РС, в частта му, с която е допусната съдебна делба и само в тази част се допуска касационно обжалване.
По вторият въпрос, съдът намира, че не следва да допуска касационно обжалване. За преустройството и надстрояването на гарсониерата на таванския етаж, общите наследодатели на страните са дали съгласие в заявлението по чл. 56, ал.2 З. /отм/. Макар че всички съсобственици не са изразили съгласие по чл. 56 З./ отм/, т.е. не са учредили право на строеж, по делото е установено, че от изграждането на гарсониерата в нея са живели само Г. Т. със семейството си, а след неговата смърт наследниците му са се снабдили с нот. акт по обстоятелствена проверка, с който са признати за собственици на основание давност и наследство, двама от сънаследниците са се разпоредили в полза на третия с идеалните си части, а след това той го продали. Изложеното сочи на упражняване на фактическа власт върху гарсониерата с намерение за своене, демонстрирано и чрез правни действия и потвърждава изводите на нотариуса. Без значение за този извод е обстоятелството дали гарсониерата е законен строеж и дали е узаконена щом не е постановено премахването й. Затова вторият въпрос не определя изхода от спора и по него не се допуска касационно обжалване. Този въпрос касае частта от решението на окръжният съд, с което е потвърдено решението на РС, с което не е допусната делба на гарсониерата. В тази част не се допуска касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4036 от 05.06.2019 г. по гр.д.№ 12543/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с което е потвърдено решение № 206132 от 01.09.2017 г. по гр.д.№ 25608/2010 г. на Софийски районен съд, с което е допусната съдебна делба на жилище с идентификатор ……….., находящо се в [населено място], [улица], ет.2 в сграда с идентификатор …………, заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворно място с площ 329,40 кв.м. / по скица 333 кв.м./, съставляващо ПИ с идентификатор ………… между съделители и квоти, както следва: за Н. Б. П. – 9/12 ид.ч., за А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. – по 1/12 ид.ч. по касационна жалба, подадена от Н. Б. П..
Указва на касаторката да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в допуснатата част по същество в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4036 от 05.06.2019 г. по гр.д.№ 12543/2018 г. на Софийски градски съд, в останалата обжалвана част, с което е потвърдено решение № 206132 от 01.09.2017 г. по гр.д.№ 25608/2010 г. на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на гарсониера, находяща се на петия етаж в същата жилищна сграда, със застроена площ 35 кв.м., състояща се от кухня, дневна антре и санитарен възел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: