О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
София 19.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4774/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. Б. чрез нейния пълномощник адв. Г. против въззивно решение № 1755 от 09.07.2018 г. по гр.д. № 616/2017 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е назначил служебно повторна съдебна експертиза за установяване автентичността на приложеното по делото саморъчно завещание, като не е съобразил, че това доказателствено искане е било преклудирано. На следващо място, че не е обсъдил събраните по делото доказателства и не е изложил мотиви във връзка със заявеното от жалбоподателката възражение за придобиване на имота по давност.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1. След като в първата инстанция е изслушана и приета неоспорена съдебно- почеркова експертиза, допустимо ли е такава да бъде допусната повторно и не е ли налице преклузия. 2/ Какви са правните последици от това, че едно завещание, включително датата, е написано с един химикал, а подписът- с друг. По този начин не се ли поставя под съмнение датата на завещанието. 3/ Чия е доказателствената тежест относно оспорване на обстоятелство, вписано в нотариалните актове, че се предава едновременно с нотариалния акт и владението върху имота. 4/ След като ищцата не твърди, че е владяла имота през периода, за който ответницата претендира да е текла придобивна давност, следва ли да бъде обсъден въпросът кой е владял имота, и допустимо ли е да се игнорират показанията на свидетелите, които твърдят, че са виждали купувачката и че е имало нейна табела. 5/ Допуснато ли е процесуално нарушение, когато погрешно са възприети като такива в полза на ответницата признания за неблагоприятни факти от праводателката й, а всъщност те са представени и на тях се позовава ищцата. 6/ Допустимо ли е да се приема за признание на неблагоприятни факти на праводателката на ищцата нейната защитна теза по друго дело. Твърдението е, че по тези въпроси не е налице съдебна практика.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация Н. Р. К. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени конкретни основания за това.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 8232 от 11.11.2016 г. по гр.д. № 10 848/2012 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на Г. И. Б., че Н. Р. К. е собственик на апартамент № …., находящ се в [населено място],[жк], [улица]/ Бивша „Ц. П.”/, [жилищен адрес] състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения с обща площ 69.54 кв.м, заедно с 3.32 % ид. части /а по документ за собственост на праводателката С. П.- 3.82 % / ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, и на основание чл. 108 ЗС Г. И. Б. е осъдена да предаде на Н. К. владението върху този имот.
По делото е установено от фактическа страна, че процесният недвижим имот е бил собственост на С. Д. П.. Тя е починала на 27.06.2005 г. и е оставила за наследници по закон братя и сестри и техни низходящи – чл. 8 ЗН.
Със саморъчно завещание от 01.12.1999 г., обявено с протокол от 05.07.2005 г. и вписано в службата по вписванията, С. П. завещала на Н. Р. К. цялото свое движимо и недвижимо имущество, в това число и процесния апартамент.
С нотариален акт № …., т. …., дело № …. от 08.07.2005 г. наследниците по закон на С. П. – Г. В. К., В. Р. Д., Г. Д. М., Г. Д. М., Т. Р. М., Д. Р. Д., Г. Р. Д. и Т. Д. Г. продали на К. Г. К. този апартамент.
С нотариален акт № …., т. …., дело № …. от 14.07.2005 г. К. Г. К. продал жилището на А. Т. С..
С нотариален акт № …, т. …, дело № …. от 24.06.2010 г. А. С. продала апартамента на В. Н. И.. От своя страна тя прехвърлила жилището чрез договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № …, т. …., дело № …. от 20.07.2010 г. на ответницата Г. И. Б..
За установяване автентичността на саморъчното завещание с дата 01.12.1999 г. пред първоинстанционния съд е била назначена съдебно- графическа експертиза. След проведено сравнително изследване на ръкописния текст на завещанието и подписа в него с използваните като сравнителни образци от почерка и подписа на С. П. две бележки, вещото лице е достигнало до извод, че ръкописният текст и подписът в завещанието са изпълнени от едно и също лице. Пълномощникът на ответницата е оспорил авторството на сравнителния материал, поради което е била назначена допълнителна съдебно- графическа експертиза, изпълнена от друго вещо лице, на което е поставена задача да даде заключение, като изследва като сравнителен материал и други документи, които се намират в НОИ и МВР. В своето заключение вещото лице М. З. изрично е посочило, че като сравнителен материал е ползвало подписите на С. П., положени в заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани от 14.04.2000 г., които са изцяло с буквен строеж, което позволява сравняването му с ръкописния текст на завещанието. След проведеното изследване вещото лице е дало заключение, че подписът в завещанието е положен от С. П..
Първоинстанционният съд не е кредитирал заключенията на двете съдебно- графически експертизи, като е приел, че не е установено документите, послужили като сравнителен материал, да са написани и подписани от С. П..
С въззивната жалба ищцата Н. К. е релевирала оплакване за необоснованост на постановеното решение, като е твърдяла допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционният съд във връзка с оспорване на сравнителния материал. С оглед на това въззивният съд, като се е позовал на разясненията, дадени в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е назначил служебно повторна съдебно- графическа експертиза, при която е поставил задача на вещото лице да изследва намиращата се в МВР декларация от С. П. за издаване на документ за самоличност и след съпоставка с оспореното завещание да отговори налице ли е идентичност на почерка, и дали с оглед вида на подписа на завещателката може да се прави извод за авторството на текста.
Ползвайки тези документи, чийто произход е безспорен, вещото лице е дало заключение че текстът в завещанието е написан от лицето, положило и подпис върху него, както и че завещанието е написано и подписано от С. П..
При тези данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос относно възможността въззивният съд да назначи служебно повторна или допълнителна експертиза, когато такава е била приета пред първата инстанция и не е била оспорена от страните. Въпросът разрешен с указанията, дадени в т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. В случая въззивната жалба е съдържала обосновано оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с изготвяне на съдебно- графическата експертиза и в частност с разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване автентичността на сравнителните образци, послужили за изготвянето й, поради което е назначил служебно експертиза за установяване автентичността на саморъчното завещание, въззивният съд е процедирал в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС.
Следващият въпрос – относно значението на обстоятелството, че текстът на завещанието, включително и датата са написани с химикалена паста с един цвят, а подписът е изпълнен с химикалена паста с друг цвят, не е правен, а изразява тезата на жалбоподателката, че това различие поражда съмнение относно датата на съставяне на саморъчното завещание. Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва автентичността на завещанието, доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от него. Ако завещанието отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН, както е в случая, но се оспорва с твърдението, че е антидатирано, установяването на това обстоятелство е в тежест на оспорващата страна, която, за да проведе успешно това оспорване, следва да ангажира такива доказателства, които изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената от завещателя датата. В този смисъл решение № 207 от 21.01.2016 г. по гр.д. № 1381/2015 г. на ВКС, І г.о.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по останалите въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В частта, в която материализира волеизявленията на страните по сделката, нотариалният акт има характер на частен документ и като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В този смисъл е трайната практика на ВКС. Това е сторил и въззивният съд, като е преценявал волеизявленията, обективирани съответно в нотариален акт № …., т. …., дело № …. от 20.07.2010 г. и нотариален акт № …., т. …, дело № …./24.06. …. г. за предаване на владението от продавача на купувача в деня на подписване на нотариалните актове с оглед събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. Н.. Съдът е преценил показанията на същия досежно това кое лице и от кой момент е упражнявало фактическа власт върху жилището за общи, неконкретизирани, основани на предположения, поради което е направил извод, че въз основа на тях не може да бъде направен несъмнен извод за непрекъснатост на владението, следващо поредността на извършените с имота разпоредителни сделки, а оттук- че са били налице предпоставките на чл. 82 ЗС за присъединяване към владението на жалбоподателката това на предходните праводатели.
Четвъртият въпрос няма характер на правен, а представлява оплакване за необоснованост на изводите на въззивния съд, направени въз основа на показанията на посочения по- горе свидетел.
Въпроси №№ 5 и 6 са неотносими към изхода на делото. Изрично в мотивите си въззивният съд е посочил, че волеизявленията на А. С., съдържащи се в отговора на исковата молба по друго дело, не могат да се кредитират като признание за неблагоприятни за страната обстоятелства и въз основа на тях да се обосновават изводи относно упражняваната върху имота фактическа власт, тъй като С. не е страна по настоящото дело. Изводите му по същество на спора не са основани на тези изявления.
В обобщение на изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Следва да се посочи, че в касационната жалба и в изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържа мотивирано изложение за наличието на някой от специалните критерии по чл. 280, ал.1. Твърдението, че по поставените въпроси не е открита съдебна практика не е достатъчно да обоснове извод, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разрешаването им се основава на принципни положения, които са изяснени в съдебната практика.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателката Г. Б. следва да бъде осъдена да заплати на Н. Р. К. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500 лв., съобразно заявеното в отговора на касационната жалба искане за присъждането им и представения към него Договор за правна защита и съдействие серия А № 733391 от 19.10.2018 г., доказващ плащането им.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1755 от 09.07.2018 г. по гр.д. № 616/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. И. Б. да заплати на Н. Р. К. разноски по делото пред ВКС в размер на 500 /петстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: