О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
София, 25.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3785 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. Г. против решение № 355/07.12.2017 г. по гр.д.№ 458/2017 г. на Врачански окръжен съд, с което са потвърдени решение № 192 от 30.03.2016 г. и допълнително решение № 783/27.02.2017 г. и двете постановени по гр.д.№ 3666/2015 г.
С потвърденото основно решение на РС е допусната съдебна делба на три земеделски имота, възстановени с решение № 243Б от 26.12.1973 г. на наследници на Т. Ц. Г., както следва: нива от 4,624 дка, съставляваща имот …., нива от 23,00 дка., съставляваща имот …. и лозе от 0,871 дка., съставляващо имот …., всички в землището на [населено място] при квоти: 12/36 ид.ч. за С. Х. И., 9/36 за касаторката П. В. Г., 3/36 за Д. Ц. Л., 6/36 за И. Ц. Т. и по 2/36 ид.ч. за М. Д. Б., И. Д. Н. и Г. Д. С..
С потвърденото допълнително решение е отхвърлен на основание чл. 341, ал.2 ГПК иска за делба по отношение на дворно место с площ 4 700 кв.м., съставляващ УПИ …. от кв. …. по плана на Г. П., [община], [улица] между същите съделители.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 75, ал.2 ЗН, защото в делбата е участвала съделителка, която не е наследник на общия наследодател и не са участвали лица, които са негови наследници, за неправилно прилагане на нормата на чл. 10, ал.1 ЗН, за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 341, ал.2, 345 и чл. 266 ГПК и за необоснованост на решенето, тъй като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е посочено, че следва да се допусне касационно обжалване по осем въпроса, свързани със задължението на съда да обсъди всички доказателства, относно индивидуализацията на имот, за който се иска включване в делбената маса от ответник по иск за делба, относно това има ли права от наследството наследник на общия наследодател, ако прекия му наследодател не е наследник на общия. Формулирани са и следните въпроси: 1/ при направено искане за допускане на СТЕ чрез която да се извърши точната индивидуализация на недвижим имот, чието включване в делбата се иска, следва ли съдът да допусне такава, за да бъде изяснено правото на съсобственост върху този имот предвид това, че е направено в срок искане по чл. 341, ал.2 ГПК; 2/ ако имота, чието допълнително включване се иска е съсобствен между наследодателя и трето лице, следва ли този имот да се включи в дебената маса и да се приложи чл. 345 ГПК; 3/ при направено искане за включване и на други лица в делбеното производство, невключването им води ли до нищожност на постановеното съдебно решение; 4/ За приложението на чл. 195, ал. 1, пр.2 ГПК. По тези въпроси се твърдят основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
За да допусне съдебна делба на трите земеделски имота, възстановени с решение № 243Б от 26.12.1973 г. на наследници на Т. Ц. Г., починал на 28.12.1978 г., съдът е съобразил, че той е имал три деца Н., П. и Ц., наследниците на които наследяват по коляно по 1/3 ид.ч. Дъщерята Н. е починала на 14.02.1992 г., като нейни наследници са съпругът и В. и дъщеря й П. / касаторката/, съгласно чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗН. В. е починал след съпругата си, с която е сключил гр. брак през 1959 г. и по пътя на наследствената трансмисия наследява всички придобити от нея права, включително и дела и от имотите, останали в наследство от баща и Т. Г.. Без значение е че земеделските земи са възстановени след смъртта на Н., тъй като тя наследява баща си на основание чл. 5, ал.1 ЗН, като възстановените имоти се считат новооткрито наследство, но не се променя момента на откриване на наследството и реда на наследяване. Съдът е формирал този извод като се е позовал на ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВС. Съгласно т.2 от същото, „кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН”. Нормата на чл. 1 ЗН определя смъртта като момент на откриване на наследството и към този момент се определя кръгът от наследници, като с съобразява и правилото на чл. 10, ал.1 и ал.2 ЗН. В съответствие със съдържанието на чл. 9а ЗН и с разясненията, дадени в т.1 от същото тълкувателно решение, съдът е приел, че нормата на чл. 9а ЗН е неприложима, тъй като от брака си с В., Н. има деца – касаторката П.. Законът изрично посочва, че не наследяват наследниците на последващ съпруг, с който наследодателят не е имал деца от брака си с него. В случая В. наследява съпругата си Н. включително и придобитият по наследство от баща и дял от земеделските земи на основание чл. 9, ал.1 ЗН заедно с дъщеря им П., която наследява на основание чл. 5, ал.1 ЗН при равни права по пътя на наследствената трансмисия. Наследеният от него дял от 1/6 ид.ч. се разпределя между двете му деца П. и Д.. Затова участието на Д. в делбеното производство е било задължително, тъй като тя е съсобственик, придобил права по наследяване по закон.
Тъй като въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика – ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВС, т. 1 и 2, не се допуска касационно обжалване по въпроса „има ли права от наследството наследник на общия наследодател, ако прекия му наследодател не е наследник на общия„ и по въпроса за приложението на императивната норма на чл. 9а ЗН, който правилно е прието, че е неприложим. Затова е неотносимо към спора Р № 689 от 28.12.2005 г. по гр.д.№ 267/2005 г., І гр.о., на което се позовава касаторката.
Втората група оплаквания в касационната жалба са свързани с формулирания въпрос „при направено искане за включване и на други лица в делбеното производство, не включването им води ли до нищожност на постановеното съдебно решение”. Съгласно чл. 75, ал.2 ЗН, делбата е нищожна ако в нея не е участвал съделител. Нищожността на делбата няма отношение към нищожността на съдебното решение. То е действително дори делбата да е нищожна. За нищожността на делбата е съществено дали е участвал наследник, който е следвало да участва, а не дали е участвало лице, което съделител е считал, че трябва да участва. Така формулиран въпроса не съставлява основание за допускане до касация, тъй като не е нарушена императивна правна норма, а и решението не противоречи на съдебната практика. Съдилищата по същество са съобразили, че Ц. Т. Г. е починал преди баща си и негов наследодател Т. Ц. Г.. Съгласно чл. 10, ал.1 ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него се наследяват само от неговите низходящи. В случая важи казаното по-горе, че възстановените земеделски земи са новооткрито наследство, но не се променя момента на откриване на наследството, посочен в чл. 1 ЗН и кръгът наследници, посочен м чл.5-9 и чл. 10 ЗН. В случая преживялата съпруга на Ц. Т. Г. не наследява свекъра си Т. Г., защото съпругът й е починал преди баща си. Затова и нейните деца от втория й брак не наследяват дял от имотите на Т. Г.. Тъй като те не са съсобственици, не конституирането им не води до нищожност на делбата, а поставеният въпрос е ирелевантен за производството, тъй като отговорът му не се отразява на изхода от спора. Съдебното решение не е постановено в противоречие с ПП-4-64, според т.1 от което в делбеното производство под страх за нищожност на делбата следва да участват всички съсобственици.
Третата група въпроси са свързани с това, че с допълнителното решение е отхвърлен иска за делба по отношение на дворно место от 4700 кв.м. в [населено място], съставляващ УПИ …. от кв. …. За този имот е представена скица, от която е видна идентификацията му. Тя е посочена и от касаторката, която е поискала включването му в делбената маса на основание чл. 341, ал.2 ГПК в установения срок. Не е допусната делба на този имот с мотив, че не е доказано правото на собственост за наследодателя на страните. В скицата е отразено, че въз основа на разделителен протокол от 23.03.1946 г., имота е записан в разписната книга към плана на Г. Ц. Г. и Т. Ц. Г.. По делото няма доказателства, от които да може да се направи извод дали второто посочено лице е наследодателя предвид разликата във фамилните имена. Другото посочено лице Г. Ц. Г. не е между лицата, участващи в производството.
Съгласно чл. 341, ал.1 т.2 ГПК, в делбеното производство, което е особено исково, може за наследствените имоти да се представи само удостоверение или други писмени доказателства, т.е. делбата може да се допусне и извърши само въз основа на доказателства, индициращи правото на собственост на наследодателя. Това е така, защото съдебното решение има действие само между страните и не обвързва други лица освен правоприемниците, придобили права в хода на процеса или след това. Скицата е извлечение от регулационен план съдържа графична част, която отразява как е заснет имота в плана и словесна част, която отразява кога и с коя заповед е одобрен планът и на кой е записан имота в разписната книга към плана. В случая такава скица е представена по делото. Тя е извлечение от действащ и единствен план, одобрен със заповед от 1907 г. Имената на лицата, посочени в нея обаче са различни от това на наследодателя, а и сочат на наличие на съсобственост с трето лице без да може да се установи при какви квоти са били съсобственици. Посочен е документ, който легитимира посочените лица като собственици, който обаче не е представен от касаторката въпреки дадените й указания. Затова като не е допусната делба на този имот, съдът не е нарушил т. 4 от ПП-4-64, на което се позовава касаторката и по въпроса за приложението на чл. 345 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване.
За изясняване на собствеността и правата на съсобствениците, съдът не назначава СТЕ, тъй като тези въпроси са правни и не са необходими специални знания на експерти. Затова неназначаването на СТЕ не сочи на нарушение на съдебната практика, касаеща редовността на исковата молба и нормата на чл. 195, ал.1 изр. 2 ГПК.
Неприложима към настоящия спор е представената съдебна практика, касаеща недопустимостта на производството по отмяна, когато делбата е нищожна, в който случай защитата е чрез предявяване на нов иск за делба. Настоящото производство не е за отмяна, а в делбата, предмет на настоящия спор участват всички съсобственици.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 355/07.12.2017 г. по гр.д.№ 458/2017 г. на Врачански окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. В. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: