О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 26.03. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4034 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № ІІІ-67 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 737/2019 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение № 795 от 09.04.2019 г. по гр.д.№ 3460/2018 г. на РС-Бургас, с което е признато за установено по отношение на Л. Н. Т. и Н. Т. Т., че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от следните недвижими имоти: първият етаж от сграда с идентификатор ………….. по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], построена в П……………., със застроена площ 108 кв.м., и е отхвърлен иска за втория етаж от същата двуетажна сграда, съставляващ реално самостоятелен обект жилище/ апартамент.
Подадена е касационна жалба от И. Т. Т., който обжалва решението в частта, с която е потвърдено решението в частта, с която е отхвърлен иска за втория етаж. В касационната жалба, той прави оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на процесуалните правила, защото съдът не е изложил последователни и логични мотиви относно това, защо приема, че втория етаж от сградата не е предмет на саморъчното завещание, оставено от баща му и за необоснованост на този извод.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението поради нарушение на правилата на логиката и основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК – противоречие със съдебната практика, изискваща, когато завещанието е неясно, да се тълкува волята на завещателя, като са определени и правила за това.
Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като съдът е формирал извода, че предмет на завещанието е само магазин-фурна и закусвалня, които са разположени на първия етаж от съдържанието на завещанието, като е съобразил, че втория етаж е самостоятелен обект на правото на собственост – жилище и не е налице нелогичност на този извод. По въпросът за необходимостта от тълкуване съдържанието на завещанието при спор относно предмета му, счита, че съдът се е съобразил с практиката и е формирал извода на база събраните доказателства, а цитираните решения касаят друг въпрос относно това дали завещанието е универсално или е завет.
Ответникът Н. Т. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено, че ищецът И. Т. Т. и ответниците Л. Н. Т. и Н. Т. Т. са наследници на Т. И. Т., починал на 20.08.2016 г. Прието е за безспорно, че той е бил собственик на 1/3 ид.ч. от сградите, с идентификатори сега ……….. и …………, отчуждени с решение № 952 от 30.07.1948 г. по ЗОЕТПНС като къща с фурна на [улица], първия етаж – фурна, втория – три стаи и кухня, застроени на 141,62 кв.м. За отчуждения имот е съставен А. № … от 14.11.1949 г., в който е описан по същия начин, като е добавено „фурна и жилище“. На основание ЗВСОНИ имота е деактуван през 1992 г. Общият наследодател Т. И. Т. е вписал в декларацията си по ЗМДТ на 11.05.1998 г. своята 1/3 ид.ч., като производствен търговски етаж от 134 кв.м., построен 1882 г., производствена пристройка на два етажа с разгърната застроена площ 94 кв.м. построена 1970 г., складова постройка, построена 1941 г. и жилищен етаж, построен 1882 г. с площ 134 кв.ч. Данъчната партида е за тези обекти. Със саморъчно завещание от 0105.2013 г. наследодателят на страните Т. И. Т. се е разпоредил с конкретно имущество, както следва: „За имота на [улица] да се раздели както следва: магазин-фурна, закусвалня, 1/3 част от нея да е на Н., заедно с брат си И. Т.. При завършване на новия строеж на мястото на фурната апартамента, който ще ми се полага при делбата със сестрите ми А. и И. да е за Н. с две спални и две тоалетни. Офисите, които ще ми се полагат при подялбата да се разделят по равно между синовете ми И. и Н..“ Не е спорно, че ново строителство не е реализирано, съществуват отчуждените, реституирани обекти. С договор за наем от 19.09.2016 г. Ищецът и ответника, заедно със сестрите на баща им са отдали под наем на търговско дружество първия етаж от сградата – магазин-закусвалня, фурна-пещ, коридор, умивалник, производствено помещение на ниво мецанин с площ 30 кв.м. и пристройката – производствен обект на две нива с площ 45 кв.м. Приетата от РС основна и допълнителна СТЕ установява, че процесният имот представлява сграда с идентификатор ………….., със застроена площ 108 кв.м., на два етажа с предназначение „еднофамилна жилищна сграда“, състояща се от първи жилищен етаж, включващ Фурна, заведение за обществено хранене /З./, както и от втори жилищен етаж, съставляващ жилище/ апартамент. Установено е, че двата обекта / етажи/ имат различни адреси. Фурната е на [улица], а апартамента – на [улица], на който е изпратена сметката от „В.“ АД.. Вещото лице е установило погрешно заснемане на имота в КК, изразяваща се в следното:. Стопанският етаж и жилището не са обособени като отделни обекти в КК, а са заснети като една двуетажна сграда, която е с предназначение – жилищно. На место обаче двата етажа представляват два напълно самостоятелни обекта, всеки от които е със самостоятелен вход. За фурната се влиза от [улица], като има и страничен вход за персонала. За жилищният етаж се влиза само от друг вход, в който е стълбището за втория етаж. Между фурната и етажа няма пряка връзка..
При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че саморъчното завещание /завет/ се отнася само за първия етаж, в който са разположени описаните обекти, но не обхваща втория жилищен етаж. В завещанието, наследодателят изрично е описал отделните обекти – магазин, фурна закусвалня. Не е описал жилището на втория етаж. При евентуалното строителство на местото на фурната е предвидил новопостроения апартамент да бъде за сина му Н. Т. /ответникът по делото/. Това строителство не е започнало и старата сграда не е съборена.
Не е налице очевидна неправилност на възивното решение, която да обоснове допускане до касация. Това основание е налице, когато решението страда в особено тежка степен на неправилност в една от трите й форми – нарушение на императивна правна норма, или превратно прилагане на закона, нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи процесуални принципи, установени н Конституцията и ГПК и такава степен на необоснованост на решението, при която от мотивите не следва формулирания диспозитив. Касаторът счита, че решението е очевидно неправилно, защото акта не е мотивиран при спазване правилата на формалната логика. Съдът не констатира подобен порок на решението Нормата на чл. 121, ал.4 от Конституцията изисква съдебните актове да бъдат мотивирани. Това изискване е доразвито в чл. 236, ал.2 ГПК. Обжалваното решение съдържа мотиви и от тях следва формулираният диспозитив. Изводът, формиран от въззивният съд кореспондира на съдържанието на завещанието, в което е описан обекта на разпореждане след смъртта на завещателя в полза на двамата му сина. Завещателят е съзнавал, че в сградата има различни самостоятелни обекти на собственост, видно от декларацията по ЗМДТ, подадена от него. Това описание отговаря и на фактическото положение на место, установено от СТЕ. Констатациите и изводите на вещото лице не са оборени. Показанията на разпитаната свидетелка, че завещателя казвал, че се прибира във фурната и я считал за жилище не могат да мотивират обоснован противен извод. Следователно въззивното решение съдържа мотиви и от тях следва формулирания диспозитив в отхвърлителната му част, поради което не е налице нарушение на конституционното изискване за мотивиране на съдебните актове, т.е. не е налице очевидна неправилност на решението.
Касаторът е навел и довод за допускане до касация поради това, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е разяснено, че дейността на въззивната инстанция е решаваща, т.е. тя разглежда спора по същество,, а не проверява изводите на първата инстанция. В случая въззивната инстанция е формулирала самостоятелни изводи, като накрая е посочила, че поради съвпадането им с изводите на първата инстанция, решението ще се потвърди. Така въззивното решение не е постановено в противоречие с този тълкувателен акт.
Второто наведено основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, разясняваща правилата, по които да се тълкуват завещанията, когато волята на завещателя е неясна. В конкретния случай саморъчното завещание съдържа описанието на обекта, предмет на разпореждане. От обстоятелството, че в него не е посочен жилищният етаж със самостоятелен вход, съставляващ самостоятелен обект на правото на собственост не следва, че то е неясно. Представените решения, на които се позовава касатора / Р № 22/02.06.2017 г. по гр.д.№ 3876/2014 г. ІІ, гр.о., Р № 855/11.12.2010 г. по гр.д.№ 497/2009 г.. изискват завещанието да се тълкува, като се изхожда не само от съдържанието му, но и от другите доказателства, като отделните клаузи да се тълкуват във връзка една с друга и всяка от тях да се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание, да се изследва дали завещаният имот е единствен, за да се направи извод, дали завещанието не е универсално. Тези въпроси обаче са неотносими към настоящия казус, защото е ясно, че освен завещаните обекти магазин-фурна и закусвалня, наследодателя е притежавал и идеална част от жилището на втория етаж от тази сграда, но не я е посочил в завещанието. Ясно е, че клаузата за разпределение на обекти от нова сграда, която би се построила на местото на фурната не поражда действие, защото фурната не е съборена, съществува, построена е 1882 г. и няма нов строеж. Тази клауза по никакъв начин не насочва към извод, че съществуващото жилище на втория етаж над фурната също е завещано на двамата братя, каквато е тезата на ищеца, сега касатор. Въпросът дали завещанието е универсално или завет не стои по настоящия спор. Той е относим към производства с претенция по чл. 30 ЗН, каквато не е предмет на настоящия спор. Следователно, възивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика, т.е. не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответницата по касация Л. Н. Т. следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски в доказаният размер с договорът за правна помощ 800 лв.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-67 от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 737/2019 г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. Т. Т..
Осъжда И. Т. Т. да плати на Л. Н. Т. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 800 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: