О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 30.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1828 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Монтана против решение от 29.11.2018 г. по гр.д.№ 230 / 2018 г. на ОС-Монтана, в частта, с която е отменено решение от 15.06.2018г. по гр.д. № 2086/ 2017 г.. на РС-Монтана и вместо това е признато за установено по отношение на Община Монтана, че „ТИ ЕЛ АЙ ДЖИ България” ЕООД, ЕИК 111583352 със седалище с. Безденица, община Монтана, ул. „Иван Каменов” № 16 е собственик на основание договор за покупко-продажба, оформен с н.а. № ….г. на нотариус Б. П. на дворно място от 2847 кв.метра, а по нот. акт 2754 кв. метра, съставляващо имот 141 по кадастралния план на [населено място], ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова постройка, три паянтови сгради и други подобрения, при граници на целия имот: от три страни улици, а от четвъртата страна-земеделска земя, от който 1968 кв.метра са включени в земеделски имот с № …., землището на [населено място], а останалата квадратура е включена в съседни земеделски имоти.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 2 и чл. 19 ЗСПЗЗ, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани доказателства и доводи на страните и за необоснованост на извода, че процесния имот не е земеделска земя и за него не се прилага чл. 19 ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е формулиран въпроса: следва ли второинстанционния съд с оглед задълженията си по чл. 12 ГПК, чл. 171 и чл. 172 ГПК, във връзка с чл. 236, ал.2 ГПК и чл. 235 ГПК да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, да обсъди всички доказателства и да постанови решението си въз основа на приетата от него фактическа обстановка. По този въпрос се твърди противоречие на съдебното решение със задължителната съдебна практика – т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация оспорва жалбата и доводите в нея, както и искането за допускане до касация по поставения въпрос, тъй като решението е съобразено с установените факти по спора и със задължителната съдебна практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
С н.а. № ….г. на нотариус Б. П., ищцовото дружество е купило от П. И. Ц. дворно място от 2847 кв.метра, а по нот. акт 2754 кв. метра, съставляващо имот 141 по кадастралния план на [населено място], ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова постройка, три паянтови сгради и други подобрения, при граници на целия имот: от три страни улици, а от четвъртата страна-земеделска земя. Тя се е легитимирала като собственик с н.а. № …. г. на СВп по дарение от Л. Г. З.. Имота за първи път е заснет в кадастралния план от 1931 г. с пл. № … от кв. …. С решение № 466 по протокол № 22/26.12.1962г. на ИК на Окръжен народен съвет – Монтана е утвърдено изключването на незастроени терени от регулационния план на селото на основание ПМС № 216/1961г., но няма данни да са провеждани процедури по отчуждаване. През 1994 г. е изготвен следващия кадастрален план, одобрен 1996 г. Бивш имот 61 е заснет с пл. № …. В разписната книга към него като собственик на имот …. е посочена Л. Г. З. и Г. К. въз основа на нот. акт от 1954 г. От свидетелските показания се установява, че имота е бил ограден винаги и застроен, че в него е живяло семейството на праводателката на дружеството-ищец и че никога имота не е влизал в ТКЗС.
Тъй като не е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ и защото терените, които са останали извън регулацията по плана от 1996 г. са приети от ПК като земеделски земи и включени в КВС, процесния имот е попаднал в списъка на имотите по чл. 19 ЗСПЗЗ и на това основание е актуван с Акт за частна общинска собственост № 2437/18.01.2013 г. След проведен търг е продаден с договор от 09.05.2013 г. на втората ответника В. Р. В.. По отношение на нея положителният установителен иск е уважен, тя не е обжалвала решението на въззивната инстанция и решението е влязло в сила.
Районният съд е прел, че ищците не са доказали правото си на собственост, тъй като не е установено, че закупеният имот пл.№ …. се намира в урбанизирана територия и че не е влизал в ТКЗС. Напротив било установено, че не се намира в границите на урбанизирана територия по см. на чл.8, ал.1 ЗУТ и поради това, че не е заявен за реституция по ЗСПЗЗ, е придобит от Общината на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Затова искът е отхвърлен
Въззивният съд е отменил решението, като е приел, че е установено, че имота е бил в регулацията, заснет е в кадастралния план от 1931 г. като имот пл. № …. и за него е бил отреден парцел …. от кв. …. Приел е, че липсват доказателства този имот да е изключен от регулацията на селото по реда на ПМС № 216 от 8.11.1961 г. за подобряване устройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя /ДВ бр.95/1961 г./, тъй като решението на ОНС Монтана от 1962 г. се отнася за изключване от регулация на незастроени терени съгласно ПМС 216/1961г., какъвто процесния имот към този момент не е бил. Тъй като имота е застроен със жилищна сграда и стопански постройки, ограден е и не се установява да е бил земеделска земя, не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че е доказано правото на собственост на праводателката на ищеца и на нейните праводатели, поради което и ищецът се легитимира като собственик, а общината неправилно е актувала имота, тъй като не е реализирано основание, на което да го придобие.
Въззивното решение е съобразено със съдебната практика, С Р № 427 от 10.07.2009 г. по гр.д.№ 3255/2008 г. на ВКС, ІІ гр.о. Р № 798 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС, І гр.о., Р № 96/26.05.2014 г. по гр.д.№ 215/2014 г. на ВКС ІІ гр.о. Р № 88/17.07.2015г. по гр. д. № 6225 / 2014 г. на ВКС І гр.о., Р № 149/24.10.2018 г. по гр.д.№ 4627/2017 г. на ВКС, І гр.о. и Р № 124/ 30.09.2019 г. по гр.д.№ 3824/2018 г. на ВКС І гр.о. се приема следното: При действието на чл. 11 и чл. 12 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. и от 1960 г. земеделските кооператори запазват правото си на собственост в реални граници върху земята, внесена в ТКЗС, когато тя е включена в регулационния план или в застроената част на населеното място /строителните граници на населеното място, съгласно чл. 2 ЗТСУ /отм/, респективно пар. 105 ППЗТСУ/. Такъв имот е допустим предмет на разпоредителна сделка и може да се придобива по давност, ако по отношение на него не действат други законови забрани (напр. чл. 29 ЗСГ). Приложими са и разясненията, дадени в ТР № 104/ 26.06.1964 г. по гр. д. № 87/ 1964 г. ОСГК на ВС, според които, когато има действащ регулационен план на населеното място и извън него се намира дворното място с жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото домакинство, те запазват правото си на собственост в реални граници до размер на един урегулиран дворен парцел по нормите на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, независимо от това дали същото дворно място допълнително е било включено в регулационния план на населеното място или не, ако те нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки. С Постановление № 216 от 08.11.1961 г. на МС за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя /Обн., Изв., бр. 93 и 95/1961 г./, е предвидено да се изключат от строителната част онези терени, които са подходящи за обработване и надхвърлят нормативите за неподходящата регулационна площ на населеното място – т. 2. С него обаче не се отчуждават изключените от регулация имоти. След вземане на решение за изключване на съответните имоти от регулация, е следвало да се изпълни процедурата по ПМС № 216/61 г. – т. 4, предвиждаща собствениците да бъдат обезщетени за направените подобрения и трайни насаждения съобразно действащия тогава ЗПИНМ /отм./. Включването в ТКЗС е било обусловено и от наличието или липсата на други имоти, достатъчни за задоволяване на жилищните и стопански нужди на собствениците и на членовете на семействата им. Само ако посочената процедура е била изпълнена, имотите е могло да се включат в блок на ТКЗС.
По делото е изяснено, че процесния имот е попадал в кв. …. и за който е взето решение за изключване от регулация, но нито се твърди, нито се установява да са били обезщетени собствениците на имот пл. № …. / сега …./. Напротив, установено е, че имота е застроен със жилище и стопански постройки и не се установява семейството да е притежавало друг имот. Според свидетелските показания, семейството е живяло винаги в този имот. Имота е бил ограден и никога не е обработван от ТКЗС. Поради това възивната инстанция в съответствие с доказателствата, нормативната уредба и цитираната съдебна практика е приел, че процесния имот не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, поради което за него не се прилага чл. 19 ЗСПЗЗ.
Необосновано се твърди от жалбоподателя, че не са обсъдени всички събрани доказателства и изводите относно статута на имота. Съдебното решение не е постановено при неспазване изискванията на т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Възивната инстанция е анализирала доказателствата и е достигнала до самостоятелни изводи от тях, които са мотивирали крайното решение по спора, поради което не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответника по касация следва да се присъдят деловодни разноски в претендирания размер 700 лв., каквато сума е уговорена в договора за правна помощ и е изплатена в брой според отбелязването в него.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.11.2018 г. по гр.д.№ 230 / 2018 г. на Окръжен съд – Монтана, в частта, с която е отменено решение от 15.06.2018г. по гр.д. № 2086/ 2017 г. на РС-Монтана и вместо това е признато за установено по отношение на Община Монтана, че „ТИ ЕЛ АЙ ДЖИ България” ЕООД, ЕИК111583352 със седалище с. Безденица, община Монтана, ул. „Иван Каменов” № 16 е собственик на основание договор за покупко-продажба, оформен с н.а. № ….г. на нотариус Б. П. на дворно място от 2847 кв.метра, а по нот. акт 2754 кв. метра, съставляващо имот …. по кадастралния план на [населено място], ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова постройка, три паянтови сгради и други подобрения, при граници на целия имот: от три страни улици, а от четвъртата страна-земеделска земя, от който 1968 кв.метра са включени в земеделски имот с № …., землището на [населено място], а останалата квадратура е включена в съседни земеделски имоти. по касационна жалба, подадена от Община Монтана.
Осъжда Община Монтана да заплати на „ТИ ЕЛ АЙ ДЖИ България” ЕООД, ЕИК 111583352 деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 700 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: