4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 06.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4840 /2018 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от Д. И. Г. против определение № 2822 от 02.11.2018 г. по ч. гр.д.№ 2426/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 10821 от 27.09.2018 г. по гр.д.№ 11997/2018 г. на РС-Варна. С последното е прекратено производството по подадената искова молба за делба на недвижим имот на основание чл.299 ГПК, тъй като за същия имот между ответника и праводателя на ищеца е постигната спогодба по предходно гражданско дело, която има силата на съдебно решение.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не е съобразено от съдилищата, че се твърдят факти и обстоятелства, настъпили след сключването на спогодбата, несъобразяване с предписаното в нея преустройство, чрез което да се обособят два дяла, в резултат на което според жалбоподателя вече е невъзможно обособяването им, а имота е останал съсобствен.
В изложението към частната жалба са формулирани шест въпроса, които обобщени, могат да бъдат групирани в три групи и изглеждат така: 1.прекратена ли е съсобствеността върху сграда, предмет на приключило производство с влязло в сила съдебно решение, след като съделителите не са осъществили на место строителните дейности по обособяването на самостоятелните дялове, съобразно инвестиционния проект, приет в делбеното производство или ако строителните дейности не са изпълнени точно по начина, предвиден в проекта, или ако са изпълнени така, че се променя архитектурно и конструктивно характера на сградата, 2. приложимо ли е правилото на чл. 299, ал. ГПК за непререшаемост на спора, разрешен с влязло в сила съдебно решение, ако един от съделителите не е изпълнил точно строителните работи, предвидени в инвестиционния проект за обособяване на дяловете или е изпълнил неточно тези работи, в резултат на което сградата се е променила архитектурно и конструктивно. 3. приложимо ли е правилото на чл. 234, ал.3 ГПК за необжалваемост на съдебната спогодба пред по-горен съд в случай когато съделител не е изпълнил точно инветстициония проект по разделяне на сградата. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
От исковата молба не е връчен препис на ответника.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните: Между О. Г. Г. и Р. С. Д. е постигната спогодба по гр.д.№ 1972/2015 г. по силата на която от делбеният имот се обособяват два самостоятелни дяла – две самостоятелни жилища по одобрен инвестиционен проект от ЕС по устройство на територии при Община [населено място] от 28.05.2009 г., обявен за неразделна част към спогодбата. Необходимите СМР за обособяване на двата дяла са посочени в заключение на вещо лице по същото дело, прието за неразделна част към спогодбата. В нея е уточнено кой съделител, какви СМР следва да извърши. С н.а. № 88, т.1 от 27.03.2017 г. на нотариус с рег. № 195, О. Г. продава на жалбоподателя Д. И. Г. своя дял по спогодбата.
Д. Г. е предявил иск за делба против О. Г. на целия имот – дворно место със сграда, като твърди, че ответника е извършил строително-монтажни работи, които са променили конструктивно и архитектурно сградата, които не съответстват на одобрения инвестиционен проект по делбеното дело и правят вече невъзможно обособяването на другия дял във вида по съдебната спогодба.
За да потвърди определението за прекратяване на делото, окръжният съд е приел, че постигнатата спогодба има силата на влязло в сила съдебно решение, съставлява изпълнително основание, поради което се прилага забраната за пререшаване на разрешен със сила на пресъдено нещо съдебен спор. Затова образуваното дело следва да се прекрати, а ищецът следва да защити правата си върху обособения обект по друг начин.
Основният спор в делбеното производство е: налице ли е съсобственост. В случая първата група въпроси се отнася до това ако не се реализира одобреният в делбеното производство инвестиционен проект, с който се обособяват дяловете, или се реализира, но в отклонение от този проект, имота остава ли съсобствен и какъв е пътя на защита на съделителите. Тези въпроси са относими към спора и по тях следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК до колкото по него в тази конфигурация няма съдебна практика.
Съдебната спогодба има силата на влязло в сила решение / чл. 234, ал.3/ и подлежи на изпълнение / чл. 404, ал.1 ГПК. По своя характер, тя представлява одобрен от съда договор по чл. 365 ЗЗД и относно действителността й и отговорността при неизпълнение се подчинява на договорите, независимо от това, че се одобрява от съда. Нито спогодбата, нито определението за одобряването й подлежат на обжалване. При неизпълнение, съдебната спогодба подлежи на разваляне. /В този смисъл виж т.8 от ПП-7-73/ Тъй като спогодбата има вещно действие когато касае имотите, предмет на иска за делба, развалянето й става чрез иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД. Този иск е конститутивен и предвид обратното действие на развалянето, с влизане в сила на съдебното решение, ако иска бъде уважен, ще възникне правната промяна – вещните права ще се върнат в патримониума на съделителите от преди сключването й, и имота ще стане отново съсобствен. Искът за делба обаче също е конститутивен – съдебното решение за извършване на делбата предизвиква правна промяна. Два конститутивни иска не могат да се съединяват в едно производство защото правната промяна по иска за разваляне е условие за възникване на съсобственост, която ще се прекрати в производството по делбата с някой от предвидените в ГПК способи за това. / т.3-ПП7-73/.
С договорът за спогодба, страните чрез взаимни отстъпки прекратяват един съществуващ спор, поемайки насрещни задължения. Когато спогодбата се сключена по делбено дело и с нея се обособяват самостоятелни дялове съобразно одобрен от общината инвестиционен проект, чието фактическо обособяване предстои, спогодбата поражда правно действие след одобряването й от съда, но вещният ефект настъпва с обособяването на всеки от дяловете фактически. Ако предписаните от инвестициония проект СМР не бъдат изпълнени, или са изпълнени неточно, това са действия след сключване на спогодбата и ако не съставляват частично неизпълнение, спогодбата подлежи на разваляне. Преди да бъде развалена спогодбата, която поражда вещно-транслативен ефект не може да се иска съдебна делба, защото в делбеното производство не може да се постигне ефекта на разваляне на договора за спогодба дори да се установи неизпълнение. Правото на изправната страна да иска разваляне на спогодба не може да се упражни с възражение, или чрез инцидентен иск в делбеното производство. До развалянето й, спогодбата има сила на влязло в сила съдебно решение, поради което не може да се предяви отново иск за делба от частен правоприемник на съделител, придобил правата си след сключването й, защото той е обвързан от одобрения от съда договор по чл. 365 ЗЗД така както би бил обвързан от влязло в сила решение.
По изложените съображения производството по предявеният иск за делба правилно е прекратен, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2822 от 02.11.2018 г. по ч. гр.д.№ 2426/2018 г. на Варненски окръжен съд по частна жалба, подадена от Д. И. Г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2822 от 02.11.2018 г. по ч. гр.д.№ 2426/2018 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: