О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 14.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 921 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Т. М., в качеството й на управител на етажната собственост на сграда „А.” с административен адрес София,[жк][жилищен адрес] вх. „А” и вх. „Б”, р. „Т.”, чрез адв. Н. К. против решение № 7419 от 07.11.2017 г. по гр.д. № 2834/2017 г. на ІІ-В състав на СГС, в частта, с която е отменено решение № І-40-164 от 07.10.2016 г., по гр.д.№ 45162/2014 г. на СРС и вместо това е отхвърлен, предявеният от етажната собственост срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 51, ал. 1 вр. ал. 5 ЗУЕС за сумата 20211.44 лв., представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост за периода м. юни 2011г. – м. декември 2012г.,
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 48, ал.8 и чл. 51, ал.5 ЗУЕС. Основният довод е, че ЗУЕС не изисква предварително да бъде фиксиран определен размер на разходите за управление и поддръжка.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани три правни въпроса: 1. Длъжен ли е етажен собственик да заплаща суми за управление и поддръжка след като Общото събрание на ЕС не е определило предварителен фиксиран размер на вноските за управление и поддържане на общите части: Задължително ли е вземането на решение от общото събрание на ЕС, с което предварително да бъде фиксиран размер на вноските за разходи за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост. 3. Императивна ли е разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗУЕС. По тези въпроси се твърди основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация оспорва жалбата като неоснователна и допускането до касация.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е от касатора Б. Т. М., в качеството й на управител на етажната собственост на сграда „А.” с административен адрес София,[жк][жилищен адрес] вх. „А” и вх. „Б”, р. „Т.” иск с правно основание чл. 51, ал. 1 вр. ал. 5 ЗУЕС за сумата 20 211.44 лв., представляваща дължими от ответника [фирма] разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост в сграда „А.“, находяща се на посочения адрес, за периода м. 06.2011г. – м. 12.2012г. Безспорно е, че ответното дружество притежава няколко самостоятелни обекта в сградата –етажна собственост – фитнес, ресторант, офис, два апартамента и шест паркоместа.
На проведено общо събрание на 30.05.2011г., етажните собственици са взели решение за потвърждаване на избора на професионален домоуправител [фирма], съгласно сключените индивидуални договори за поддръжка и управление на резиденция „А..”, като за председател на вх. А и вх. Б е избрана Б. М. – пълномощник на [фирма] /т.1/ По т. 4 е приет правилник за вътрешния ред в сградата, а с решението по т. 6 ОС „делегира всички права на избрания професионален домоуправител за вземане на решения във връзка с организиране на реда и ползването на резиденция „А.”, съгласно приетия правилник”. Ответното дружество, чрез управителят си е отказало да сключи индивидуален договор. На 04.10.2011г. е взето решение от общото събрание, считано от 17.10.2011г. достъпът на външни лица в сградата да бъде възможен само след регистриране на рецепция, както и за поставяне на нови охранителни и видеонаблюдателни камери. Прието е и решение относно принадлежащите към имотите идеални части на база площи на обектите.
На 08.03.2013г. – след процесния период, е свикано ОС на ЕС, като по т. 4 от дневния ред е предвидено „Обсъждане на правила за разпределение на разходите в общите части на етажната собственост”. Приет е договор за поддръжка и управление на ЕС с професионалния домоуправител, като е посочено, че същият е приет и подписан. По т. 4 е взето решение и за предоставяне правомощия на преизбрания управител Б. М.. да извърши всички действия за защита правата на членове на ЕС, в т.ч да подаде заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника, както и да завежда дела пред съответния компетентен съд. По т. 2 от дневния ред – „Отчет за финансовото състояние и изпълнението на бюджета на ЕС за периода 01.01 .2012 – 31.12.2012г.”, отчетът е приет. При обсъжданията по тази точка е заявено, че съгласно чл. 51 ЗУЕС и „предходните решения на ОС” се потвърждава – собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, се приема да заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в трикратен размер.
От приетото в първоинстанциоонното производство заключение на ССЕ се установява механизма на определяне на дължимите от ответника разходи: общите месечни разходи, формирани от фактури и ведомости, се делят на броя собственици, ползватели и обитатели на процесната сграда (който ежемесечно се отчита) и се установява стойността на 1 бр. живущ. Тази стойност се умножава по месечния брой на живущите на [фирма] (също установени от домовата книга), при което се получават месечните разходи за ответника. Така изчислени, дължимите от ответника разходи за процесния период са в размер на 20 211.44 лв.
За да отхвърли иска, въззивнят съд е приел, че не се установява общото събрание на етажните собственици да е определило размер на дължимите вноски за поддържане на общите части, в съответствие с изискването на чл. 48, ал. 8 и чл. 51, ал. 1 и ал. 5 ЗУЕС, не е представен Правилник за вътрешния ред в сградата, а не се и твърди с него да е определен размера им. На проведеното на 30.05.2011г. общо събрание също не е взето решение за размера на вноската и относно размера на дължимото възнаграждение на професионалния домоуправител. Не е взето решение и да се плаща възнаграждение на управителя и на касиера (към 30.05.2011г. законът и не допуска плащане възнаграждение на касиер). Сключените индивидуални договори между собствениците и третото лице помагач [фирма] не може да замести изискваното от закона решение на общото събрание за определяне размера на дължимите вноски по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, а и с ответника не е сключен такъв индивидуален договор. Въззивният съд е приел, че действително, като собственик на обекти в сградата – етажна собственост, ответникът дължи плащане на съответната част от разходите за управление и поддръжка на общите части от рода на посочените в § 1, т. 11 ДР ЗУЕС, определени по реда на чл. 51 ЗУЕС, но ако за същите е налице взето решение от общото събрание в кръга на неговата компетентност и по установения в закона ред. За основателен е намерен доводът на ответника по иска, че са начислявани и разходи, различни от посочените в § 1, т. 11 ДР ЗУЕС – разходи за телефони, за абонамент кабелна телевизия и интернет, заплати на рецепционисти, а са включени и разходи, за които няма взето решение от ОС съобразно изискванията на закона – разходи за заплати на касиер-счетоводител и домоуправител и пр.
Първите два поставени въпроса в изложението към касационната жалба са еднакви, но формулирани по различен начин и се свеждат до това задължително ли е общото събрание на ЕС да вземе решение, с което предварително да фиксира размера на вноските за разходи за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост и ако не е взето такова решение, длъжен ли е етажен собственик да заплаща суми за управление и поддръжка. Изложените мотиви на въззивния съд кореспондират на изричните норми на закона. Едно от изключителните правомощия на общото събрание на ЕС, предвидено в чл. 11, т.5 ЗУЕС е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Той може да бъде определен и чрез Правилника за вътрешния ред, но и приемането му е правомощие на общото събрание. Необходимите и неотложни разходи също се определят с решение на общото събрание – чл. 11, т.10, б. „а” ЗУЕС. Това решение подлежи на съдебен контрол, в исковото производство по който се проверява законосъобразността му. Съдебната практика без противоречие приема, че се касае за изключителна компетентност на общото събрание, която не може да бъде иззета от други субекти. Ако се приеме, че и без такова решение на общото събрание други лица могат да определят дължимите суми месечно от етажните собственици за управление и поддръжка, това би означавало да се лишат етажните собственици от възможността да искат съдебен контрол върху начислените разходи, а това засяга признати от закона техни права, което е недопустимо.
Определянето на размера на вноската изисква преценка на нуждите на етажната собственост, свързани с управлението и поддръжката. Основанието за задължението на етажните собственици да плащат тези разходи е установено в закона – чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС – всеки собственик участвал в тежестите на общата вещ, в случая на управлението и поддръжката на общите части, според дела си от тях, но всяко вземане се индивидуализира с основание и размер. След като законът определя кой е компетентен да вземе решение за размера, дължимостта на вземането зависи от това решение. Изброяването на възможните разходи за управление и поддръжка в § 1 ДР ЗУЕС (ред. ДВ бр. 57/2011г.) е примерно, но кои от тях ще включи в размера на месечната вноска, определя общото събрание с решение. Или в обобщение, нормата е ясна и няма нужда от тълкуване, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По третия въпрос – императивна ли е разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗУЕС се твърди основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Този текст заедно с чл. 51, ал.5 ЗУЕС определят механизма на разпределение на разходите за управление и поддръжка на общите части между етажните собственици, ползвателите и обитателите. Въпросът обаче не е определящ за изхода от спора, тъй като за процесният период не е взето никакво решение на Общото събрание на етажната собственост за размера на вноската и начина на разпределение на разходите за управление и поддръжка. Искът е отхвърлен, защото не е взето такова решение от общото събрание, а не защото сумите са неправилно разпределени. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7419 от 07.11.2017 г. по гр.д. № 2834/2017 г. на ІІ-В състав на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Б. Т. М., в качеството й на управител на етажната собственост на сграда „А.” с административен адрес София,[жк][жилищен адрес] вх. „А” и вх. „Б”, р. „Т.”.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: