О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
София, 23.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 304 /2018 година
С определение № 177 от 20.07.2018 г. производството по делото е спряно на основанието по чл. 229 ал.1 т.6 ГПК до приключване на к.д. № 10/2018 г. на Конституционен съд на РБ, допуснато за разглеждане по същество по искане на тричленен състав на ВКС за установяване противоконституционност на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, /редакция, публ. ДВ бр. 86/2017 г. в сила от 27.10.2017 г./ в частта:..”както и при очевидна неправилност”. С решение от 06.11.2018 г., публикувано в ДВ бр. 95 от 16.11.2018 г., Конституционният съд се произнесе, като отхвърли искането за противоконституционност на посочената норма. С оглед изложеното и предвид отпадане на пречката за произнасяне на ВКС по допускане до касационен контрол, производството по делото следва да се възобнови.
Производство по чл. 288 от ГПК.
С решение № 94 от 11.10.2017 г. по в. гр. д. № 228/2017 г. на Бургаски апелативен съд е отменено изцяло решение № 112 от 29.03.2017 г. както и решение № 115 от 26.03.2015 г. в частта, с която е отхвърлен иска на касаторката за установяване по отношение на К. Л., че е собственик на 3/16 ид. ч. от ПИ 51500.502.367 по КККР на [населено място], придобити на основание договор за издръжка и гледане и в частта, с която е отхвърлен иска на касаторката предявен срещу К. Л. и Д. Л. за установяване правото й на собственост върху 3/4 ид. ч. от шести тавански самостоятелен етаж от построената в имота шестетажна сграда, представляваща имот с идентификатор 51500.502.367.1 по КККР на [населено място], придобито на основание давностно владение, както и в частта за присъждане на разноски в полза на ответниците и вместо това е признато за установено по отношение на К. Л. и Д. Л., че касаторката З. Л. е собственик на 3/16 ид. ч. от ПИ 51500.502.367 по КККР на [населено място] на основание договор за издръжка и гледане, обективиран в н. а. № 160/11.03.1997 г., т. І, н. д. № 434/1997 г. на районния съдия при Несебърски районен съд и на основание давностно владение върху 3/4 ид. ч. от шести тавански етаж на шестетажната сграда с идентификатор 51500.502.367.1 по КККР на [населено място], построена в южната част на поземлен имот с идентификатор 51500.502.367 по същата КККР , който етаж е с застроена площ от 72 кв. м. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила
Бургаският апелативен съд е потвърдил решение № 115 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 524/2014 г. на Бургаски окръжен съд в останалата част. С тази потвърдена останала част от решението на първата инстанция е отхвърлен иска на касаторката З. Х. Л. за признаване за установено по отношение на К. Х. Л. и Д. Н. Л., че тя е собственик на основание придобивна давност и приращение или договор за издръжка и гледане, оформен с н.а. № 116/11.03.1997 г., т.І/1997 г. на всички етажи без последния шести етаж от шестетажната сграда с идентификатор 51500.502.367.1 и на същите основания на 1/4 ид.ч. от последния шестия етаж.
Подадена е касационна жалба от З. Х. Л., чрез процесуалния й представител адвокат С. К. от САК против въззивно решение № 94 от 11.10.2017 г. по в. гр. д. № 228/2017 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 115 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 524/2014 г. на Бургаски окръжен съд, в частта му с която е отхвърлен предявеният от нея иск за собственост на останалата част от шестетажната жилищна сграда. По същество иска да се отмени въззивното решение в обжалваната му част и да се уважи искът за собственост на шестетажната сграда, включително и на останалата 1/4 ид.ч. от последния етаж на основание давност и приращение.
В касационната жалба и инкорпорираното в нея изложение е направено позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения и всички доказателства по отделно и в съвкупност и на основанието по чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК (нова, ДВ бр. 86 от 2017 г.). Твърди се, че не са обсъдени от въззивната инстанция основното и твърдение:
1.че шестетажната сграда не е била съпружеска имуществена общност на родителите й, защото е строена след като дворното место й е прехвърлено с договор за издръжка и гледане на 11.03.1997 г. от нея, че не са обсъдени доказателства, подкрепящи това твърдение / удостоверение № Н2-ЩТ-1329-001 от 11.05.2015 г. и показанията на св. Ф.Т., строителното разрешение, както това, че архитектурният проект е само за три етажа, /
2. че договорът за издръжка и гледане от 11.03.1997 г. е нищожен защото с него й е прехвърлен обект, който не е бил годен, защото сградата не е била построена.
3. че баща й не е могъл да й прехвърли шестетажната сграда, защото не е бил неин собственик, не е притежавал документ за собственост за сградата.
4. не е обсъдено наведеното основание за правото и на собственост върху сградата – приращение и давност, като не са съобразени доказателствата за деклариране на цялата сграда и плащането на данъчни и такси за нея.
5. не е съобразено, че има процесуални нарушения от първата инстанция, изразяващи се в това, че е призовавана лично, въпреки, че е имала пълномощник, който е бил и съдебен адресат.
Ответниците по касация оспорва жалбата и оплакванията, изложени в нея. Считат за неоснователно всяко от твърденията за очевидна неправилност на решението с конкретни доводи и молят да не се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявените искове е установено следното:
С н.а. № 160, т.1 от 11.03.1997г. Х. Н. Л. и Д. Н. Л. прехвърлят на ищцата З. Х. Л. собственият им недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: жилищна сграда, изградена в южната част на парцел VІІІ-542 от кв. 72 по плана на [населено място] с площ 496 кв.м. „ като жилищната сграда е изградена на площ от 91 кв.м., в основата й се състои от един гаражен етаж на площ от 91 кв.м., четири жилищни етажа на площ от по 88 кв.м. и тавански етаж на площ от 72 кв.м.”, ведно 3/4 ид.ч. от собствената на Х. Л. 1/4 ид.ч. от дворното место срещу задължението за гледане и издръжка на прехвърлителите, нейни родители Х. и Д. Л., като те са си запазили правото на ползване върху един етаж по избор. Прехвърлителят се е легитимирал като собственик на 1/4 ид.ч. от дворното место с н.а. № 12,т. 1/23.01.1975 г., придобит по дарение от баща си, от което е прехвърлил на ищцата само 3/4 ид.ч., т.е. общо 3/16 ид.ч. от цялото дворно место. Със заявление по чл. 56, ал.3 ЗТСУ/отм/, надлежно вписано на 19.10.1995г., съсобствениците на дворното место, между които и Х. Л. взаимно са си учредили право на строеж, като той е получил правото на строеж за жилищна сграда в южната част на дворното место, състояща се от гаражен етаж с площ 91 кв.м., първи жилищен етаж с площ 96 кв.м., втори и трети жилищен етаж с площ по 86 кв.м. и подпокривно използваемо пространство. При учредяването на суперфицията е била представена скица със забележка за предвижданото строителство в имота. На 24.09.1995 г. е издадена скица, която да послужи за виза за проектиране по молба, подадена от Х. Л. след допуснато частично изменение на ЗРП със заповед № 244/24.12.1993 г. /л. 102 и 150 и на л.103 и л. 106-109 от гр.д.№ 524/2014 г. /. Издадената преди това скица на 10.02.1994 г. на л. 149 не е съобразена с целия обем предвидено застрояване в имота. На 09.12.1993 г. Х. Л. е поискал захранване на обекта с ел.енергия за битови нужди и е издадено разрешение за мощност. / л. 104 и 105 от гр.д. № 524/2014 г. Разрешението за строеж е издадено на името на |Х. Л. на 10.07.1995 г. по одобрения проект от 29.06.1995 г. и на 07.03.1996 г. за жилищна сграда с гаражен етаж. / л. 166 и л. 148 от гр.д. № 524/2014 г./ Съставени са протоколи за констатиране извършени СМР и заплащането им, в които като инвеститор е посочен Х. Л. / л. 161-163. Строителното разрешение и протоколът за строителна линия от 1977 г. не се отнасят за процесната шестетажна жлищна сграда. От показанията на св. Ф. Т. без родство със страните се установява, че през пролетта на 1996 г. къщата била завършена и през летния сезон настанили туристи. Х. Л. бил арматурист. Не знае дали всичко е било завършено с бани и дали е било завършено стълбището, но през лятото на 1996 г. имало туристи в сградата. След това са правили подобрения – парно, До 1996 г. сградата била покрита изцяло, къщата имала покрив и била завършена. При първото разглеждане на делото от въззивната инстанция на л. 80 от гр.д.№ 151/2015 г. на БАС е представено и прието у-ние № Н2-УТ-1329-001/11.05.2015 г., което удостоверява, че в [община] не са намерени акт за степен на завършеност и/ или акт за стоманобетонна конструкция / акт образец 15/ за процесната жилищна сграда.
Х. Н. Л. е починал на 02.11.2005 г. и е оставил ищцата – негова дъщеря, преживяла съпруга Д. Л. и дъщеря К. Л.. По гр.д.№ 2300/2012 г. е предявен иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД от Д. Л. за разваляне на алеаторния договор от 11.03.1997г. поради виновно неизпълнение. С влязло в сила определение делото е спряно до приключване на производството по настоящия спор.
Първоинстанционният Бургаски окръжен съд е отхвърлил изцяло всички искове с две решения. Първото е постановено на 26.03.2015 г. и с него са отхвърлени исковете са собственост на 3/16 ид.ч. от дворно место по отношение на двете ответници на основание давност и по отношение само на К. Л. – за сградата на основание давност и приращение и на 3/16 ид.ч. за дворното место и цялата жилищна сграда на основание договор за издръжка и гледане. С решение от 29.03.2017 г. / след отмяна на първоначалното решение в прекратителната му част с определение по в.гр.д.№ 26/2017 г. на БАС/ е отхвърлен искът за собственост на дворното место и по отношение на Д. Л., предявен на основание договор за издръжка и гледане.
При първото въззивно разглеждане на делото с решение по гр.д.№ 151/2015 г. е обезсилено решението на БОС и е прекратено производството поради противоречивост в тезите на ищцата, заявените твърдения и формулираните искания. Това решение е отменено от ВКС с решение № 144/2016 г. по гр.д.№ 867/2016 г. на ВКС, ІІ гр.о. и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по предявените искове.
При новото разглеждане на делото от Бургаски апелативен съд е постановено обжалваното сега въззивно решение само от ищцата З. Л., в частта, с която е потвърдено първоначалното решение № 115 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 524/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с която са отхвърлени: предявените от нея искове за собственост на 3/16 ид.ч. от дворното место по отношение на двете ответници на основание давност и по отношение само на К. Л. – за сградата на основание давност и приращение и на 1/4 ид. ид.ч.таванския шести етаж. При второто разглеждане на делото е уважен иска за собственост по отношение на двете ответници за 3/16 ид.ч. за дворното место на основание договорът за издръжка и гледане и 3/4 ид.ч. от шестия тавански етаж от жилищна сграда на основание придобивна давност.
Като основания за допускане до касационно обжалване се твърди нарушение на задължителната съдебна практика по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и очевидна неправилност на решението по поставените по горе въпроси. Основанието за допускане по касационно обжалване по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК е самостоятелно и независимо от основанията по ал.1 на този текст и специално по отношение на тях. Законодателят не свързва това основание с изискване за формулирането на правен въпрос. Съгласно чл. 281, т.3 ГПК, решението е неправилно, когато е постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. За да е очевидна неправилността на решението, тя трябва да е в една или повече от една от тези форми на неправилност, но в по-тежка степен, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила е налице, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, правото им на безпристрастен съд / чл. 22 ГПК/, изискването за равнопоставеност, за мотивиране на съдебните актове / чл. 236, ал.2 ГПК/. Очевидна неправилност поради немотивираност на съдебен акт е налице при липса на мотиви или когато мотивите са така неясни, че от тях не се разбира формираната воля на съда в диспозитива. Решението е неправилно поради очевидна необоснованост, когато фактическите констатации на съда са в грубо несъответствие с доказателствата, правилата на логиката и науката и нарушават изискването за установяване на истината.
Видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, съдът е анализирал доказателствата, изброени по-горе и показанията на св. Т. и е формирал въз основа на тях извод, че бащата на ищцата е бил собственик на 1/4 ид.ч. от дворното место и на основание взаимно учредяване право на строеж е придобил правото на строеж за цялата сграда в южната част на дворното место, описана по етажи. че строежът на шестетажната сграда е започнал през 1993 г. и е завършен през 1996 г. в груб строеж на „карабина”, т.е. покрив. Предвид липсата на спор между страните, че Х. и Д. Л. към този момент са били в брак и предвид презумпцията на чл. 19, ал.1 СК от 1985 г. е прието, че сградата е била СИО. Тези два извода на съда са в съответствие с ПП-5-72 ВС, относно изграждане на жилищна сграда по време на брака в имот или с право на строеж, собственост само на единия съпруг и ТР № 1/2011г. на ОСГК, с което се прие, че правото на строеж е реализирано когато сградата е изградена до степен на груб строеж и покрита, като е без значение, че към този момент не са изградени всички общи части и следва да се извършат довършителни работи. Представените решения от касаторката в подкрепа на противна теза са от период преди постановяване на това тълкувателно решение и не установяват противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика.
Въззивният съд, формирайки изводът, че сградата е била завършена през 1996 г. е обсъдил и възражението за нищожност на договорът за издръжка и гледане от 11.03.1997 г. поради невъзможен предмет и го е приел за неоснователен, защото всички данни по делото сочат, че към датата на сделката сградата е била покрита, т.е. била е годен обект на собственост. Този извод не противоречи на ТР № 3/2014 г. на ОСГК, което разглежда една от възможните хипотези на сделка с невъзможен предмет, касаеща приложението на чл. 202 ЗУТ, каквато обаче не е налице по настоящото дело.
Тъй като съдът е установил, че последният шести етаж е построен в повече от учреденото право на строеж, е приел, че Х. Л. е станал собственик по приращение само на 1/4 ид.ч. от него и е могъл да й прехвърли тази част с договорът за издръжка и гледане. На това основание ищцата е придобила първите пет етажа от жилищната сграда и 1/4 ид.ч. от последния шести етаж. Останалите 3/4 ид. ч. от шестия етаж са станали собственост по приращение на другите собственици на дворното место. Въззивната инстанция е приела, че тези 3/4 ид.ч. от шестия тавански етаж са придобити по давност от ищцата. Тъй като останалата 1/4 ид.ч. от шестия етаж е придобита от касаторката на основание договорът за издръжка и гледане, въззивният съд е приел, че тя не може да придобие същата идеална част и на основание придобивна давност. За този извод, съдът се е позовал на трайно установена съдебна практика – Р № 159/01.07.2014 г. по гр.д.№ 1435/2014 г. І гр.о. и Р № 80/25.06.1965 г. по гр.д.№ 58/65 г. ОСГК., Р № 1220/02.12.2008 г. по гр.д.№ 4730/2007 г. на ВКС, І гр.о., според която собственикът на имот на едно основание не може да придобие същия имот на друго основание. Владелецът не може да владее срещу себе си. Тъй като притежава тази 1/4 ид.ч. на основане договорът за издръжка и гледане от родителите си, касаторката не е придобила тази идеална част и на основание приращение. Наведените придобивни основания са обсъдени, а изводите са съобразени със съдебната практика, поради което не е налице основание за допускане до касация.
В жалбата са развити оплаквания и за нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи правото й на участие в процеса пред първата инстанция и нарушаване правото й на защита. На 23.02.2015 г. в този смисъл ищцата е подала молба до съда чрез адвокат С. К., редовно упълномощена с пълномощно от 24.07.2013 г. / л. 156 от гр.д.№ 524/2014 г. на БОС/ З. Л. чрез пълномощникът си адв. Ст. К. е подала молба в този смисъл и на 08.03.2017 г., но изрично не е възразила делото да се гледа в нейно отсъствие. Оплаквания за това, че е бил даден ход въпреки нередовното й призоваване е правено още с въззивната жалба и в касационната жалба при първото разглеждане на делото пред ВКС. Тези оплаквания са преклудирани при обжалване пред ВКС на първото въззивно решение. То е отменено и делото е върнато на въззивната инстанция за ново произнасяне по правилността на първоинстанционото решение и по същество по исковете. След връщане на делото касаторката е могла да се запознае с отговора на другата страна и с доклада по делото. Искането й за назначаване на СТЕ е оставено без уважение не като преклудирано, а като неуточнено относно обстоятелствата, които се иска да се установят.
Въззивното решение е обжалвано изцяло в частта, с която е потвърдено решението на Бургаски окръжен съд. С потвърдената част от първоинстанционото решение е отхвърлен и искът за собственост на цялата жилищна сграда на основание договор за издръжка и гледане. В тази част не са развити доводи за неправилност на решението. Напротив, тезата на касаторката е, че тази сделка не е произвела действие за сградата, или че е нищожна в частта за сградата. Затова и в тази част не се допуска касационно обжалване.
Така в обобщение, не се установи нито постановяване на решението в противоречие със задължителната съдебна практика, нито очевидната му неправилност. Не са нарушени императивни правни норми, касаторката е била представлявана от адвокат в производството пред първата и въззивна инстанция, участвала е активно и е подавала молби и становища и изрично се е съгласила делото да се гледа в нейно отсъствие в последното съдебно заседание. Обжалваното решение е подробно и разбираемо мотивирано, като са разгледани всички доводи на ищцата и всички доказателства. Необсъденото у-ние № Н2-УТ-1329-001/11.05.2015 г. удостоверява, че в [община] не са намерени акт за степен на завършеност и/ или акт за стоматобетонна конструкция / акт образец 15/ за процесната жилищна сграда, но сградата е изградена и завършена преди влизане в сила на ЗУТ през 2001г., а и от това, че към настоящия момент не са намерени документи в Общината за завършване на сградата не може да се направи никакъв извод, касаещ предмета на спора и конкретно твърдението за нищожност на договорът за издръжка и гледане.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски, доказани с договорът за правна помощ за настоящата инстанция в размер на 2 000 лв.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 304/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, І г. о.,
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 94 от 11.10.2017 г. по в. гр. д. № 228/2017 г. на Бургаски апелативен съд, в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 115 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 524/2014 г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от З. Х. Л.
Осъжда З. Х. Л. да заплати на Д. Н. Л. и К. Х. Л. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 2 000 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: