О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София 24.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 145/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Градски транспорт-Пловдив” АД /в несъстоятелност/, представлявано от изпълнителния директор А. Б., против въззивно решение № 161 от 18.10.2018 г. по гр.д. № 358/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на въззивното решение като постановено по непредявени искове, евентуално – по нередовна искова молба. Поддържат се също оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с твърдението, че въззивното решение е недопустимо. Позовава се и на очевидна неправилност на същото – чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК, както и на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация Община Пловдив в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 271 от 28.02.2018 г. по гр.д. № 2380/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен предявеният от Община Пловдив против „Градски транспорт – Пловдив” АД /в несъстоятелност/ отрицателен установителен иск за собственост, като е признато за установено, че ответното дружество не е собственик на част от стълбовете, намиращи се на територията на [община], върху които е закрепена въздушна кабелна мрежа /ВКМ/ на тролейбусния транспорт в [населено място], общо 4 437 бр. стълбове от четирите типа: тип 1 – „А” образни железнорешетъчни”; тип 2- „дву – и тристепенни стоманенотръбни от специално заварени тръби”; тип 3- „дву- и тристепенни стоманенотръбни от безшевни тръби” и тип 4 – „дванадесетстенни стоманени конични”, конкретизирани в диспозитива на съдебния акт както следва:
– 114 бр. от първите три типа, разположени на [улица]Победа”; 60 бр. от първите два типа, находящи се в тролейбусно депо; 108 бр. от първите три типа, разположени на [улица]; 176 бр. от втори и трети тип, разположени на [улица]; 285 бр. от всички типове, разположени на бул. ”Ц. Б. ІІІ Обединител; 254 бр. от първите три типа, разположени на [улица]; 285 бр. от всички типове, разположени на [улица]и [улица]; 395 бр. от първите три типа, разположени на [улица]; 245 бр. от втори и трети тип, разположени на [улица]; 126 бр. от тип 2, разположени на [улица]и [улица]; 322 бр. от първите три типа, разположени на [улица]и [улица]; 289 бр. от първите три типа, разположени на [улица]; 422 бр. от втори и трети тип, разположени на [улица], [улица]и [улица]; 106 бр. от тип 2, намиращи се в гаражна площ ”Т.”; 118 бр. от втори и трети тип, разположени на [улица]; 312 бр. от втори, трети и четвърти тип на [улица]; 174 бр. от първи, втори и трети тип на [улица]; 123 бр. от първи и трети тип на [улица], [улица]и [улица]; 187 бр. от втори, трети и четвърти тип на [улица]и [улица]; 193 бр. от втори и трети тип на [улица]; 31 бр. от тип 1 на [улица]; 112 бр. от тип 2 на бул.”М.- юг”.
За да постанови този резултат въззивния съд е приел, че ответникът не е придобил собствеността върху тези стълбове на сочените от него придобивни основания- чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ и придобивна давност.
По делото е прието за установено и не е било спорно между страните, че през 1990 г. с решение на В. на ОНС- П. е била образувана, считано от 01.01.1991 г., Общинска фирма ”Градски транспорт- Пловдив”, която е поела активите и пасивите на ДФ „Пътнически превози”. През 1994 г. ОФ ”Градски транспорт- Пловдив” е преобразувана в Е. с общинско имущество ”Градски транспорт” ЕООД. През 2003 г. „Градски транспорт-Пловдив” ЕООД е преобразувано в ЕАД. През 2007 г. Общински съвет- П. чрез Общинска агенция за приватизация продава по реда на ЗППДОбП/ отм./ на „Транс сити” АД 135 235 бр. обикновени поименни акции, представляващи 67% от капитала на дружеството.
Във връзка с извършването на приватизационната продажба е изготвен „Информационен меморандум”, представен по делото, в който е посочено, че въздушните кабелни мрежи /ВКМ/ за тролейбусния транспорт; подземните кабелни мрежи /П./; окабеляването на токово-изправителните станции /Т./; комплексното оборудване на Т.; енергетични машини /помпи, компресори, трансформатори, токоизправители, вентилатори; компоненти на електросъоръжаването /ел. табла, ножови разеденители/ електронни системи представляват дълготрайни материални активи на дружеството, заведени в сметка 204. Посочено е, че градската тролейбусна мрежа е с дължина 260 км. в двете посоки на движението, че въздушната кабелна мрежа е изградена в рамките на определените градски маршрути, като отделни клонове от нея към момента на изготвяне на меморандума не се използват; че въздушната кабелна мрежа е опъната върху стоманени стълбове, разположени на разстояния 25 м един от друг.
При разглеждане на делото в първата инстанция са допуснати съдебно-счетоводни експертизи-основна и допълнителна. След проверка на приложените към делото писмени доказателства и проверка в счетоводството на ответното дружество, вещото лице е дало заключение, че в счетоводните документи фигурира като актив „въздушна кабелна мрежа”, но никъде не са описани съставните му части. Не са описвани и стълбовете. След приватизацията на дружеството, в счетоводна сметка 204/1 са допълнени част от елементите на въздушната кабелна мрежа, като е добавена информация и за броя на принадлежащите стълбове, като са посочени общо 4 111 бр. от стълбовете, предмет на спора. Вещото лице е посочило, че не е установило откъде са взети данните за броя на стълбовете. В заключението си то е изразило предположение, че макар съставните части на въздушната контактна мрежа да не са били описани, то е логично тя да включва и стълбове, които да я държат във въздуха.
Въззивният съд, като е кредитирал заключението на вещото лице с изключение посоченото по горе предположение, е направил извод, че не се установява процесните стълбове да са били част от активите на преобразуващото се държавно предприятие, а оттам след поредицата от извършени преобразувания и приватизация да са станали собственост на ответника. Намерил е за неоснователен и довода на ответника, че след като той е собственик на въздушната кабелна мрежа, е собственик и на процесните стълбове, тъй като тя не може да съществува без тях, като е приел, че поради включването на една вещ като част от комплексно по своя характер съоръжение тя не изгубва своята самостоятелност, освен ако по своята специфика не може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост.
Съдът е намерил за неоснователно и възражението на дружеството за придобиване по давност на процесните стълбове. Обосновал е този извод с липсата на категорични доказателства дружеството да е осъществявало несмущаване фактическа власт върху тях предвид данните по делото, че стълбовете са се ползвали и се ползват и за монтиране на лампи за уличното осветление, както и с това, че се касае за вещи- частна общинска собственост, които попадат под действието на § 1 от ЗИД на ЗС, с който давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна да тече за срок, който с последното изменение е продължен до 31.12.2022 г.
Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради вероятна недопустимост на същото.
От данните по делото е видно, че с исковата молба вещите, предмет на спора за собственост, са били индивидуализирани най- общо като „стълбове, върху които е поставена въздушно- контактната мрежа на тролейбусен транспорт [населено място]”, без да се посочи техния брой, вид и местоположение. Това представлява нередовност на исковата молба, която е била констатирана от първоинстанционния съд, който с разпореждане от 09.03.2016 г. е оставил същата без движение и е дал указание на ищеца да индивидуализира процесните стълбове съобразно посочените белези. В изпълнение на тези указания с молба от 22.03.2016 г. ищецът е посочил вида, броя и местоположението на стълбовете, предмет на претенцията му. С отговора на исковата молба ответното дружество изрично е признало, че така описаните 4 437 бр. стълбове се държат и владеят от него като собственик, както и че същите са заведени в Инвентарната книга на „Градски транспорт” ЕООД. Възражения относно броя на стълбовете, тяхното местоположение и вид не са направени.
По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза по искане на ответното дружество със задача да даде заключение дали процесните стълбове са заприходени в счетоводството на „Градски транспорт Пловдив” АД. По повод изпълнението на тази експертиза вещото лице е посочило, че в молбата от 22.03.2016 г. стълбовете не са достатъчно индивидуализирани, тъй като не било посочено на всяка от улиците по колко стълба от кой вид били изградени.
С определение от 21.03.2017 г. Пловдивският окръжен съд е задължил ищеца да уточни броя, вида и местоположението на стълбовете, предмет на спора. В изпълнение на тези указания ищецът [община] е представител писмени доказателства- справки за стълбовете с контактна тролейбусна мрежа по райони и обобщена такава към 07.04.2017 г., в която е записано, че техният брой е 3 871. В резултат на това уточнение ищецът не е предприел изменение на иска.
Предвид изложеното, не може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба или по непредявен иск. С молбата от 22.03.2017 г. стълбовете, предмет на отрицателния установителен иск за собственост с били достатъчно индивидуализирани по начин, който не оставя съмнение относно предмета на делото, чрез посочване на тяхното местоположение /улиците, по които минават маршрутите на тролейбусния транспорт/, вид и вид и брой. Преценката на вещото лице, че за нуждите на експертизата е необходима и допълнителна индивидуализация чрез посочване броя на стълбовете от всеки вид поотделно по улици, не сочи на нередовност на исковата молба, тъй като предмет на спора не са стълбове от конкретен вид, а всички такива, върху които е поставена въздушно-контактната мрежа на тролейбусния транспорт в П. по посочените улици. Обстоятелството, че като предмет на спора са заявени общо 4 437 бр. стълбове, а впоследствие /близо година след предявяване на иска/ ищецът е установил, че фактически техният брой е по-малък /3 871/ също не сочи на нередовност на исковата молба, нито на произнасяне „свръх- петитум”, тъй като ищецът не е заявил оттегляне или отказ от претенцията си за разликата. В този смисъл няма и несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с решение № 180 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 2317/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. В него във връзка с приложението на чл. 97 и чл. 98 ЗС е прието, че критерият, по който се преценява дали движима вещ е присъединена или съставлява принадлежност към недвижима вещ, е начинът на прикрепването й, като е пояснено, че изискването на чл. 97 ЗС е прикрепването да е трайно, а според правната теория и съдебната практика то е такова не само когато отделянето би довело до физическо увреждане на главната вещ, но и когато би нарушило нейното функциониране.
Въпросът е изведен и позоваването е направено с оглед тезата на касатора, че стълбове са съществена част от въздушно-контактната мрежа, без които тя не би могла да изпълнява своето функционално предназначение, поради което по силата на чл. 97 или чл. 98 ЗС те са станали негова собственост. По настоящото дело обаче е установено, че освен за окачване на въздушно- контактната мрежа на градския тролейбусен транспорт, процесните стълбове имат и функцията на стълбове на уличното градско осветление.
Стълбовете в населените места представляват вещи със специфично предназначение, елемент от техническата инфраструктура. Действащата нормативна уредба допуска на една стълбова линия да бъдат монтирани няколко наземни технически провода и съоръжения, каквито представляват контактната мрежа на електротранспорта и уличните осветителните тела, светофарни уредби, знаци, указателни табели, камери и др. Собственикът на стълбовете може да ги отдава за ползване на облигационно основание на други лица за прокарване на собствени въздушни линии и монтиране на собствени съоръжения, когато това е допустимо по действащите строителни и технически правила за безопасност. С оглед тази специфика на вещта и данните по делото, че стълбовете имат и друго предназначение, не може да се поддържа, че са присъединени по смисъла на чл. 97 ЗС към въздушно-контактната мрежа и поради това са загубили своята самостоятелност. Поради това посочената по- горе практика на ВКС като неотносима към конкретикатата на настоящото дело не обосновава наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя и следните въпроси, за които поддържа да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1/ Прилага ли се разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗИДЗС по отношение на движими вещи, които представляват частна държавна или общинска собственост. 2/ Как се определя собствеността върху една вещ в случаите, когато е присъединена едновременно към две други главни вещи, собственост на различни лица по такъв начин, че нейното отделяне би нарушило функционалността на двете главни вещи. 3/ Част ли са стълбовете от въздушната контактна мрежа, чийто проводници и други елементи се носят от тях.
Първият от поставените въпроси не е обуславящ изхода на делото. Основните съображения на въззивния съд, с които е обосновал изводите си, че в полза на ответното дружество не е осъществен фактическия състав на придобивната давност, са за това, че от събраните доказателства не се установява то да е упражнявало непрекъснато фактическа власт върху стълбовете, тъй като е установено, че през същия период действия във връзка с тяхното поддържане са извършвани и от общината, която през 2010 година е провела обществена поръчка и е сключило договор за боядисването им. Разпоредбата на § 1 от ПЗР на ЗД на ЗС, с която е спряна придобивната давност по отношение на имоти – частна държавна и общинска собственост, е посочена като допълнителен аргумент, поради което дори да се даде отговор на поставения въпрос в смисъл, че цитираната разпоредба не се прилага по отношение на движими вещи, това не би могло да обоснове автоматично извод за осъществяване на този оригинерен способ.
Вторият въпрос е правно необоснован. Невъзможно е от вещноправна гледна точка една и съща вещ едновременно да бъде присъединена по смисъла на чл. 97 ЗС и да съставлява съставна част от две отделни самостоятелни вещи. В тази хипотеза, ако е в резултат на обединяването на две самостоятелни вещи, принадлежащи на различни собственици, е възникнал изцяло нов обект на правото на собственост, с ново предназначение, е мислимо приложението на чл. 95, ал.2 ЗС, но в настоящия случай не се установява възникването на такава вещ.
Третият въпрос – част ли са стълбовете от въздушната контактна мрежа, чийто проводници и други елементи се носят от тях, не е правен, а фактически, тъй като отговорът му зависи от установените по делото факти, касаещи предназначението на стълбовете към момента на изграждането им, за които в случая доказателствената тежест е на касатора. По делото не са ангажирани доказателства за това предназначението на процесните стълбове да е било само за носене на въздушно- контактната мрежа, а в последствие върху тях да са монтирани осветителни тела. Няма доказателства и за това стълбовете да са били заведени като актив в имуществото на ДФ „Пътничиски превози”, за да се приеме, че по пътя на преобразуване и правитазацията са преминали в имуществото на ответното дружество.
В обобщтение, и трите материалноправни въпроса не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което по тях не следва да се допуска касационно обжалване.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК като очевидно неправилно. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, решението трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. При проверка на съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира въззивното решение да е засегнато от такива пороци. Преценката дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С отговора на касационната жалба ответната страна Община Пловдив не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 161 от 18.10.2018 г. по гр.д. № 358/2018 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: