О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 07.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 479/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 405 от 25.10.2018 г. по в.гр.д. № 428/2018 г. на Окръжен съд- Хасково е потвърдено решение № 236 от 26.04.2018 г. по гр.д. № 2376/2017 г. на Районен съд- Хасково, с което е признато за установено по отношение на К. К. Х., че към 16.05.2012 г. тя не е собственик по наследство и давностно владение на общо 42/96 ид. части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор …. по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 05.10.2006 г., с административен адрес на имота [населено място],[жк], вх.А, ет.5, с предназначение на обекта- жилище, апартамент, със застроена площ 61.47 кв.м, ведно с принадлежащите към него избено помещение № …. с площ 3 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, отменен е частично нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № …., т…., дело № …. г., и е допуснато извършване на съдебна делба на този имот между съделителите Н. П. Я., Е. П. Я., П. Б. Я., Д. А. Д. и Д. П. Д. при следните квоти: 19/96 ид. части за Н. П. Я., 19/96 ид. части за Е. П. Я., 4/96 ид. части за П. Б. Я. и 54/96 ид. части общо за съпрузите Д. и Д. Д..
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Д. Д. и Д. Д. чрез техния пълномощник адв. М. Г.. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, обоснована с това, че обективното съединяване на отрицателен установителен иск срещу праводателката на касаторите К. Х. с иска за делба е било недопустимо, тъй като искът за делба не е бил насочен срещу ответницата по отрицателния установителен иск. На следващо място се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценка на събраните по делото доказателства. Жалбоподателите поддържат, че решението по отрицателния установителен иск за собственост не ги обвързва, поради което съдът не може да обосновава наличието на съсобственост върху процесния имот с останалите съделители с уважаването на отрицателния установителен иск срещу праводателката им.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е съединяване на иск за делба с отрицателен установителен иск за собственост против ответник, различен от ответниците по иска за делба, и приложими ли са в случая правилата на чл. 210 ГПК. Поставени и са и следните въпроси, за които касаторите поддържат да осъществяват изискванията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички възражения и доводи на страните. 2/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната пълнота и взаимовръзка или е задължението е изпълнено с препращане към разпоредбата на чл. 272 ГПК. 3/ Има ли сила на пресъдено нещо по отношение на ответника по иск за делба положителното решение, с което се уважава отрицателен установителен иск против неговия праводател, който не е страна по делото за делба. 4/ Положителното решение по отрицателен установителен иск против ответника К. Х. установява ли със сила на пресъдено нещо правата на собственост на ищците за идеална част от имота, предмет на отрицателния установителен иск, и може ли само въз основа на решението по отрицателния установителен иск да се обоснове правото на собственост на ищците в обема, предмет на установителния иск по делото срещу другия ответник. 6/ За приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците.
В отговор на касационната жалба ответниците Н. П. Я., Е. П. Я. и П. Б. Я. изразяват становище, че въззивното решение е валидно и допустимо, и не са налице сочените от касаторите основания за допускане на същото до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено, че процесният недвижим имот е бил собственост на съпрузите П. З. А. и К. К. А..
П. А. е починала през 1993 г. Нейни наследници по закон за дъщерите й З. Ж. Б., К. К. Х. и Е. К. Я..
Е. Я. е починала през 1995 г. и е оставила за наследници по закон съпруга си П. Б. Я. и две деца – Е. П. Я. и Н. П. Я..
На 01.11.2011 г. е починал К. К. А.. Негови наследници са дъщерята К. К. Х. и децата на починалата преди него дъщеря Е. Я. – Е. Я. и Н. Я..
Установено е също, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. г. З. Ж. Б. дарила на К. К. Х. своите 2/16 ид. части от имота, придобити по наследяване от тяхната майка П. А..
С нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. г. К. Х. е призната за собственик на целия имот на основание давностно владение и наследство. С договор за продажба, сключен с нотариален акт № …. , т…., дело № …. от …. г. К. Х. продала имота на Д. А. Д. по време на брака му с Д. Д..
В исковата молба ищците Н. П. Я., Е. П. Я. и П. Б. Я. са твърдяли, че К. Х. не е придобила на основание наследство и давностно владение притежаваните от тях по наследство общо 7/16 ид. части, поради което сключеният от нея договор за продажба с Д. Д. е произвел вещнопрехвърлително действие само за действително притежаваните от продавачката права в размер на 9/16 от имота. Сезирали са съда с искане да бъде установено по отношение на К. Х., че тя не е собственик на 7/16 ид. части от имота, и да допусне делба на същия между тях и купувачите Д..
С първоинстанционното решение отрицателният установителен иск за собственост на 7/16 ид. части от процесния имот, предявен против К. К. Х., е уважен. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от ответницата. Жалбоподателите Д. не са страна по този иск, поради което не са легитимирани да обжалват същото, включително и с доводи за недопустимост.
При тези данни настоящият състав намира искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост за неоснователно. Съединяването на отрицателния установителен иск за собственост срещу праводателката на касаторите с иска за делба, предявен против тях, не може да обоснове извод за недопустимост на решението, с която имотът е допуснат до делба. Това е така, тъй като правата на касаторите са производни от тези на ответницата по отрицателния установителен иск, и при изрично заявеното с исковата молба оспорване на нейните права за разликата над 9/16 ид. части от имота съдът, и без да е бил предявен отрицателен установителен иск за собственост, би следвало в преюдициален порядък да се произнесе в мотивите относно това дали продавачката е придобила собствеността върху целия имот, респ. дали е могла да се разпореди валидно с целия имот в полза на касаторите, с оглед установяване наличието на съсобственост и лицата, участващи в съсобствеността като предпоставка за допускане на съдебната делба. В този смисъл и въпросът дали е допустимо обективно съединяване на отрицателен установителен иск за собственост против праводателката с иск за делба против приобретателите има само теоретично значение, но не е от значение за изхода на делото за делба, тъй като на производно придобивно основание от К. Х. касаторите не могат да имат повече права от нея. Както е отбелязал в мотивите си въззивния съд, оспорванията на сделки, с които някой от съсобствениците се е разпоредил с повече права, отколкото притежава, подлежат на разглеждане в първата фаза на делбеното производство, тъй като тези въпроси са обуславящи съдържанието на решението по допускане на съдебната делба.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по процесуалноправните въпроси относно това дали решението по отрицателния установителен иск, предявен срещу праводателката, съставлява сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателите, при положение, че те не са били страна по този иск, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в този смисъл. Видно от съдържанието на обжалвания съдебен акт, съдът е обсъдил въпроса придобила ли е Х. на основание давностно владение идеалните части на останалите сънаследници и е направил извод, че за разликата над 9/16 ид. части този придобивен способ не е осъществен, тъй като имотът е бил сънаследствен и няма доказателства като държател на идеалните части на останалите сънаследници тя да е обективирала намерението си да завладее техните идеални части, след което да е владяла целия имот за себе си в продължение на 10 години. Изложеното налага извод, че въпросът не е обуславящ изхода на спора, поради което не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Произнасянето на въззивния съд относно предпоставките, при които може един от сънаследниците, който сам упражнява фактическа власт върху имота, да придобие по давност идеалните части на останалите сънаследници, не е в противоречие, а е съобразено с разрешението, дадено в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Некоректно е твърдението, че въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, без да обсъди доказателствата по делото в тяхната пълнота и взаимна връзка. Съдът е отчел обективния факт, че през 2012 г. К. Х. е получила по дарение от своята сестра З. Б. 1/8 ид. част от имота, което сочи, че към този момент не се е считала за единствен собственик. Поради това този въпрос като изведен извън мотивите на обжалвания съдебен акт не осъществява изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплатят на ответниците по касация Н. П. Я., Е. П. Я. и П. Б. Я. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 800 лв., съобразно заявеното в отговора искане за присъждането им и представения с него договор за правна защита и съдействие.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 405 от 25.10.2018 г. по в.гр.д. № 428/2018 г. на Окръжен съд- Хасково.
ОСЪЖДА Д. А. Д. и Д. П. Д. да заплатят на Н. П. Я., Е. П. Я. и П. Б. Я. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 800 /осемстотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: