О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 02.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 30 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 1279 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от К. Р. М., Н. Р. И., М. Р. А., Ю. Р. М., всички чрез адвокат Е. Ф. против определение № 137 от 15.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 60/2019 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено определение № 771 от 29.11.2018 г. по гр.д.№ 760/2018 г. на РС-Балчик. С последното е оставена без уважение молбата, подадена от жалбоподателите за възстановяване на пропуснат срок в пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предявяване от тях на иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът не е приложил правилно нормата на чл. 64, ал.2 ГПК, в която не се изключва възможността за възстановяване и на определени с друг закон срокове.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса: приложим ли е редът за възстановяване на срока по чл. 64, ал.2 ГПК към срока за предявяване на иск, определен в други закони, като например ЗСПЗЗ и конкретно към срока, предвиден в пар. 22 от ПЗР от ЗИДЗСПЗЗ за предявяване на иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Частните жалбоподатели считат, че по този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, защото процесуалната норма е неясна и отговорът ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие – Балчик оспорва частната жалба и допускането до касация, тъй като нормата на чл. 64, ал.2 ГПК е ясна, а съдебната практика последователно приема, че на възстановяване не подлежат преклузивните срокове, предвидени в материално правните норми, защото с изтичането им се погасява правото на иск, което не може да бъде възстановено.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните: Ищците са предявили иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи, останали в наследство от баща им Р. И. М.. Твърдят, че са пропуснали срока по пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ / ДВ бр. 13/2007 г. поради това, че са напуснали страната през 1989 г. поради асимилационна политика и са устроили живота си в Турция, от където рядко са идвали в Република България и не са могли да узнаят за внезапното установяване на краен срок за предявяване на иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Затова са формирали искане, съдът да възстанови срока по пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
РС е оставил без уважение молбата за възстановяване на законово установения срок за предявяване на иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ с мотив, че сочените в исковата молба обстоятелства не сочат на внезапно препятствие, което да им е попречило да предявят искане за възстановяване на собствеността. Отделно от това, съдът е посочил, че още през 1992 г. е предявено искане от наследодателя на ищците Р. И. М. за възстановяване на 25 дка земеделски земи в землището на [населено място], което е било уважено с решение № 27Л01 от 11.02.1994 г., като е възстановен имот № …. в м. „Д.”.
Въззивната инстанция е потвърдила това определение, като е допълнила мотивите с това, че по реда на чл. 64, ал.2 ГПК могат да се възстановяват предвидени в ГПК или определени от съда срокове или такива, предвидени в закони, когато изрично се препраща към чл. 64, ал.2 ГПК. Тъй като в нормата на пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ / ДВ бр. 13/2007 г. не е предвидена възможност за възстановяване на посочения в него тримесечен срок, съдът е приел, че правилно искането на ищците е оставено без уважение.
По въпроса, по който се иска допускане до касация е постановена съдебна практика с която се приема следното: Осъществяването на правото на възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд не е по силата на закона, а е поставено в зависимост от извършването на определено действие от страна на собственика или наследниците на същия – подаване на заявление в общинската служба по земеделие и гори по местонахождението на имотите в срока по чл. 11, ал..1 ЗСПЗЗ, респективно в чл. 13 ал.1 ЗВСГЗГФ. За лицата, пропуснали да подадат заявление в този срок, законодателят е предвидил, че правото на възстановяване следва да се упражни чрез иск по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, респективно чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ, предявяването на които също е ограничено със срок. С разпоредбите на пар. 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 13/9.02.2007г.) и пар. 5б, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗВСГЗГФ (Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.) крайният срок за това е определен на 3 месеца от влизането в сила на тези норми и е изтекъл на 13.05.2007 г. Неупражняването на правото на иск в определения законов срок погасява субективното материално право на възстановяване на собствеността, т.е. тези норми имат материалноправен характер и са императивни, а определения с тях краен срок за предявяване на иск е преклузивен. Доктрината и съдебната практика без противоречие приемат, че преклузивните срокове не могат да се възстановяван по реда, предвиден в ГПК. В този смисъл са: Определение № 572 от 12.12.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 568/2011 г., II г. о., ГК, Определение № 333 от 6.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1443/2008 г., IV г. о., ГК, Определение № 1087 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 664/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 168 от 2.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 111/2009 г., I г. о., ГК/
Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС по поставения относим въпрос и не е доказано наличието на друга по същия въпрос в противен смисъл, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Наличието на такава непротиворечива съдена практика е основание да не се допуска касационно обжалване на наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 137 от 15.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 60/2019 г. на Окръжен съд – Добрич по частна касационна жалба, подадена от К. Р. М., Н. Р. И., М. Р. А., Ю. Р. М., всички чрез адвокат Е. Ф..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: