О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 19.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3784 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. П. Б. против решение № 847 от 15.06.2018 г. по гр.д.№ 1049/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 73 от 27.02.2018 г. по гр.д.№ 2116/2017 г. на РС-Асеновград и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторката да се признае за установено по отношение на ответниците А. П. А., Д. С. А. и П. А. П., че тя е собственик на 1/2 ид.ч. от УПИ…. от кв. …. по плана на [населено място], [община] с площ 740 кв.м. , ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда на 53 кв.м. и масивна стопанска постройка на площ 60 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Основанията за допускане до касация се излагат в касационната жалба. Твърди се очевидна неправилност, постановяване на решението в противоречие със задължителната съдебна практика и казуалната практика на съдилищата и за това, че произнасянето по делото ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулиран е въпросът „ при иск за собственост, когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото си на собственост, как се разпределя доказателствената тежест. Касаторката се позовава на ТР № 11/2012 г. на ОСГК. Цитирано е и ТР № 8/2012 г. Р № 228/05.07.2018 г. по гр.д.№ 1172/2018 г. на ОС-Стара Загора, Р № 157 от 19.06.2013 г. по гр.д.№ 103/2012 г. на ВКС, ТР І 1/2012 г. Формулиран е и втори въпрос : когато общата вещ е съсобствена между братя и сестри, живеенето и ползването на веща от единия съсобственик прави ли го владелец, или е държател. По този въпрос, касаторката е цитирала Р № 397/10.04.2013г. по гр.д.№ 762/2010 г. на ВКС.
Ответниците по касация оспорват жалбата и молят решението да не се допуска до касационен контрол, тъй като изводите на съда са обосновани с доказателствата по делото, а решението е съобразено със закона и съдебната практика, касаеща владението.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищцата и ответника А. П. А. са наследници / брат и сестра/ на П. А. П., починал на 27.12.1998 г. и на съпругата му В. И. П., починала на 23.01.2005 г. През 1974 г. П. П. А. по време на брака му с В. И. А. е признат за собственик по давност на дворно место с двуетажна жилищна сграда в него, а след това са изградили и стопанска постройка в имота. На 31.10.2013 г. двамата наследници са участвали в договор за доброволна делба с други наследници при която три земеделски имота са получени в самостоятелен дял от ищцата, ответникът А. А. не е получил в дял нито недвижим имот, нито парично уравнение на дела си от тези три имота, тъй като „ имуществените отношения между тях са уредени с друго наследствено имущество”. На 25.11.2016 г. н.а. № …., т…. г. той е признат за собственик на основание давностно владение на три земеделски имота в землището на [населено място]. С н.а. № ….,т…. г. ответникът А. А. е признат за собственик по давност на целия процесен имот – дворно место, къща и стопанска постройка по време на брака си с Д. А.. Този акт се оспорва от ищцата. Събрани са и гласни доказателства, които установяват, че след смъртта на майката, ищцата е ходила на помени на майка си първите години, не е оставала там да спи, няма ключове от имота. В имота живее със семейството ответника А. А., той е правил ремонт на покрива, сменил е прозорците, направил е и баня вътре в къщата, синът му се е преместил да живее на първия етаж след смъртта на наследодателката през 2005 г. Ответникът А. дал част от двора под наем на други лица, които синът на ищцата видял в имота, но ищцата не е получила част от наемната цена.
РС е уважил иска, като приел, че ответниците не са доказали, че са придобили по давност наследствената част на ищцата.
Въззивният съд е приел, че този извод противоречи на ТР № 11/2012 г. на ОСГК, защото не е съобразено, че първите двама ответниците са представили нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка, който ги легитимира като собственици, а този който го оспорва носи доказателствената тежест да опровергае изводите на нотариуса, като за оспорването не се прилага реда по чл. 193 ГПК. За да отхвърли иска, възивната инстанция се е позовала на установеното по делото от писмените и гласни доказателства, че още приживе на наследодателите, те са заявявали, че този имот ще остане за внука им, носещ трите имена на дядо си – ответника П. А., че според показанията на сина на ищцата, след смъртта на В. – майка на ищцата и ответника А. е имало разговор между двамата наследници за уреждане на наследствени въпроси, като ответника А. А. отказал да плати частта й от този имот, защото той си бил негов, че тя нямала ключ за имота и не е преспивала в него след смъртта на майка си, както и изложеното в договора за доброволна делба от 2013 г. на други наследствени имоти относно това, че А. А. не получава дял от тях, защото дела му е уравнен с друго наследствено имущество. Съдът е отчел и това, че ответникът П. А. се настанил да живее на приземния етаж, след смъртта на баба си през 2005 г., че ответниците ремонтирали покрива, направили баня вътре в къщата и сменили дограмата. Като е съобразил и това, че ищцата последно посещавала имота на годината от смъртта на майка си, преценено заедно с изложеното е формирал извод, че констатациите на нотариуса при издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка кореспондират на данните по делото и не са опровергани от оспорващата този акт ищца. Затова е отменил решението на РС и е отхвърлил иска за собственост на 1/2 ид.ч. от имота и за отмяна на нот. акт.
Първият въпрос: „при иск за собственост, когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото си на собственост, как се разпределя доказателствената тежест” не кореспондира на доказателствата по делото. Нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот, издаден само на основание давностно владение са представили ответниците. Ищцата не е представила такъв акт. Тя се позовава на нот. акт, издаден на наследодателя на страните през 1074 г., от който могат да черпят права и двете страни. Ответниците правят правоизключващо възражение за придобиване на имота по давност и представят нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка. В съответствие със задължителната съдебна практика – ТР № 11/2012 г. на ОСГТК е прието, че доказателствената тежест за опровергаване изводите на нотариуса е за ищцата. Дадени са й указания в този смисъл. С ангажираните от нея доказателснва тя не е опровергала тези изводи. Тя не е противопоставила нот. акт, с който да изключва правата на брат си е върху процесната 1/2 ид.ч., т.е. с който да е призната за собственик на целия имот по обстоятелствена проверка, поради което е неприложима съдебната практика, според която ако и двете страни са представили констативни нотариални актове, всеки следва да докаже правата си. Затова не е налице основание за допускане до касация по първия поставен въпрос. Отделно от това, фактите, установени от доказателствата, включително и ангажираните от ищцата, сочат на владение, установено от първите двама ответници от около началото на 2006 г., възприето от ищцата, на което тя не се е противопоставила до 2016 г., т.е. в рамките на десет годишен период, достатъчен за придобиване по давност, съгласно нормата на чл. 79 ЗС. Спорът е разрешен според установените факти, а не само въз основа на правилата за доказателствената тежест, които са приложими, когато страната, в чиято тежест е да установи благоприятен за нея факт, не успее да го докаже.
Цитирано от касаторката ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към спора, тъй като касае предпоставките за допустимост на отрицателния установителен иск, какъвто не е предявен по настоящото дело.
Формулиран е и втори въпрос: „когато общата вещ е съсобствена между братя и сестри, живеенето и ползването на веща от единия съсобственик прави ли го владелец, или е държател. По този въпрос, касаторката е цитирала Р № 397/10.04.2013г. по гр.д.№ 762/2010 г. на ВКС. Поставеният въпрос не кореспондира на установеното по делото. Както се посочи по-горе, въззивната инстанция не е приела, че ответникът А. А. и съпругата му са придобили по давност имота само защото са живели в него и са го ползвали. Изброени са конкретните обстоятелства, въз основа на които съдът е направил извод за това, че първите двама ответници са владели за себе си целия имот и са демонстрирали това поведение пред ищцата. За част от тези обстоятелства е свидетелствал сина на ищцата, а други са установени с подписан от нея документ /договорът за доброволна делба от 2013 г./ Тъй като този въпрос не кореспондира на установеното по спора и не обуславя поради това изхода от делото, не се допуска касационно обжалване и по него.
По изложените съображения, обжалваното въззивно решение не се допуска до касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски, доказани с договорът за правна помощ в размер на 500 лв., платени в брой, които са посочени и в списъка по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 847 от 15.06.2018 г. по гр.д.№ 1049/2018 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Й. П. Б..
Осъжда Й. П. Б. да плати на А. П. А., Д. С. А. и П. А. П. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: