гр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 13.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 613 / 2019 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. Н. Б. против определение № 591 от 28.12.2018 г. по гр.д.№ 3607/2018 г. на І-во гр.о. на ВКС, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от нея срещу въззивното решение № 446/30.03.2018 г. по в. гр. д. № 3061/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта по претенциите по сметки, предявени от другите съделители срещу нея, както следва: 1. в частта му с която е потвърдено решение № 1412/04.05.2017 г. по гр. д. № 14576/2015 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която А. Н. Б. е осъдена да заплати на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. сумата 5 374 лева, представляваща увеличената стойност на квотата й от делбения имот, вследствие на извършени от тях ремонтни работи през 2012 г., както и 2. в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, А. Н. Б. е осъдена да заплати на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. общо 2 510 лева на основание чл. 12, ал. 2 ЗНсл.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението поради нарушение на процесуалните правила, тъй като не е съобразен размера, за който е предявена претенцията, който според жалбоподателката е определящ за определяне на обжалваемостта пред касационна инстанция, а неправилно е съобразен намаленият размер след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК.
Ответниците по частната жалба Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. оспорват частната жалба и молят обжалваното определение да се потвърди, тъй като съдът е съобразил с направеното намаление на иска и прекратяване на производството за разликата.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел следното:
Ответниците Н. А. С., А. А. С. и М. К. С., на които е определена квота по 1/6 ид.ч. са предявили срещу ищцата А. Н. Б., притежаваща 1/2 ид.ч. от делбения имот искове по чл. 12, ал. 2 ЗНсл за присъждане на сумата 17 211.68 лева, от които 15 615.68 лева, представляващи увеличена стойност на жилищния етаж в резултат на приноса им приживе на наследодателите и сумата 1 596 лева, представляваща увеличената стойност на работилницата също приживе на наследодателите, както и искове по чл. 60 и сл. ЗЗД за сумата от 16175.15 лева, представляваща стойността на извършени от тях подобрения в наследствения имот през периода 2012 – 2015 г. Въз основа на молба с вх. № 19287/03.04.2017 г. /л.л. 277-278 от първоинстанционното дело/, с което ответниците намалили размера на исковете, е постановено протоколно определение в съдебното заседание на 04.04.2017 г. /л. 283 от първоинстанционното дело/, с което производството по делото е прекратено по първата от претенциите за разликата над 7 820 лева до 15 615.68 лева /неправилно, вместо до 17 211.68 лева, в какъвто общ размер са предявени исковете по чл. 12, ал. 2 ЗНсл/, а по втората от претенциите – за разликата над 5 374 до 16 175.15 лева. Съобразно допуснатото изменение – намаление, ВКС е приел, че, исковете по чл. 12, ал. 2 ЗНсл се считат предявени за сумата 7 820 лева, а по чл. 60 ЗЗД – за сумата 5 374 лева и тъй като исковете са предявени при условията на активно субективно съединяване при посочен общ размер, са съобразно квотите, при които делбата е допусната, защото не е уточнено друго. Така от всеки от тримата ответници се претендира по 1/3 от съответния общ размер и искът по чл. 12, ал. 2 ЗНсл на всеки от съделителите е за сумата 2606.67 лева, а искът по чл. 60 ЗЗД – за сума от по 1 791.34 лева. Затова и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ е прието, че е налице ограничението за достъп по касационен контрол, поради което касационната жалба в тази част е недопустима и е оставена без разглеждане.
Определението е правилно.
След допуснатото изменение на иска под формата на намаление и прекратяване на производството за разликата между първоначално заявените размени на двете претенции и посочените по-малки размери, съдът е десезиран с претенции за тази разлика. Посочените намалени размери, за които е допуснато изменението са цените на исковете по които се произнася съдът и по които се формира сила на пресъдено нещо. За частта, с която са намалени претенциите и за които е прекратено производството, съдът не дължи произнасяне с крайния си съдебен акт, респективно те не биха могли да бъдат предмет и на касационно производство, защото няма акт, който да подлежи на обжалване.
Неоснователно е позоваването от частната жалбоподателка на чл. 70 ГПК. Този текст е неприложим при изменение на иска. Действително определяща за цената на иска е цената на спорното право към момента на предявяване на иска, като последващото му обезценяване, или поскъпване не променят цената на иска с произтичащите от това последици. Това обаче не се отнася за случая, когато самият ищец иска да измени цената на предявения от него иск. Възможността за изменение на иска е процесуално право на ищеца и не зависи от поведението на ответника. Въпросът за изменението на иска не може да бъде повдиган служебно от съда.
По изложените съображения, като е оставил касационната жалба против частта от решението по извършване на делбата в частта му по сметките без разглеждане поради това, че за всеки от ответниците по тези претенции размерът им е под 5 000 лв., съдът е процедирал в съответствие с процесуалните правила и конкретно с правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, поради което частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 591 от 28.12.2018 г. по гр.д.№ 3607/2018 г. на І-во гр.о. на ВКС, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от А. Н. Б. срещу въззивното решение № 446/30.03.2018 г. по в. гр. д. № 3061/2017 г. на Пловдивския окръжен съд в частта по претенциите по сметки, предявени от другите съделители срещу нея, както следва: 1. в частта му с която е потвърдено решение № 1412/04.05.2017 г. по гр. д. № 14576/2015 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която А. Н. Б. е осъдена да заплати на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. общо сумата 5 374 лева, представляваща увеличената стойност на квотата й от делбения имот, вследствие на извършени от тях ремонтни работи през 2012 г., както и 2. в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, А. Н. Б. е осъдена да заплати на Н. А. С., А. А. С. и М. К. С. общо 2 510 лева на основание чл. 12, ал. 2 ЗНсл.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: