О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 17.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2901/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. А. К. срещу определение № 113 от 20.05.2019 г. по гр.д. № 1461/2019 г. на ВКС, І г.о. С него е оставена без разглеждане като просрочена подадената от В. А. К. молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1, 2, 4, 5 и 6 ГПК на влязло в сила решение от 10.06.2005 г. по гр.д. № 2009/1996 г. на Пазарджишкия районен съд.
В частната жалба са наведени доводи във връзка с релевираните от молителката основания за отмяна на влязлото в сила решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решението, чиято отмяна е поискала молителката, на основание чл. 288, ал.7 ГПК/ отм./ по молба на В. А. К., С. Т. К. и С. Т. К. е обезсилено решението на Пазарджишкия районен съд, постановено 22.04.2002 г. по гр.д. № 2009/1996 г., и е постановено възложения на Н. Х. К. недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от УПИ …. по плана на [населено място], ведно с първия жилищен етаж от построената в него масивна жилищна сграда, да бъде изнесен на публична продан. Решението е влязло в сила на 08.10.2005 г. Молбата на В. К. за отмяна по реда на чл. 303, ал.1 ГПК е подадена на 07.11.2018 г.
При тези данни съставът на първо гражданско отделение на ВКС е направил извод, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като решението е постановено при действието на ГПК от 1952 г./ отм./ и към момента на влизане в сила на сега действащия ГПК пределният едногодишен срок по чл.232, ал.1 ГПК е изтекъл.
Обжалваното определение е правилно. Съгласно разясненията, дадени в т. 8 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, касаещи приложимостта на разпоредбата на чл. 305 от сега действащия ГПК, недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК, обн. ДВ. бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ Съображенията за това разрешение са, че в 232, ал.1 ГПК/ отм./ е предвидено, че молбата за отмяна трябва да бъде подадена в тримесечен срок от деня, когато страната е узнала за обстоятелството, което служи като основание за отмяна, а в хипотезата на чл. 231 б.”е” и б.”ж”- в тримесечен срок от деня, когато е узнала лично или чрез свой представител за решението, което е било постановено без нейно участие, но във всички случаи молбата за отмяна не може да бъде подадена по – късно от изтичането на една година от възникване на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението – от влизане на решението в сила. Установеният в закона процесуален срок е преклузивен и с пропускането му се погасява правото на страната да иска отмяна по реда на чл. 231, ал. 1 ГПК /отм./. Предвидените в сега действащия ГПК от 2007 г. / в сила от 01.03.2008 г./ правила и срокове за отмяна са неприложими спрямо решения, станали неотменими по преходния процесуален ред.
В случая, решението, чиято отмяна е предмет на подадената от В. А. К. молба вх. № 24 966 от 07.11.2018 г. е влязло в сила на 08.10.2005 г. и към момента на влизане в сила на ГПК от 2007 г. пределният едногодишен преклузивен срок по чл. 232, ал.1 ГПК/ отм./ е бил изтекъл. С оглед на това правилно е преценено, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, и същата е оставена без разглеждане.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 113 от 20.05.2019 г. по гр.д. № 1461/2019 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: