О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 19.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4858/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 842 от 15.06.2018 г. по в.гр.д. № 871/2018 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 4504 от 22.12.2017 г. по гр.д. № 16716/2016 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната съдебна делба между съделителите П. Г. К. и Й. Г. А. по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ….. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес на имота [населено място], [улица], [жилищен адрес]/44, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор …., с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с площ 97.55 кв.м, ведно с принадлежащите към него изба № 7-4 с площ 4.58 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата, при равни права – по 1/2 ид. част за всеки от съделителите.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Й. Г. А. чрез нейния пълномощник адв. Я.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че съдът е постановил своето решение по неразяснено дело, тъй като не е обсъдил всички събрани доказателства и доводи на страните, и не е изпълнил задължението си да им укаже, че за някои твърдяни от тях обстоятелства не сочат доказателства, в резултат на което е постановил необоснован съдебен акт.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени няколко правни въпроса, за които жалбоподателката твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касация П. Г. К. не е подал отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните по делото са наследници на Г. П. К., починал през 1998 г, и на Ф. З. К., починала през 2013 г. Предмет на спора е недвижим имот- апартамент, за който е установено, че е придобит от Г. К. през 1982 г. като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по З..
Срещу предявения иск за делба жалбоподателката в настоящото производство Й. А. е направила възражение, че е придобила процесния имот по давност, тъй като след смъртта на Г. К. е владяла имота явно и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години, като е заплащала всички консумативи за него.
Въззивният съд е намерил това възражение за неоснователно. Приел е, че независимо дали жилището е било индивидуална собственост на бащата на страните, или е било придобито от него и съпругата му Ф. К. в режим на съпружеска имуществена общност, върху него е възникнала съсобственост между страните по наследяване, а в тази хипотеза презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение чрез извършване на действия, които по явен и недвусмислен начин показват отричане на владението на останалите съсобственици. След преценка на събраните по делото доказателства е направил извод, че не се установява жалбоподателката да е извършвала такива действия, които сочат на отричане на правата на останалите сънаследници.
Първият от поставените в изложението въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, е за това дали въззивната инстанция е длъжна да предприеме необходимите действия за изясняване на делото от фактическа страна, включително да посочи на страната необходимостта от ангажиране на доказателства за неизяснените факти, при положение, че липсват такива в доклада на първата инстанция. Значението на този въпрос за изхода на делото се обосновава с твърдението, че в доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд не е указал на жалбоподателката, че не представя доказателства за демонстриране на субективния елемент от владението за сочения от нея период. Това твърдение не съответства на данните по делото. С отговора на исковата молба жалбоподателката е направила искане за допускане на гласни доказателства – двама свидетели, за установяване на факта на владение и ползване от нейна страна на процесното жилище след смъртта на наследодателя Г. Кепев. Това доказателствено искане е уважено и посочените от жалбоподателката свидетели В. К. и М. П.- З. се разпитани по делото. В мотивите на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС ясно е посочено, че при спор за придобиване по давност на съсобствения имот от един от съсобствениците, този, който се позовава на придобивна давност, следва да докаже, че е извършил такива действия, с които е престанал да държи идеалните части на останалите съсобственици и е започнал да ги владее за себе си, както и че тези действия са доведени до знанието им. В тази насока са и указанията, дадени на жалбоподателката с доклада по делото, с което съдът е изпълнил задълженията си да посочи как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Осъществяването на фактическия състав на придобивната давност е въпрос на доказване, а не на прилагане на императивна правна норма. Съдът няма задължение да указва на страната, че сочените от нея доказателства не доказват твърденията й. Поради това този въпрос не обуславя основание по смисъла на чл. 280, ал.1.т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката поставя и следните въпроси: 1/ Със заплащането на данъци и такси за определен недвижим имот държателя на имота демонстрира ли намерение да владее имота за себе си. 2/ Заплащането на данъци и такси по партидата на наследствен имот демонстрира ли анимус за своене, ако партидата не е променена на името на владелеца поради липса на валиден титул за собственост, и декларирането на имота на името на всички съсобственици препятства ли формирането на анимус за своене и прекъсва ли придобивната давност по чл. 79 ЗС. 3/ Придобиването на имот при условията на чл. 2-4 от ЗСГ / отм./ от някой от наследниците може ли да се приеме днес за безвъзмездна форма на трансформация на имуществото на наследодателя към конкретния наследник, получил обезщетението, и трябва ли тази трансформация да се отчита днес при определяне квотите на всеки сънаследник.
Първият от тези материалноправни въпроси не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Константна е практиката на ВКС, че завладяването частите на останалите съсобственици трябва да се манифестира пред тях чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, както и че не е достатъчно владелецът да обективира промяната в намерението си по отношение на трети лица. Докато останалите сънаследници са в неведение относно промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът-владелец не може да им противопостави владението си. Приема се, че плащането на данъци и консумативи, и извършването на ремонтни работи от ползващия имота сънаследник и не са обстоятелства, които сами по себе си да сочат, че този наследник е отблъснал владението на останалите и е придобил техните части по давност,
Следващите два въпроса са неясени и не кореспондират с мотивите на обжалвания съдебен акт. Съдът не е приел, че жалбоподателката не е доказала превръщането на държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение за себе си, тъй като не е променила партидите на имота, нито е приел, че тя не е придобила по давност целия сънаследствен имот, защото давността е била прекъсната с подаването на декларация от ответника по реда на ЗМДТ. Третият въпрос отразява тезата на жалбоподателката, че приживе наследодателят е извършил делбата на имотите, като е изявил воля ответникът да получи самостоятелно жилище като обезщетение за отчуждения имот, а процесното, отстъпено в обезщетение на наследодателя, да остане за жалбоподателката. Доказателства, че волята на наследодателите е била такава, нито че действията им са били мотивирани от разпоредбите на действащия към този момент Закон за собствеността на гражданите, не са ангажирани. Поради това и тези два въпроса не могат да се приемат за обуславящи изхода на делото и не осъществяват основанието по чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 842 от 15.06.2018 г. по в.гр.д. № 871/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: