О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 23.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4929 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. А. против решение № ІІ-41 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 28/2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 111 от 25.10.2018 г. по гр.д.№ 302/2018 г. на РС-Средец. С последното е признато за установено против Я. Д. Р. и касатора, че ищците Ж. М. Ж., А. М. Ж., С. Н. П., В. Н. Д., А. Д. М., И. Д. И., С. Д. И., С. Д. Г., В. Ж. К.-П., А. Ж. К., С. Ж. М., В. Б. Д., Д. В. Г. са собственици на 11/12 ид.ч. от нива с площ 7,637 дка, съставляваща имот № …. по плана за земеразделяне на [населено място], м.“Л. шосе“ и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен н.а. № …. г. на нотариус Г.Г. до размер на 11/12 ид.ч. от предмета му. Признато е за недоказано оспорването на два броя удостоверения изх.№ 15/19.04.2017 г. и № 9 от 02.03.2016 г. , издадени от ЗКПУ „Единство“ гр. Айтос и на два броя молба-покана от 02.05.2015 г. и от 10.02.2015 г. , посписани от Д. Т. Д. относно авторството им.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с процесуалните правила – принципа на диспозитивното начало и за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът с указанията си до ищците за изправяне нередовностите на исковата молба е бил прекомерно конкретен, като е посочил вида на иска, който да предявил и обема права, които претендират. Излага се и довод, че съдът е уважил иска против касатора и на В. Ж. К. и С. Д. И. без да се вземат предвид изричните им изявления в съдебно заседание на 21.09.2018 г. пред РС-Средец.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр.д.№ 3555/2008 г. на ВКС, ІV гр.о. по въпросите : 1. Представлява ли многократно даване на указания на една от страните за отстраняване на нередовности на исковата молба нарушение на принципа на равнопоставеност на страните? и 2. След многократно даване на указания и неотстраняване нередовностите на исковата молба по отношение на вида, обема и предмета на търсената защита, допустимо ли е съдът за пореден път да дава указания на ищеца, като му посочи и формулира в указанието какъв точно иск следва да се предяви, като определи не само вида на иска, но и обема и петитума, с който ищецът трябва да сезира съда.
Ответниците по касация /ищци в производството пред РС/ Ж. М. Ж., А. М. Ж., С. Н. П., В. Н. Д., А. Д. М., И. Д. И., С. Д. И., С. Д. Г., В. Ж. К.-П., А. Ж. К., С. Ж. М., В. Б. Д., Д. В. Г. оспорват касационната жалба, защото изводите на съдът кореспондират на писмените доказателства и свидетелските показания. Оспорват и допускането до касация, тъй като цитираното решение е неприложимо на няколко основания – няма многобройни указания от съда и такива за определяне на типа и обема защита по настоящото дело, цитираното решение е постановено в касационно производство по обжалване на решение, постановено отменения ГПК, съдът е отменил решението на въззивната инстанция, защото не се е произнесла по същество, а е върнала делото на РС, а не предвид отговора на въпроса.
Ответницата по касация Я. Д. Р. /ответник в производството пред РС/, уведомена за въззивното решение на 20.08.2019 г. и за касационната жалба – на 31.10.2019 г., не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Данните по делото са следните:
Пред РС-Айтос е предявен от Ж. М. Ж., А. М. Ж., С. Н. П., В. Н. Д., А. Д. М., И. Д. И., С. Д. И., С. Д. Г., В. Ж. К.-П., А. Ж. К., С. Ж. М., В. Б. Д., Д. В. Г. иск против Я. Д. Р. и И. М. А.. В исковата молба, подадена чрез адвокат Г. И., упълномощена от всички ищци да предяви против ответниците установителен иск за процесния имот, се твърди, че съсобствеността между ищците и първата ответница произтича по наследство от Ж. М. Я. и дарение от двама от наследниците на ищцата Д. Г. през 2009 г. Ответницата Я. Р., която притежавала наследствен дял – 1/12 ид.ч. се снабдила с нот. аск по обстоятелствена проверка № …. г. на нотариус Г.Г., с който била призната за собственик на целия имот по давност, но никога не била владяла този имот. Легитимирайки се с този нот. акт, същия ден продала на другия ответник И. А. целия имот. Затова са поискали да се признае за установено по отношение на ответниците, че Я. Р. е продала на другия ответник с н.а. № …. г. само 1/12 ид.ч. и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е поискана отмяната на констативния нот. акт над 1/12 ид.ч. от имота. В производството пред РС-Айтос не са давани указания за изправяне на петитума на исковата молба. Давани са указания за посочване цена на иска, представяне на удостоверение за данъчна оценка и вписване на исковата молба. С молба от 17.08.2016 г., ищците отново са уточнили, че като наследници на Ж. М. Я. са съсобственици заедно с ищцата Г., която е придобила по дарение 2/16 шшд.ч., а по наследство Я. Р. притежава само 1/12 ид.ч. и не е могла да прехвърли повече от това, което притежава, като заявяват петитум наред с първоначалния иск – предявяват и отрицателен установителен иск: да се признае за установено, че Я. Р. не е придобила по давност процесния имот. Поради отвод на всички съдии от РС-Айтос, на основание чл. 23 ГПК, делото е изпратено от Бургаски ОС за разглеждане от РС-Карнобат. В с.з. на 27.05.2017 г. е изготвен и приет доклад по делото, като е посочено, че искането е да се признае за установено, че Я. Р. не е придобила собствеността върху целия имот на основание нотариалния акт по обстоятелствена проверка, чиято отмяна се иска. С определение № 294/29.06.2019 г., РС е приел, че с молбата от 17.08.2016 г. е предявен наред с първоначалния иск и отрицателен установителен иск, който не е приет за съвместно разглеждане по настоящото дело. /От материалите по делото се установява, че по него е образувано друго дело пред Бургаски РС/. Със същото определение № 294/29.06.2019 г., РС-Карнобат е прекратил производството по предявения първоначален иск, тъй като се иска установяване на факт с правно значение, което е допустимо само ако закон изрично предвижда съдебно установяване на такъв факт, /чл. 124, ал.4 ГПК/. Тъй като законът не предвижда възможност за установяване на посочения в петитума на исковата молба факт, съдът, приемайки, че ищците нямат правен интерес, е прекратил производството по този иск. По частна жалба на ищците, с определение № 1394 от 11.08.2018 г. по ч. гр.д.№ 1203/2017 г. съдът е отменил определението на РС в частта, с която производството е прекратено. В останалата част, с която е не е приет за съвместно разглеждане предявеният допълнително отрицателен установителен иск, определението на РС-Карнобат не е подлежало на обжалване. В мотивите на съда е посочено, че за предявяване на отрицателен установителен иск, ищците не са уточнили правният си интерес, а за първоначално предявения петитум – исковата молба е била нередовна. Съдът е указал да се дадат указания на ищците за изправяне на нередовностите, и ако те не бъдат изправени, производството да се прекрати на това основание, а не поради липса на правен интерес, какъвто липсва само за отрицателният установителен иск. След връщане на делото, РС-Карнобат с разпореждане № 625 от 28.12.2017 г. погрешно е дал отново указание до ищците да докажат правният си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск /който вече е бил отделен за разглеждане по друго дело/. С молба от 18.11.2018 г., ищците са поискали отвод на съдията, но същевременно са подали и допълнителна искова молба, в която повтарят, че наред с първоначалният петитум предявяват отрицателен установителен иск да се установи, че ответницата не е собственик на целия имот по давност, тъй като тя е имала само частта си по наследство – 1/12 ид.ч. и само тази част е могла да продаде, а със сделката ги уврежда. След отвод на докладчика, новият докладчик по делото е установил, че са дадени неправилно указания за уточняване на правният интерес по отрицателният установителен иск, който е отделен за разглеждане по друго дело и съобразявайки указанията на БОС в отменителното определение, е дал указания ищците да уточнят петитума си, като съобразят, че първоначално са предявили положителен установителен иск и не могат да преминават в отрицателен установителен иск, съгласно ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.2Б, а същевременно по допълнително предявеният отрицателен установителен иск наред с първоначалния петитум е образувано гр.д.№ 718/2017 г. Дадени са указания на ищците да прецизират първоначалната си претенция а именно за приемане за установено, че са собственици на 11/12 ид.ч. от имота. След отвод на съдиите от РС-Карнобат, поискан от ответницата, делото е изпратено от БОС за разглеждане от РС-Средец.
Тъй като в хода на производството е оспорена представителната власт на адв. Г.И. за предявяване на иска от всички ищци и е поискано на основание чл. 176 ГПК да се явят В. К. и С. И., за да заявят дали те са подписали пълномощното и искат ли да предявят иск против ответниците. От тези двама ищци и С. Ж. М. е подписана декларация, приложена в нот. дело по обстоятелствена проверка, с които заявяват, че за процесния имот нямат имуществени претенции, че се стопанисва само от Я. Р. и само тя получава добивите от него. В съдебно заседание обаче двамата ищци заявяват, че при подписване на декларацията им е обяснено, че я дават, за да може да се продаде имота, като им е обяснено, че ще получат някаква сума. С. получил около 135 лв., които сега пълноммощникът на Я. Р. – синът й Д. си ги поискал обратно с лихвите. Представена е покана на л. 31 от делото на РС, с която Д. Д. иска от С. И. да му върне сумата 138,40 ведно с лихвите. И двамата ищци са потвърдили подписите си върху пълномощното пред съда, като В. е потвърдила и подписа на брат й. И двамата са заявили, че си искат земята, която им се полага, че искат да си възстановят делът, който им се полага. И двамата са заявили, че не познават И. и искат да водят дело против леля си Я. Р..
За да потвърди решението на РС, въззивната инстанция е проследила действията на съда и на ищците по изправяне нередовностите на исковата молба, посочени по-горе. Съдът е приел, че ищците са сезирали надлежно съдът и не са извършили действия по десезирането му. По същество е приел, че не се сочи от ответницата в кой период е установила и владяла имота, че не е демонстрирала с никакви действия намерение за своене. Затова е обобщено, че изводите на нотариуса, че е придобила имота по давност са опровергани от доказателствата по делото – обстоятелството, че Д. е придобила по дарение от други наследници 2/16 ид.ч. от имота и че ги е отдавала под аренда на кооперация, която е реализирала права по получаване на европейски субсидии за този имот през 2013,2014 и 2015 г. Съдът е приел, че имота е бил в държане на трети лица, а не на ответницата Я. Р.. Съобразил е, че процесния имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 01 от 02.04.1999 г. на ПК. А. на всички наследници на Ж. М. Я., починал на 23.05.1957 г. Установено е, че с н.а. № …. г. И. и Ц. К. даряват своите общо 2/16 ид.ч. на ищцата Д. Г. и че съпругът й, като неин пълномощник е внесъл имота в ЗКПУ „Единство“, от която тя е получавала рента за тези три години. От свидетелските показания се установява, че Я. Р. е работила в Пощите, продавала е вестници и никога не се е занимавала със земеделие и не се установява да е обработвала лично или чрез друго лице процесния имот. С тези мотиви, съдът е уважил предявеният иск и е отменил издаденият нот. акт по обстоятелствена проверка до 11/12 ид.ч. от предмета му.
Наведеното основание за допускане до касация не е налице. Формулираните два въпроса са близки по съдържание, а цитираното решение, на което се твърди, че противоречи въззивното обжалвано решение е неприложимо. Както се изложи по-горе, съдът не е давал множество указания до ищците за изправяне нередовностите на исковата молба. Първоначално предявеният петитум е бил недопустим, защото законът не предвижда установяване на подобен юридически факт – прехвърляне на повече от притежаваното. Съдът е бил длъжен да изпълни нормата на чл. 129 ГПК и да укаже на ищците да формулират прицизно петитума си, съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. След като вече е бил отделен в отделно производство отрицателният установителен иск и при изложените твърдения от ищците в обстоятелстевната част на исковата молба, при даденото пълномощно за предявяване на установителен иск за собственост, формулирането на петитум, сочещ на положителен установителен иск за собственост е била единствената възможност за ищците, която кореспондира на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. Следователно формулирането на петитум по установителен иск за собственост не е станало в нарушение на диспозитивното начало. Задължение на съдът е да не допуска противоречие между обстоятелствена част и петитум или неясен петитум При първоначално заявеното от ищците, че те притежават по наследство имота, а ответницата Я. Р. притежава по наследство само 1/12 от имота, ищците, а не съдът е определил обема на търсената защита. Твърдението е, че тя не е собственик на повече от 1/12 ид.ч., при твърдение, че те са собственици на имота без частта, която тя притежава, т.е. на 11/12 ид.ч. В хода на производството ищците, дали обяснения по чл. 176 ГПК са потвърдили волята си да водят иск за да възстановят дела си от имота. При извършеното от Р. прехвърляне, правното средство, с което може да стане това е предявяване на иск и срещу касатора. Те не са десезирали съда с оттегляне или отказ от иска против него, поради което решението не е недопустимо по отношение на касатора И. А…
Предвид изложеното по-горе, въззивното решение не е постановено при аналогична обстановка като тази по цитираното решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр.д.№ 3555/2008 г. на ВКС, ІV гр.о., на което касатора основава искането си за допускане до касация. Не е налице многократно обездвижване на исковата молба, а РС е изпълнил указанията на въззивната инстанция, дадени с определението, с което е отменено прекратяване на проицводството по предявения иск. До постановяване на определението на окръжния съд не са давани указания на ищците да изправят петитума на първоначалната искова молба. Дадените указания за уточняване правния интерес от предявяване на отрицателният иск не кореспондират на исковата молба по настоящото дело. Както се посочи, те се отнасят за искът, който е отделен по друго дело. Следователно не е обосновано допускане на касация и по двата поставени въпроса.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, на ответницата по касация Д. В. Г. следва да се присъдят претендираните и заплатени от нея деловодни разноски в размер на 600 лв., съгласно представеният договор за правна помощ.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-41 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 28/2019 г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. М. А..
Осъжда И. М. А. да плати на Д. В. Г. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 600 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: