4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 13.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 11 февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 229 /2020 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Надежда Т. Д. и И. Т. Д., чрез адвокат В. В. против определение № 386/28.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 279/2019 г. на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено № 419 от 17.05.2019 г. по гр.д.№ 573/2018 г. на Сливенски окръжен съд. С последното е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.4 ГПК до приключване на производството по гр.д.№ 2239/2018 г. на СГС.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви и защото не е съобразил, че няма преюдициалност, че спорът за действителността на завещанието е повдигнат и в производството по делото пред Окръжен съд-Сливен и той ще следва да се произнесе. Жалбоподателите молят определението да се отмени, защото то засяга интересите им, тъй като в горските имоти, предмет на спора пред Окръжен съд-Сливен може да се извършва сеч, от която те да претърпят вреди.
В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК са формулирани пет въпроса, по които се твърди противоречие на определението със съдебната практика, като по втория и петия въпрос се позовават на основанието на чл. 280, ал. т.3 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Пред СГС е подадена искова молба от Н. Т. Д. и И. Т. Д. против Й. А. А. и „Ставен“ АД, с която са предявени за общо разглеждане следните искове:
а/. срещу Й. А. А. и „Ставен“ АД – иск с правно основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 42, б.“б“ ЗН, за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 1. 03. 2015 г., оставено от Р. Д. Д., починал на 27. 01. 2017 г., в [населено място], с последен постоянен адрес [населено място], р-н „К. село“, с което същият завещава на Й. А. А. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към смъртта си; твърди се, че завещанието не е написано и подписано от завещателя;
б/. срещу Й. А. А. – искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на посочения ответник, че ищците са собственици на 18 бр. недвижими имоти, един от които е с местонахождение в [населено място], а останалите – в [населено място] и на територията на Община – Сливен; като придобивни основания се сочат наследяване по закон от Р. Д. Д. и придобиване на имотите от последния по силата на завещание, оставено от майка му Н. Д. Д.;
в/. срещу „Ставен“ АД – искове с правни основания чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху 5 бр. недвижими имоти, прехвърлени от ответника Й. А. на дружеството, всички находящи се [населено място].
С определение № 9284 от 25. 04. 2018 г. по гр. д. № 2239/2018 г. на СГС, I-19 е разделено производството по гр.д.№ 2239/2018 г., като пред СГС е останало висящо производството по предявените искове по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 42, б.”б” ЗН за установяване нищожност на саморъчното завещание и по чл. 124, ал.1 ГПК за собственост на апартамента, находящ се в [населено място], [улица], вх.1, ет.4, ап.12. В останалата част, по отношение на другите искове за собственост на имотите в [община] и осъдителните искове против дружеството-ответник, производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Сливенски окръжен съд. Последният е спрял производството пред него до приключване на висящото производство пред СГС с влязло в сила решение, което е преюдициално по отношение на исковете за собственост на имотите, находящи се в [община].
За да потвърди определението за спиране, въззивната инстанция е посочила изрично, че предвид фактическите твърдения в исковата молба, претенциите, висящи пред Сливенски окръжен съд са обусловени от валидността на завещанието, а по този въпрос СГС ще се произнесе по иска по чл. 124, във вр. с чл. 42 б. „б” ЗН. Предвид констатираната прюдициалност на спора пред СГС е прието, че производството пред Сливенски окръжен съд е спряно правилно.
Изложеното от въззивният съд съставлява мотив, поради който е прието, че е правлино определението за спиране на производството по обусловените искове, висящи пред Сливенски окръжен съд до приключване с влязло в сила решение на производството по иска за нищожност на саморъчното завещание, на което са основани оспорените права на ответниците. Затова обжалваното определение не е без мотиви, поради което не противоречи на посочените от касатора Р № 752/18.11.1988 г. по гр.д.№ 637/1099 г. на ВС,ІІІ гр.о. и ПП-1-85. Не е налице противоречие със съдебната практика, поради което не следва да се допуска касационно обжалване по въпросите, касаещи задължението на съда да мотивира определението за спиране на основание чл. 229, ал.1,т.4 ГПК и наличието на преюдициалност. В конкретния случай е предявен отделен иск за нищожност на универсалното саморъчно завещание с твърдения за неспазване на изискванията по чл. 25 ЗН за форма, решението по който ще формира сила на пресъдено нещо между страните по този въпрос. Влязлото в сила решение по този иск ще е задължително между страните при разглеждането на споровете за собственост по отношение на всички имоти, останали в наследство от завещателя, тъй като наследяването по закон е субсидиарно по отношение на наследяването по завещание от един и същ наследодател. Предмет на преюдициалния спор е действителността на основанието за придобиване право на собственост върху всички процесни имоти по исковата молба, на което се позовава ответника-физическо лице и което се оспорва от ищците. При висящ спор по иск за нищожност на универсално завещание, съдът и служебно е задължен да спре производството по обусловените спорове за собственост върху имотите, които се обхващат от наследството, за да се съобрази с него. В противен случай решението му би било недопустимо, съгласно ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на съдебна практика е основание да не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Петият въпрос е свързан с поредността на образуваните дела, която е без значение. При наличие на обусловеност на един спор от друг е без значение кога е образувано обусловеното дело. Производството по него трябва да се спре, за да се съобрази формираната сила на пресъдено нещо по обуславящия спор при разрешаване на обусловения спор. Преценката за преюдициалност е конкретна във всеки конкретен случай, но тя е налице винаги когато е оспорено универсално завещание от наследниците по закон, по отношение исковете са собственост на неддвижимите имоти, включени в завещаното наследствоц. По този въпрос няма противоречие в практиката или неяснота н тълкуването, поради което няма основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 и 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение 386 от 28.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 279/2019 г. на Апелативен съд-Бургас по частна касационна жалба, подадена от Н. Т. Д. и И. Т. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: