О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
София, 05.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 338 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. Я. против решение от 04.06.2010г. по гр.д.№ 2433/2008г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 10.03.2008г. по гр.д.№ 7724/2006г. частично и вместо това той е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ищците Р. Б. С. и П. С. Г., при равни права по между им върху част от 105 кв.м. от дворно место, представляващо УПИ V-587 от кв. 41 от регулационния план на@@2@[жк]ІІІ част, одобрен със заповед № РД-50-09-87/16.03.190г., обозначен с б. АБВГД, оцветен с червено в скицата към СТЕ, приета от СГС и представляваща неразделна част от решението.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, тъй като не е установено безспорно, че касаторът /ответник по иска/ е във владение на имота, че неправилно е приложен чл. 110 и чл. 181, ал.3 от З./отм/ и за необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса : допустим ли е иск по чл. 108 от ЗС за придаваемо по регулация место, предявен от собственика на имота, от който то се отнема и какви отношения възникват от приложението на нормата на чл. 110 от З./отм/ По тези въпроси се твърди противоречие на възивното решение с Р № 1185 от 29.02.2000г. по адм.д.№ 4863/99г. и Р № 2815 от 03.05.2000г. по адм.д.№ 1499/2000г. и двете на ВАС и Р № 501/27.07.2009г. по гр.д.№ 1987/2007г. ІV гр.о. Р № 602 от 02.07.2007г. по гр.д.№ 706/2006г. на ІVа гр.о. на ВКС.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като формулираният въпрос е неотносим към спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са наследници на С. Г. А., починал на 24.05.1987г. В това им качество с решение № 6217 от 22.03.2001г. и е възстановен на основание чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ овощна градина с площ 0,528 дка. в м.”Е.”, съставляваща имот 2957б. Според удостоверението и скицата по чл. 13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ /а и в решението след поправките му с решение от 02.12.2004г. и с решение № 512/11.02.2009г., от този имот в УПИ V-587 попадат 105 кв.м., за които е уважен иска. Този парцел е идентичен с парцел V-2955,2956, кв.41, който е продаден от ТКЗС на касатора Д. А. Я. и на Д. З. В. с н.а. № 66,т.1/1963г. Към момента на продажбата, парцелът е бил с неуредени регулационни отношения. От заключението на СТЕ с в.л. К. на л. 148 от делото на РС, скицата на л. № 80 и квитанция на л. 81 от делото на РС се установява, че от имот 2957 се придават по регулация към парцел V-2955,2956 около 69 кв.м., които касаторът е заплатил с посочената квитанция. В парцела е изградена вилна сграда, завършена към 1985г., която е предвидена в плана и е търпим строеж. Касаторът е подал молба до общината за възстановяване на строителните книжа.
Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на възстановената част от имот 2957б, сега пл. № 589 с поправеното решение на ПК и скицата към удостоверението по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. По делото е обявено за безспорно, а и от направеното от ответника Я. възражение за придобиване по давност е направен извод, че той владее целия парцел V-587, включително и спорната площ. Прието е, че той не е доказал, че изградената в имота постройка е законно построена по смисъла на пар.1д от ППЗСПЗЗ – с удостоверяване на компетентните органи да одобряват книжа.
По първия поставен въпрос – допустим ли е иск по чл. 108 от ЗС за придаваемо по регулация место, предявен от собственика на имота, от който то се отнема не е налице противоречива съдебна практика, тъй като и в двете решения на ВКС, които се прилагат предявените искове са преценени като допустими и са разгледани по същество. Съществен е въпроса дали собственика на имота, от който се отнема придаваемо по регулация место и регулацията е приложена чрез плащане може да се легитимира като собственик на това место. Този въпрос обаче е такъв по същество. В тази връзка се поставя въпроса подлежи ли на реституция по ЗСПЗЗ такава придаваема част от имот.
Втория въпрос е какви отношения възникват от приложението на нормата на чл. 110 от З./отм/. Този въпрос е общо поставен и част от него е въпроса подлежи ли на реституция по ЗСПЗЗ придаваема част от имот, за която регулацията е приложена. По този въпрос следва да се допусне до касация въззивното решение. С Р № 501/27.07.2009г. по гр.д.№ 1987/2007г. ІV гр е прието, че за придаваемото место дори да не са уредени регулационните отношения не може успешно да се проведе иск по чл. 108 от ЗС. С оглед новата уредба на действието на регулацията, ако не е приложена /пар. 6 и 8 от ЗУТ/ в Р № 602 от 02.07.2007г. по гр.д.№ 706/2006г. на ІVа гр.о. на ВКС е прието, че ако регулацията не е била приложена до влизане в сила на този закон и по реда и в срока на пар.6, отпада отчуждителното действие на дворищно регулационния план. С възивното решение въпросът не е разгледан от тази гледна точка, а е прието, въпреки, че е била приложена регулацията на 69 кв.м., че ответника не се легитимира като собственик. Предвид формираното противоречие в съдебната практика, следва да се допусне възивното решение до касация на осн 280, 1,т2 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.06.2010г. по гр.д.№ 2433/2008г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Д. А. Я..
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 232 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационата жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: