ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 441
гр. София, 21.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1871 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от Й. В. Щ., М. К. И., М. Н. Г. и М. Н. И.. С първата жалба е обжалвано решение № 129 от 18.06.2008 г. по гр. д. № 294/02 г. на СГС, а с втората се обжалва решение № 253 от 21.10.2008 г. постановено по същото дело.
Подадени са е жалби от М. П. П., Д. /Доца/ М. П. , П. С. А., Р. П. П., П. С. П. и от Р. Д. С., Е. Г. Т. , К. Д. Т. и И. Г. Г. срещу решение № 253 от 21.10.2008 г.
Касаторите Г. И. Г. – Д. и И. Д. Г. както и касатора А. С. К. обжалват решение № 129 от 18.06.2008 г.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбите и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 129 от 18.06.2008 г. по гр. д. № 294/02 г. Софийски градски съд е отменил решение от 08.05.1998 г. по гр. д. № 2273/90 г. на Софийски районен съд. Постановил е ново решение, с което на основание чл. 292 ГПК /отм./ е разпределил между съделителите имотите, намиращи се на ул. “. № 28 и е присъдил суми за уравнение на дяловете. На основание чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ е разпределил ползуването на имотите до приключване на делбата. С решение № 253 от 21.10.2008 г. съдът е оставил без уважение молбите на Й. Щ. , М. И. , М. Г. и М. И. , на М. П. , Д. П. , П. А. , Р. П. и П. П. за поправка на явна фактическа грешка в решението и на Р. С. , Е. Т. , К. Т. и И. Г. за допълване на решението.
За да постанови решение № 129 от 18.06.2008 г. съдът е приел, че имотите, останали в наследство от В. и Б. К. и на правоприемниците на техния съсобственик И. О. , както и квотите на съсобственост, са определени с влязло в сила решение. Съдът приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК /отм./ и всеки съсобственик на получи в дял имот. Според техническа експертиза от имотите могат да се обособят пет дяла. Съсобствениците са направили изявления за възлагане на общи дялове, затова съдът разпределил имотите между съсобствениците обособени в пет групи, като е присъдил и суми за уравнение на дяловете, с оглед квотите на съсобственост и пазарната цена на отделните обекти. Разпределил е ползуването на имотите по чл. 282 ал. 2 ГПК /отм./ съгласно разпределението по чл. 292 ГПК /отм./. Не е разгледал искането на М. П. , Д. П. , П. А. , Р. П. и П. П. за присъждане на обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС, тъй като то представлява искане за допълване на първоинстанционното решение в нарушение на срока по чл. 193 ГПК /отм./, а и не може да се разгледа от въззивния съд.
С решение № 253 от 21.10.2008 г. съдът е приел, че молбата на Й. Щ. , М. И. , М. Г. и М. И. по чл. 192 ал. 1 ГПК /отм./ е неоснователна. Съдът съобразил квотите на съсобственост и формирал воля относно конкретната парична стойност която следва да се присъди за уравнение на дяловете. Изложил е доводи, че няма основание да извърши нова проверка на изчислените суми и да измени решението си. Неоснователна била и молбата на М. П. , Д. П. , П. А. , Р. П. и П. П. по чл. 192 ал. 1 ГПК /отм./. Налице било съвпадение между мотиви и диспозитив по отношение на дължимите суми. Молбите по 193 ал. 1 ГПК /отм./ на М. П. , Д. П. , П. А. , Р. П. и П. П. и на Р. С. , Е. Т. , К. Т. и И. Г. съдът намерил също за неоснователни. С решението съдът се произнесъл че не може да се произнесе по искането за присъждане на обезщетение по чл. 31 ал. 1 ЗС, тъй като то не е разгледано от първоинстанционния съд. Допълване молителите е следвало да поискат от първоинстанционния, а не от въззивния съд, но в срока по чл. 193 ал. 1 ГПК /отм./, такива молби не са били подадени.
По жалбата на Й. Щ. , М. И. , М. Г. и М. И. срещу решение № 129 от 18.06.2008 г. в частта, в която на касаторите са присъдени по-малки суми за уравнение на дяловете. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата се сочи, че материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за точното изчисляване на сумите за уравнение на квотите на съделителите. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че конкретният спор не представлява основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Формулираният въпрос касае спора между страните и неговото разрешаване е обусловено от доказателствата по конкретно приетата и доказана по делото фактическа обстановка, а няма отношение към развитието на правото.
По жалбата на Й. Щ. , М. И. , М. Г. и М. И. срещу решение № 253 от 21.10.2008 г. в частта, в която молбата за поправка на явна фактическа грешка е оставена без уважение. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК към жалбата се сочи, че съществен процесуален въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е дали техническите грешки при пресмятане са явна фактическа грешка и могат ли да бъдат отстранени по реда на чл. 192 ал. 2 ГПК /отм./. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Настоящият състав счита, че въззивното решение в обжалваната му част не противоречи на приложената съдебна практика. Решение № 738 от 28.11.2002 г. по гр. д. 66/2002 г. на ВКС I ГО е неотносимо към спора, тъй като се отнася до поправка във втората фаза на делбата на явна фактическа грешка в квотите на съсобственост. В обжалваното решение съдът не е променил квотите на съсобственост, затова представеното решение не обосновава основание за допустимост. Според решения № 629 от 26.02.1982 г. по гр. д. № 92/82 г. и № 1* от 04.10.1976 г. по гр. д. № 239-II/76 г. на ВС I ГО, при извършване на аритметични действия са възможни грешни пресмятания и в такъв случай съществува несъответствие между действителния смисъл на съдебния акт и изразеното в писмения текст. Тогава е налице очевидна фактическа грешка, която може да се поправи по предвидения в чл. 192 ал. 2 и 3 ГПК /отм./ ред. В обжалваното решение съдът изрично е приел че няма основание за поправка на решението, тъй като има съответствие на мотиви и диспозитив, т. е. не е допуснал грешка в пресмятането, която следва да поправи. По изложените съображения обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочения по-горе съществен въпрос и жалбата не следва да се допусне за разглеждане.
По жалбите на М. П. , Д. П. , П. А. , Р. П. и П. П. и на Р. С. , Е. Т. , К. Т. и И. Г. срещу решение № 253 от 21.10.2008 г. С двете жалби касаторите обжалват решението в частта, в която съдът е отказал да поправи допуснатите явни фактически грешки при невярно изчисляване на уравнението на дяловете и в частта, в която съдът е отказал да допълни решението по искането за ползуване на имотите като присъди обезщетение за ползуването. Сочи се основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, преценката за допустимост на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество и съобразяването на решението с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване.
В жалбата на М. П. , Д. П. , П. А. , Р. П. и П. П. изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е част от касационната жалба, а към жалбата на Р. С. , Е. Т. , К. Т. и И. Г. е приложено отделно изложение. И в двете изложения обаче не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. Доводите в изложенията сочат на основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Приложена практика, след като няма формулиран въпрос, не е основание за допустимост, тъй като тя не може да бъде свързана с конкретен правен въпрос. По изложените съображения двете касационни жалби не следва да се допуснат до разглеждане.
По касационните жалби на Г. И. Г. – Д. и И. Д. Г. и на А. С. К. срещу решение № 129 от 18.06.2008 г. С двете жалби решението се обжалва изцяло, но в тях също не са формулирани съществени въпроси които са от значение за решаването на делото. Твърденията, че съществен въпрос е за приложението на чл. 292 ГПК /отм./, чл. 69 ЗН и чл. 294 ГПК /отм./ не обосновават необходимостта от допускане на касационно обжалване, тъй като не са посочени конкретни нарушения на съда във връзка с цитираните правни норми. Още повече, че в изложенията се поставят въпроси които са фактически, а не правни и които не биха могли да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК. Прилагането на съдебна практика свързана с производството за делба не е достатъчно, за да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че подадените шест касационни жалби не попадат в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуснат до касационно обжалване.
С оглед изхода на спора, страните не си дължат разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решения № 129 от 18.06.2008 г. и № 253 от 21.10.2008 г., постановени по гр. д. № 294/02 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: