2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 74/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 227
гр. София, 26.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия Рикевска гр. дело № 74 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
В. Д. Т. и Л. Д. С. обжалват решение от 29.06.2011 г., поправено с решение от 23.11.2011 г., по гр. д. № 1012/11 г. на Софийски градски съд. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Л. Д. Л. не взема становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение от 18.10.2010 г. по гр. д. № 56788/09 г. на Софийски районен съд, с което е допусната делба на УПИ 14-617 в кв. 335а по плана на [населено място] с площ 530 кв. м., при квоти 2/4 ид. ч. за Л. Л. и по ? ид. ч. за В. Т. и Л. С.. В. съд е приел, че въз основа на договор за дарение от 1992 г. и чрез придаване по регулация през 1998 г., касаторите В. Т. и Л. С. са съсобственици на по 1/4 ид. ч. от процесното дворна място и на по ? ид. ч. от жилищната сграда в него, а Л. Л. е съсобственик само на ? ид. ч. от дворното място. Според съда, дворното място не било обща част по предназначение, тъй като нямало хоризонтална или вертикална етажна собственост и нормата на чл. 38 ал. 3 ЗС била неприложима. Въпросът дали дворното място е поделяемо по смисъла на чл. 201 ЗУТ, бил ирелевантен за първата фаза на делбата.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос допустима ли е делба на поземлен имот който е съсобствен между три лица и в който е изградена едноетажна сграда, съсобствена само на двама от тях. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменението в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпроса има съдебна практика. В ППВС № 2 от 04.05.1982 г. са посочени изключенията при които не може да се допусне делба само на дворното място. Тъй като настоящият случай не попада в изключенията, няма основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.06.2011 г., поправено с решение от 23.11.2011 г., по гр. д. № 1012/11 г. на Софийски градски съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: