2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 518/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 586
гр. София, 29.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 518 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от „Т. тех” ООД гр. В. Т. и „З.” ЕООД гр. П. срещу определение № 2151 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 908/10 г. на Окръжен съд гр. П.. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че „Т. тех” ООД и „З.” ЕООД са предявили срещу Г. П. С., И. Л. С., И. П. П. и М. Н. Г. иск за определяне на граница между два магазина намиращи се в една жилищна сграда. С решение, имащо характер на определение, от 12.07.2010 г. по гр. д. № 2340/08 г. Районен съд гр. П. е прекратил производството поради недопустимост на иска. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение. Приел е, че искът с правно основание чл. 109а ЗС е недопустим, тъй като той дава защита на правата на собственици на поземлени имоти които са извън регулация, а не се прилага към имоти които са в регулация. Спорът за граници на имоти в регулация е свързан с иск за собственост и заинтересованото лице може да защити правата си с иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, а ако изграждането на преградна стена накърнява правата на собственика на съседен имот, той може да предяви осъдителен иск по чл. 109 ЗС.
Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване ще подлежат въззивните определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението касаторите са формулирали въпроси дали съществува самостоятелен иск с правно основание чл. 53 ал. 2 ЗКИР или това е само препращаща разпоредба към установителен иск по чл. 124 ГПК, съответно към специалния установителен иск по чл. 109а ЗС или ревандикационния иск по чл. 108 ЗС и дали искът по чл. 109а дава защита само на собственици на поземлени имоти извън регулация. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Същественият процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. Настоящият състав счита че няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. Нормите на чл. 109а ЗС и чл. 53 ал. 2 ЗКИР са ясни и по приложението им има обнародвана съдебна практика. Отговорите на въпросите поставени в частната касационна жалба са намерили разрешение в решение № 1404 от 09.03.2009 г. на по гр. д. № 6037/07 г. на ВКС II ГО, решение № 1291 от 15.07.2009 г. по гр. д. № 4583/07 г. на ВКС IV ГО, както и в решение № 328 от 07.07.2010 г. по гр. д. № 286/2010 г. на ВКС II ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК. Затова не е налице е основание за допустимост на касационната жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2151 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 908/10 г. на Окръжен съд гр. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: