О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№20
София, 12.03.2019 година
Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България, петчленен състав, сформиран по реда на чл. 135, ал.4 от Административно процесуалния кодекс, в закрито заседание на 05 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРУСЯ ДИМИТРОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
В. АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело А № 7/2019 година
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК
С определение № 327 от 28.01.2019 г. по гр.д.№ 487/2019 г. на Старозагорски районен съд е повдигната препирня за подсъдност между РС- Стара Загора и Административен съд-Стара Загора по подадената „жалба” от М. Г. Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане на сумата 9 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от дискриминационно бездействие на началника на затвора [населено място], където ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна”, да му се осигури безплатна храна без свинско месо и продукти, съобразена с изповяданата от него религия за периода от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г. и законна лихва върху това обезщетение от предявяване на иска в съда – 18.11.2016 г. до изплащането й. РС-Стара Загора се е мотивирал с това, че не е предявен установителен иск по Закона за защита от дискриминация, а само за обезщетение по чл. 74, ал.2 ЗОДОВ, който е подсъден на административните съдилища, съгласно чл. 128, т.6 АПК. Излага се и теза, че по отношение на настоящото дело се прилага т.4 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, тъй като на отмяната не е предадено обратно действие с ТП № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС
От данните по делото се установява следното:
М. Г. Х. е предявил иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане на сумата 9 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от дискриминационно бездействие и накърняване на правото му по чл. 4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация и чл. 14 от ЕКПЧ на началника на затвора [населено място], където ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна” да му се осигури безплатна храна без свинско месо и продукти, съобразена с изповяданата от него религия за периода от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г. и законна лихва върху това обезщетение от предявяване на иска в съда – 18.11.2016 г. до изплащането й.
С определение № 14 от 21.01.2019 г. по адм.д.№ 512/2016 г. на Административен съд-Стара Загора е възобновено производството по делото след обявяване на ТП № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора Колегия на ВАС и делото е изпратено по подсъдност на РС-Стара Загора. Административният съд се е позовал на цитираното ТП, като е посочил, че нормата на чл. 74 ЗЗДискр. не съдържа възможност, административният съд да установява нарушението и да присъжда обезщетение за вреди. Той може само да присъди обезщетение за неравно третиране, ако нарушението е установено от КЗД. Безспорно е, че ищецът не е провел производство за установяване на нарушението пред КЗД.
С цитираното по-горе определение, РС-Стара Загора е повдигнал препирня за подсъдност, като счита, че по-късно постановеното ТП не се прилага към заварени дела.
Настоящият смесен петчленен състав, сформиран по реда на чл. 135, ал.4 АПК от Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България счита, че компетентен да се произнесе по предявения иск е РС-Стара Загора.
Нормите, уреждащи подведомствеността и подсъдността са процесуални. Те имат незабавно действие, освен ако законодателя изрично не отложи приложението им, като предвиди заварените дела да се разглеждат по досегашния ред. Съгласно чл. 50, ал.1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установеният принцип следва да се отнася за тълкуването, извършвано от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, респективно общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища при противоречива или неправилна съдебна практика, обобщавана по реда на чл. 124, ал.2 от Закона за съдебната власт. Това тълкуване на върховните правораздавателни органи не е нормативно, поради което не може да определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 ЗНА. Тълкувателните решения и Тълкувателните постановления са задължителни за съдилищата, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за казуса и кога е образувано делото – дали преди или след постановяването им. С извършеното тълкуване на закона посредством издаваните от ВКС и ВАС на тълкувателни решения и тълкувателни постановления не се създава ново правило за поведения или регламентация, а се цели да се открие точния смисъл на нормата, за да се осигури еднакво приложение на законите от съдилищата, като се изясни, как е следвало да се разбира съдържанието на нормата. По тези съображения са неправилни доводите на РС-Стара Загора, че следва да се прилага обявената за изгубила силата си т.4 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и втора колегия на ВАС.
С ТП № 2/2016 г. се даде разяснение, че на РС са подсъдни исковете по чл.71 от Закона за защита от дискриминация съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. В конкретния случай е безспорно, че не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация. По предявеният осъдителен иск, съдът ще установи дали твърденията за дискриминационно третиране са основателни и в зависимост от това ще се произнесе по предявеният осъдителен иск. Ищецът не е длъжен да предяви всеки от исковете по чл. 71, ал.1 ЗЗДискр.
Административнопроцесуалният кодекс определя в отделни хипотези компетентност за административните съдилища да разглеждат искове за обезщетения за вреди – чл. 128, т. 5, чл. 203 и чл. 204 АПК, но административните съдилища по аргументи от чл. 14, ал. 1 от ГПК и чл. 128, ал. 2 АПК не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни искове и осъдителни искове, различни от искове за обезщетения за вреди хипотезите, когато нарушението не е установено от КЗД. С обща компетентност разполагат общите съдилища и тъй като и двата начина за установяване на дискриминация – пред Комисията за защита от дискриминация и пред РС са уредени в закона като алтернативни, когато не е установено нарушението от КЗД, тъй като не е предвидена възможност административният съд да установява нарушението при неравно третиране по определените в ЗЗДискр. признаци, компетентен е РС. Компетентността на съда да разгледа предявеният иск, т.е. подсъдността му е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, а не е въпрос на основателност на иска. Затова са неоснователни и доводите, че щом не е заявен изрично петитум за установяване на нарушението по Закона за защита от дискриминация, а е предявен само осъдителен диспозитив, искът е по ЗОДОВ, а факта, че не е поискано установяване на нарушението с отделен иск пред съда предпоставя неоснователността му. Фактическите обстоятелства, на които се иска присъждане на обезщетения се основават на твърдения за дискриминационно бездействие на орган на затворническата администрация. Ищецът не е длъжен да предяви всички искове по чл. 71, ал.1 т. 1-3 ЗЗДискр. РС е компетентен да установи извършено ли е твърдяното нарушение преюдициално щом ищецът не е поискал установяването му от Комисията за защита от дискриминация и да се произнесе по искането за присъждане на обезщетение.
По изложените съображения и съгласно приетото ТП № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС и Първа и втора колегия на ВАС, при посочените данни по делото, настоящият смесен петчленен състав от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, счита, че компетентен да разгледа спора е РС-Стара Загора.
Водим от горното, петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
Компетентен да се произнесе по подадената молба от М. Г. Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане на сумата 9 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от дискриминационно бездействие от 30.04.2014 г. до 01.06.2015 г. на началника на затвора [населено място], където ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна” да му се осигури безплатна храна без свинско месо и продукти, съобразена с изповяданата от него религия и законна лихва върху това обезщетение от предявяване на иска в съда – 18.11.2016 г. до изплащането й е Районен съд -Стара Загора
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.