1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
СОФИЯ, 14.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 653/2018 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ТПКИ ”Добруджанка” със седалище и адрес на управление гр. Силистра чрез процесуалния представител на кооперацията адв. Н. И. срещу въззивно решение № 101 от 08.11.2017 г. по в.гр.д. № 130/2017 г. на Окръжен съд – Силистра. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства в тяхната взаимна връзка, поради което е направил необоснован извод, че спорният трафопост не отговаря на изискванията на чл. 2, ал.2 от Закона за електростопанството от 1975 г. и не е станал собственост на кооперацията, а е държавна собственост.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД със седалище и адрес на управление гр. Варна е изразил становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 201 от 08.06.2017 г. по гр.д. № 1377/2016 г. на Районен съд – Силистра, с което е отхвърлен предявеният от ТПКИ ”Добруджанка” със седалище и адрес на управление гр. Силистра, против „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост и предаване на владението върху трафопост „Добруджанка”, находящ се в производствена сграда на кооперацията с идентификатор …., на първия етаж, построена в имот с идентификатор …., целият с площ 2323 кв.м, находящ се в [населено място], ул. ”Д-р А. Я.” № 37.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че трафопостът е площадков енергиен обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на Закона за енергетиката, представляващ съвкупност от два компонента – сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение. Приел е, че съгласно чл. 2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1948 г., при действието на който е изграден трафопостът, енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността, са държавна общонародна собственост. Държавата е могла да преотстъпва на местните органи на държавна власт, държавните предприятия или обществени организации – водни синдикати, кооперации и др., строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди. Следващият Закон за електростопанството от 1975 г., в сила от 01.07.1976 г., е допускал електрически централи за производство на електрическа енергия и електрически уредби и мрежи за пренос и разпределение да бъдат придобити и притежавани в собственост от кооперации и други обществени организации с разрешение на Асоциация” Енергетика” за задоволяване на собствени нужди. След преценка на събраните по делото писмени доказателства е направил извод, че процесният трафопост не попада в кръга на обектите по чл. 3 от Закона за електростопанството от 1948 г., тъй като не е бил изграден за задоволяване нуждите само на ищцовата кооперация, а е предназначен да обслужва още един потребител- Промкомбинат „Дръстър”, а след преустройството на сградата на промкомбината – на множество други потребители. Освен това ищецът не е доказал да му е било издадено необходимото разрешение от Асоциация ”Енергетика”, за да притежава в собственост спорния трафопост. Оттук съдът е заключил, че трафопоста е бил държавна собственост и ищецът не се легитимира като негов собственик.
С определение № 452 от 04.10.2018 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли при изясняване статута и правния режим на сградата на трафопоста да бъдат разграничени елементите, взаимно и функционално определящи съществуването и експлоатацията на енергийния обект – трафопост като сграда от една страна и като трайно монтирани електрически уредби и съоръжения от друга.
По тези въпроси настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана в решение № 291/14 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 4016/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 47 от 02.04.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 625/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 247 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 3868/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., според която Законът за енергетиката от 1948 г. / отм./ и Законът за енергетиката от 1975 г. / отм./ са предвиждали възможност кооперации и обществени организации да придобиват и притежават в собственост отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди, както и че следващите закони – Закон за енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г./ отм./, Закон за енергетиката от 2003 г. и Закон за енергийната ефективност от 2004 г. не променят правния режим на съществуващите към 16.07.1999 г. енергийни обекти, и че няма законова забрана постройката, в която са монтирани съоръженията и земята под нея да принадлежат на друго лице, различно от енергийното предприятие. В решение № 291/14 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 4016/2014 г. на ВКС, І г.о., е прието, че искът за ревандикация на трафопост, предявен от третото лице – собственик на сградата срещу енергийното предприятие, може да бъде уважен само в установителната му част, а в осъдителната за предаване на владението подлежи на отхвърляне, тъй като енергийното предприятие държи имота на правно основание – възникнало по силата на ЗЕЕЕ/ отм./ сервитутно право, което се запазва и при действието на ЗЕ от 2003 г.
Настоящото дело има за предмет иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от ТПКИ ”Добруджанка” със седалище и адрес на управление гр. Силистра против „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД със седалище и адрес на управление гр. Варна за ревандикация на помещение с площ 42 кв.м, разположено в сграда с идентификатор …., в което през 1975 г. е изграден трансформаторен пост. Правото на собственост на ищцовата кооперация върху посочената промишлена сграда не е оспорено от ответника. По делото са представени писмени доказателства – обяснителна записка към работния проект за монтаж на трафопост на ТПК ”Добруджанка” и промкомбинат „Дръстър” и обяснителна записка към работния проект част „Електро” за обект „Трафопост ТПК „Добруджанка” и „Дръстър”, видно от които предназначението на трафопоста е било да се осигури качествено и сигурно електроснабдяване на ТПК ”Добруджанка и Дръстър”.
В чл. 3 от Закона за електростопанството от 1948 г./ отм./, при действието на който е изграден процесният трафопост, е посочено, че държавата може да преотстъпва на местните органи на държавна власт, на държавните предприятия или на обществени организации- водни синдикати, кооперации и др., строежа и експлоатацията на енергийни обекти за собствени нужди. Неправилно въззивният съд е приел, че трафопостът, предмет на настоящото дело, не отговаря на тези изисквания. Безспорно е установено, че същият е инкорпориран /встроен/ в производствена сграда, собственост на ищцовата кооперация, както и че е предназначен за задоволяване на собствени на кооперацията нужда от електроенергия, необходима за осъществяваната от нея производствена дейност. Обстоятелството, че е предвидено по проект монтиране в помещението на втори трансформатор за нуждите на друго производствено предприятие /промкомбинат „Дръстър”/, не променя този факт и не обосновава извод за трансформиране на собствеността върху тези помещения от кооперативна в държавна. Необоснован е и изводът на въззивния съд, че трансформаторният пост е изграден без необходимото за това разрешение от Асоциация „Енергетика”. Видно от представените по делото доказатателства, за същия е налице утвърден идеен проект от „Енергоснабдяване”- Силистра, каквото е било изискването за изграждане на трансформаторни постове, когато енергоснабдителното предприятие не е техен инвеститор.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която предявеният от ТПКИ ”Добруджанка” против „ ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен в установителната му част, и вместо него бъде постановено друго от касационната инстанция, с което бъде признато правото на собственост на ищеца върху спорните помещения, разположени на първия етаж в собствената му сграда с идентификатор …., в които са монтирани съоръжения на трафопост „Добружданка”. В частта, с която искът за ревандикация е отхвърлен в осъдителната му част, въззивното решение следва да бъде потвърдено, тъй като ответникът държи помещенията на правно основание – чл. 59, ал.4 ЗЕЕЕ/ отм./, чл. 67, ал.3 ЗЕ.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 101 от 08.11.2017 г. по в.гр.д. № 130/2017 г. на Окръжен съд – Силистра в частта, с която е отхвърлен предявеният от ТПКИ ”Добруджанка”- гр. Силистра против „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД със седалище и адрес на управление гр. Варна иск с правно основание чл. 108 ЗС в установителната му част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО -ПРО МРЕЖИ” АД, че ТПКИ ”Добруджанка” със седалище и адрес на управление гр. Силистра е собственик на следния недвижим имот: три помещения с обща застроена площ 42 кв.м, разположени на първия етаж в югоизточната част на сграда с идентификатор …., в които са монтирани съоръжения, представляващи трафопост „Добружданка”.
Потвърждава решение № 101 от 08.11.2017 г. по в.гр.д. № 130/2017 г. на Окръжен съд – Силистра в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният от ТПКИ ”Добруджанка” против „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД иск с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната му част за предаване владението върху описания по- горе недвижим имот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: