Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
СОФИЯ 07.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2882/2018 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
На основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № № 2025 от 25.04.2018 г. по в.гр.д. № 177/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград по въпроса дали пропускът на съда да отрази в диспозитива на решението по отношение на кои лица е признал за установено съществуването на спорното право, обосновава нищожност на съдебния акт, или се касае за очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Жалбоподателите В. Е. Н., Е. И. Н. и Ю. В. Н. поддържат, че първоинстанционното решение не е нищожно, тъй като волята на съда за уважаване на предявения от тях отрицателен установителен иск за собственост е ясна и обоснована, а пропускът на съда да отрази в диспозитива на решението имената на ищците, по отношение на които признава, че ответникът не е собственик, представлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Ответникът Р. Г. Н. изразява становище, че действително в случая е налице очевидна фактическа грешка, тъй като волята на съда, отразена в мотивите относно принадлежността на спорното право е ясно изразена, но счита, че исковата молба е била нередовна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е обявено за нищожно решение № 332 от 22.12.2017 г. по гр.д. № 572/2016 г. на Районен съд- Петрич и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Прието е, че с оглед използваните изразни средства в диспозитива на съдебното решение волята на съда е неясна до степен неразбираемост, тъй като не може да се установи какво съдът постановява по съществото на спора. Изводът е обоснован с това, че в диспозитива на решението първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ответника Р. Г. Н., че той не е собственик на описаните в исковата молба имоти, а валидното произнасяне по отрицателен установителен иск за собственост предполага диспозитив, с който се признава за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на съответния имот.
По правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият състав споделя практиката на ВКС, обективирана в решение № 355 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 35/2012 г. на ВКС, І г.о., според която съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав, или излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, или когато не е изразено в писмена форма или не е подписано, или когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В същия смисъл са и представените с касационната жалба решение № 123 от 04.04.2012 г. по гр.д. № 777/2011 г. на ВКС, І г.о. , и решение № 437/11 от 10.04.2012 г. по гр.д. № 1209/2010 г. на ВКС, І г.о.
Като основание за нищожност на съдебния акт абсолютната неразбираемост предполага волята на съда да е неясна до такава степен, че и при тълкуване да не може да се установи какво точно постановява съдът. Съдебното решение представлява единство на диспозитив и мотиви. Когато иначе ясно формираната воля на съда в мотивите на решението за уважаване, съответно за отхвърляне на предявения иск е намерила неточно или непълно отразяване в диспозитива, е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, щом не се касае за грешка в правните изводи.
Такъв е и настоящият случай. Видно от исковата молба, първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Е. И. Н., Ю. В. Н. и В. Е. Н. против Р. Г. Н. с искане да бъде установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на подробно описаните в исковата молба недвижими имоти.
В мотивите на решението съдът е посочил имената, адресите и ЕГН на ищците по делото /Е. Н., Ю. Н. и В. Н./, името на ответника /Р. Г. Н./, какъв е предметът на делото /отрицателен установителен иск за собственост на подробно описаните в исквата молба недвижими имоти/, обсъдил е събраните по делото доказателства, и е направил извод, че ответникът не е придобил по давност процесните имоти, за които през 2015 г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Мотивите на първоинстанционния съд не оставят съмнение кои са насрещните страни и какъв е предмета на делото, по който се е произнесъл съда, нито волята му да уважи предявения отрицателен установителен иск, като отрече съществуването на претендираното от ответника материално право. С оглед на това само поради обстоятелството, че е постановил непрецизен диспозитив, с който е признал за установено по отношение на Р. Г. Н. / ответника/, че същият не е собственик на подробно описаните недвижими имоти, вместо да запише, че установява несъществуването на това право по отношение на ищците, не може да се приеме, че постановеното решение е неразбираемо до степен нищожност. Касае се за очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК и служебно от постановилия решението съд, тъй като с посочване на имената на ищците, спрямо които се установява несъществуването на претендираното от ответника материално право, не се променя обективираната в съобразителната част на решението правораздавателна воля за уважаване на отрицателния установителен иск.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № № 2025 от 25.04.2018 г. по в.гр.д. № 177/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :