1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 178/2018 г.
СОФИЯ, 08.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5091/2017 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 26.09.2017 г. по в.гр.д. № 401/2016 г. на Окръжен съд- Сливен на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите следва ли да бъде изнесен на публична продан недвижим имот, ако има данни, че е реално поделяем, и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за преценката му относно способа, по който следва да бъде извършена делбата.
Жалбоподателят „АСФА” ООД – гр. Стара Загора чрез процесуалния представител на дружеството адв. Г. М. поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Счита, че поделяемостта на имота е установена по делото от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, ангажирани са многобройни доказателства за предприети от дружеството действия във връзка с изменение на ПУП на града с цел обособяване на нови урегулирани имоти, по които [община] не се е произнесла, поради което непредставянето на одобрен проект за изменение на действащата регулация не е поради бездействието на страните и въззивният съд не е имал основание да третира делбения имот като неподеляем.
Ответниците по касация М. С. Х. и И. К. Х. поддържат, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 533 от 05.07.2016 г. по гр.д. № 1281/2013 г. на Сливенския районен съд, с което допуснатият до делба недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ……….. по КККР на [населено място], целият с площ 3 365 кв.м, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-незастроен недвижим имот за жилищни нужди, е изнесен на публична продан. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че въпреки многократно предоставената на страните възможност да представят одобрен проект за изменение на ПУП, такъв не е бил представен поради непостигане на съгласие между тях за внасяне за одобряване на общ проект за разделяне на повече от един урегулирани поземлени имота.
Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представените с касационната жалба решение № 224 от 21.11.2016 г. по гр.д. № 2378/2016 г. по гр.д. № 6052/2015 г. на І г.о., решение № 83 от 10.06.2016 г. по гр.д. № 6052/2015 г. на І г.о. и решение № 38 от 21.06.2017 г. по гр.д. № 3511/2016 г. на І г.о., в които е прието, че публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само яко имотът е реално неподеляем, както и че при делба приоритет има принципът, залегнал в чл. 69 ЗН, според който, когато това е възможно, всеки съделител следва да получи дял в натура. Посочено е също, че когато вещото лице даде заключение за поделяемост на имотите, но за обособяването им в реални дялове се налага извършване на процедурите по чл. 201 или 203 ЗУТ и страните представят необходимите проекти за разделяне, съдът дължи съдействие в отношенията им с общинската администрация, като при необходимост изиска разяснения от нея на какви допълнителни изисквания следва да отговарят тези проекти и да даде точни и ясни указания за привеждане на проектите в съответствие с тези изисквания.
По настоящото дело с влязло в сила решение е допусната съдебна делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ……….. по КККР на [населено място], целият с площ 3 365 кв.м, незастроен, между съделителите М. С. Х., И. К. Х. и „АСФА” ООД-гр. Стара Загора. Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, според което допуснатият до делба имот е поделяем на три реални дяла, съответсващи на квотите на съделителите. Вещото лице е констатирало също, че имот с идентификатор ………… по КККР на [населено място] попада в границите на два урегулирани поземлени имота-общинска собственост: УПИ…….. и УПИ ……….. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителите- физически лица са направили искане да им бъде определен един общ дял, съответстващ на правата им, които общо възлизат на 12/18 ид. части. С определение от същата дата съдът е дал възможност на страните да представят одобрен проект за разделяне на спорния имот. Такива указания са им давани неколкократно в първоинстанционното производство, но тъй като такъв проект не е бил представен, съдът е приел делото за решаване, и е постановил решение по извършване на делбата, като е изнесъл имота на публична продан като неподеляем.
Съгласно чл. 201, ал.1 ЗУТ при извършване на съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти, съдът изисква становище от общинската /районната/ администрация относно неговата поделяемост. Такова становище е изискано за пръв път от въззивния съд с определението му от 19.10.2016 г. С писмо изх.№ 6030 от 07.11.2016 г., подписано от кмета и от главния архитект на Община Твърдица, са поискани допълни сведения за имота, поради това, че общината не е могла да го идентифицира по действащия ПУП- ПРЗ, одобрен през 1983 г. С писмо от 11.11.2016 г. съдът е изпратил на общината препис от протокола от 19.10.2016 г., копие от исковата молба, от нотариален акт и от скица на имота. С писмо от 17.11.2016 г. община Твърдица е дала становище, че имотът е неурегулиран, попада в УПИ ……. и…….. в кв. 63, отредени за нежилищни нужди, поради което неговото урегулиране и отреждането на повече на брой урегулирани имоти може да се осъществи с проект за изменение на ПУП при условията на Глава 7, раздел ІV/ чл. 134-136 / от ЗУТ. Видно от писмо изх.№ 7127/16 от 17.01.2018 г. на Община Твърдица, тази процедура не може да бъде извършена, тъй като към този момент общината няма главен архитект.
Изложеното налага извод, че въззивният съд се е произнесъл относно поделяемостта на имота в нарушение на изискванията на чл. 201 ЗУТ, тъй като макар да е изискал становище от главния архитект на община Твърдица относно възможността за разделяне на имота, такова по независещи от страните причини не е било дадено, нито има мотивирано предписание до страните по чл. 201, ал.3 ЗУТ за изработване на такъв проект. Данните по делото са, че въпреки това касаторът е представил за одобряване три проекта за разделяне на имота, по които до приключване на устните състезания пред въззивния съд липсва произнасяне на компетентния административен орган – заповед за изменение на плана за регулация или отказ за одобряване на предложеното изменение.
Необоснован е изводът на въззивния съд, че в случая липсата на произнасяне представлява мълчалив отказ, който е следвало да бъде обжалван от касатора по предвидения за това ред, тъй като видно от писмо изх.№ 7127/16 от 17.01.2018 г. на Община Твърдица, тази процедура не може да бъде извършена, тъй като към този момент общината няма главен архитект, т.е.- процедурата е висяща. Но дори и да се приеме, че такъв отказ е налице, то съгласно чл. 201, ал.5 ЗУТ становището на главния архитект за неподеляемост на имота подлежи на контрол за законосъобразност от делбения съд и ако той намери, че становището е необосновано и не са налице пречките по ал.2 за разделяне на урегулирания поземлен имот, издава задължителни указания за изменение на плана за регулация.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът следва да изиска от главния архитект на [община] да се произнесе по реда на чл. 201, ал.1 и ал.3 ЗУТ относно поделяемостта на процесния имот, като в случай, че становището на главния архитект е отрицателно, да упражни върху него предвидения в ал.5 ЗУТ косвен съдебен контрол.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 145 от 26.09.2017 г. по в.гр.д. № 401/2016 г. на Окръжен съд- Сливен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: