1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 177/2018 г.
СОФИЯ, 08.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4119/2017 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 19.05.2017 г. по в.гр.д. № 15/2017 г. по въпроса относно правното значение и действието на вписването на исковата молба и на решението по чл. 108 ЗС.
Жалбоподателката И. С. И. чрез своя процесуален представител адв. К. Г. релевира оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа, че вписването на исковите молби по чл. 108 ЗС има само оповестително действие, поради което лицата, които са придобили имота преди вписване на исковата молба, не се ползват с предвидената в чл. 113 ЗС защита. Оспорва като необоснован изводът на въззивния съд, че чрез присъединяване на владението на своя праводател ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот на основание кратка 5-годишна придобивна давност.
Ответникът по касация „Агро Финанс” АДСИЦ оспорва касационната жалба.
Третото лице- помагач на страната на ответника – „Елтауър” ООД не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 373 от 25.10.2015 г. по гр.д. № 1171/2015 г. на Ломския районен съд, с което е признато за установено по отношение на И. С. И., че „Агро Финанс” АДСИЦ със седалище и адрес на управление [населено място] е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Б., обл. М.: нива от 24.140 дка, съставляваща имот № ……., в м.”Л. дол”, и нива от 20.760 дка, съставляваща имот № ………… в м.”С.”. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост на основание изтекла в негова полза кратка придобивна давност, като към своето владение от закупуването на имота на 23.12.2011 г. е присъединил и владението на своя праводател „Елтауър” ООД за периода от 24.02.2009 г. до продажбата. Съдът е приел, че „Елтауър” ООД има качеството на добросъвестен владелец, тъй като е придобило имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му – Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, не е била собственик на имота. Обосновал е този извод с обстоятелството, че договорът за покупко- продажба, с който „Елтауър” ООД е закупил имотите от Държавата, е сключен преди вписването на исковата молба по гр.д. № 303/2009 г. по описа на Районен съд Лом, образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от наследодателя на жалбоподателката С. М. И. срещу Държавата. Този иск е уважен с решение, влязло в сила на 01.07.2010 г., което е било отбелязано в службата по вписванията на 18.12.2014 г. , т.е. след изтичане на 6-месечния срок по чл. 115, ал.2 ЗС, поради което ефектът от вписването на искова молба е отпаднал, вписването на решението има действие занапред и то е непротивопоставимо на ищеца „Агро финанс” ООД, който е закупил имота от „Елтауър” ООД след влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС, но преди неговото вписване. Въззивният съд е приел също, че с вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС на 20.03.2009 г. е прекъсната придобивната давност, която е започнала да тече в полза на Държавата/ ДПФ/, но по отношение на „Елтауър” ЕООД е започнала да тече нова давност, считано от 24.02.2009 г. до 12.12.2011 г., когато дружеството е продало имотите на „Агро Финанс” АДСИЦ. До вписване на съдебното решение на 18.12.2014 г. е изтекъл период от време, по-дълъг от 5 години, поради което, присъединявайки владението на своя праводател, „Агро Финанс” АДСИЦ е придобил собствеността върху двата имота.
По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване настоящият състав възприема като правилна и споделя практиката на ВКС, обективирана в решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 719/2011 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие – само в изрично посочените в закона случаи /чл. 17, ал.2 ЗЗД, чл. 33, ал.3 ЗС, чл. 88, ал.2 ЗЗД, чл. 135, ал.1 ЗЗД, чл. 227 ЗЗД, чл. 37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл. 108 ЗС има само оповестително действие-да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба.
С оглед на изложеното, неправилен е изводът на въззивния съд, че след като „Елтауър” ООД е закупило от държавата спорните имоти преди вписване на исковата молба по гр.д. № 303/2009 г., то постановеното по това дело решение, с което ревандикационният иск против продавача е уважен, му е непротивопоставимо. При формиране на този извод съдът не е взел предвид, че разпореждането е извършено от ответника по иска по чл. 108 ЗС по време висящността на спора пред Ломския районен съд. Видно от приложеното гр.д. № 303/2009 г., исковата молба е постъпила в съда на 14.11.2008 г., а договорът за продажба на земеделските имоти, в това число и спорните два имота, между държавата и „Елтауър” ООД е сключен на 03.02.2009 г. Съгласно чл. 226, ал.1 ГПК ако в течение на производството по делото спорното право бъде прехвърлено, делото следва своя ход между първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, както и за замести своя праводател само със съгласието на двете страни. В случаите, когато прехвърлителят запазва качеството си на страна, той действа като процесуален субституент в защита на едно вече чуждо право. Разпоредбата на чл. 226, ал.3 ГПК повелява, че независимо от това дали е участвал като страна по делото, приобретателят във всички случаи е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, с изключение на действието на вписването, когато се касае за недвижими имоти, и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение, когато се отнася до движими вещи. Вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, което има само оповестително действие, няма значение за обвързаността на третото лице – приобретател в хипотезата на чл. 226 ГПК от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. То е значение само за неговата добросъвестност по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, доколкото прави възможно узнаването, че правото на собственост на лицето, с което договаря, е предмет на съдебен спор и може да се окаже несъществуващо.
Неправилен е и изводът на въззивния съд, че с предявяването на иска по чл. 108 ЗС е спряна придобивната давност само на държавата /ДПФ/, но не и на приобретателя „Елтауър” ООД. Предявяването на иск за собственост прекъсва придобивната давност на владелеца /чл. 116, б. ”б” ЗЗД/. През време на съдебния процес давност не тече / чл. 115, б.”ж” ЗЗД/. Когато в хода на висящ спор за собственост ответникът прехвърли спорното право на трето лице, тези правни последици на предявения иск имат действие и за приобретателя, който има същото правно положение по отношение на ищеца и на спорното право като своя праводател – докато трае спирането, придобивна давност в негова полза не тече /в този смисъл решение № 80 от 07.07.2014 г. по гр.д. № 6441/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 97 от 27.07.2015 г. по гр.д. № 6353/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр.д. № 1455/2017 г. на ВКС, І г.о./. Затова ищецът не може да присъедини към своето владение това на своя праводател „Елтауър” ООД за периода от 03.02.2009 г. до 01.07.2010 г.
Тъй като съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, към своето владение ищецът може да присъедини владението на праводателя си „Елтауър” ООД след 01.07.2010 г. до 23.12.2011 г., когато ищецът е закупил имотите и е установил свое владение върху тях. Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд, че „Елтауър” ООД и „Агро Финанс” АДСИЦ имат качеството на добросъвестни владелци. Доколкото не е установено към момента на възникване на юридическото им основание /съответно договор за продажба от 03.02.2009 г. и от 23.12.2011 г./ да са знаели, че придобиват от несобственик, презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС не е оборена. Поради това за придобиване на имота по давност от ищеца е необходимо да е изтекъл предвидения в чл. 79, ал.2 ЗС 5- годишен период, включващ и присъединеното владение. Към момента на предявяване на иска за собственост, предмет на настоящото дело, този срок не е изтекъл, тъй като на 23.04.2015 г. новата придобивна давност е прекъсната на основание чл. 116, б.”в” ЗЗД – с предприемане на действия срещу „Агро Финанс” АДСИЦ по принудително изпълнение на осъдителното решение по чл. 108 ЗС. Данните по делото са, че изпълнението на насрочения за тази дата въвод във владение е било отложено на основание чл. 523, ал.2 ГПК и на „Агро Финанс” АДСИЦ като трето лице, заварено в имота и заявяващо самостоятелни права, изключващи правата на всикателя, е даден тридневен срок за да поиска спиране на изпълнението. Това е сторено и с определение от 15.07.2015 г. по ч.гр.д. № 491/2015 г. на Ломския районен съд на основание чл. 524 ГПК изпълнението е спряно и на третото лице е даден едноседмичен срок за предявяване на иск. Времетраенето на владението от 01.07.2010 г. до 23.04.2015 г. е 4 години и 10 месеца, т.е. по- малко от законоустановения срок по чл. 79, ал.2 ЗС.
По тези съображения въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като бъде постановено ново решение, с което предявеният от „Агро Финанс” АДСИЦ против И. С. И. иск за установяване, че на основание изтекла придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС за периода от 23.12.2011 г. до 31.07.2015 г. и присъединено владение на „Елтауър” ООД за времето от 03.02.2009 г. до 23.12.2011 г. ищецът е придобил правото на собственост върху процесните имоти, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед този изход на делото на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът „Агро Финанс” АДСИЦ следва да бъде осъден да заплати на И. С. И. разноски по делото за трите инстанции в размер на 2 679 лв., от които общо 279 лв. държавни такса за въззивно и за касационно обжалване, и 2 400 лв. общо заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство и защита пред първата, въззивната и касационната инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение, постановено от Окръжен съд- Монтана на 19.05.2017 г. по в.гр.д. № 15/2017 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агро Финанс” АДСИЦ със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК 175038005, против И. С. И. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че на основание придобивна давност по чл. 79, ал.2 ЗС за периода от 23.12.2011 г. до 31.07.2015 г. и присъединено владение на „Елтауър” ООД за времето от 03.02.2009 г. до 23.12.2011 г. ищецът е придобил правото на собственост върху следните недвижими имоти в землището на [населено място], общ. Б.: 1/ нива от 24.140 дка, съставляваща имот № ………….. в м. „Л. дол” при граници: нива № ……….; полски път № ………..; нива № ……….; нива № ……….; имот № ………… -дървопроизводителна площ; имот № ……… – просека и имот № ………. – просека; 2/ нива от 20.760 дка, съставляваща имот № …….. в м. ”С.”, при граници: нива № ……….; нива № ……..; нива № ……….; нива № ……….. и имот № ……….- полски път.
ОСЪЖДА „Агро Финанс” АДСИЦ, ЕИК 175038005, да заплати на И. С. И. разноски по водене на делото в тритети инстанции в общ размер на 2 679 / две хиляди шестотин седемдесет и девет/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: